site.btaСъвременните медии унищожават систематично демокрацията, смята Татяна Буруджиева

Съвременните медии унищожават систематично демокрацията, а те са основен фактор, влияещ върху човешкото поведение. С глобализационните процеси тяхното влияние се е трансформирало изключително силно. Все по-малко могат да изпълнят чисто информационната си функция, чрез която да осмислим отношението си по различни теми, а на практика правят обществото манипулируемо. Основен резултат от това въздействие е формирането на обществено мнение, което става важен фактор за определянето на социалните групи и отделните индивиди, включително на политиците. Затова вместо да видим прагматични реакции на обществото и институциите, които са разумни и водят до решение, виждаме радикализация. 

Това каза политологът Татяна Буруджиева, която бе основен лектор в дискусия на тема „Тревожност и агресия в обществото“, която се проведе в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. Освен нея участваха още актрисата Параскева Джукелова и режисьорът Станимир Трифонов. 

Буруджиева посочи, че последната й работа е за ефекта на медиите върху агресивното поведение на обществото във връзка с издание на БАН. Тя е установила, че тези ефекти се използват от политиците, които обаче не се захващат да дадат решение и да осигурят параметрите, даващи на обществото възможност да намалят тревожността и агресията в различните социални групи. 

Медиите могат да действат много разрушително, най-вече чрез предаването на агресия, а те са се превърнали в зловеща справка и хората се намират в положение на консумиране на насилие, което надхвърля степените на допустимото. Според Буруджиева има позитивна възможност за комуникация чрез култура и затова е важно в какво състояние се намира този сектор и какви ценности предава, тъй като от това зависи и репутацията на държавата. Трябва да се работи системно в училище, в семейството и чрез всичко, което творим, за търсенето на други средства за решаване преди радикалните. Необходим е общ код, а това означава хората да се разбират, да си представят и назовават едно и също. Всеки търси общество, което да даде адекватна среда за развитие, посочи политологът.

По думите й тревожността и агресията имат общ корен и той е в страха, че си наблюдаван и оценяван, в социалната фобия и трудността да се изправим пред проблемите и да постигаме важни решения. При тревожността имаме опит на индивида да се спаси от обществото, да се затвори, отдели от групите. Агресията пък е друго стъпало на това усещане и е свързана с много силни емоции, гняв, антипатия, насилие, атака и конфронтация. Интернет подсилва груповите реакции и дава възможност за манипулиране, смята Буруджиева. Крайният ефект е радикализацията, която се вижда навсякъде по света. В нея има потребност от личностна значимост и цел, на която да се отдадеш. Има и идеологическа компонента и тя допуска насилие.  

Според нея българското общество е намерило след промените през 1989 г. обща кауза в чувството за държава и след това в членството в Европейския съюз. После обаче сме престанали да се доверяваме на държавници. Избираме си властимащи, които са комплексирани и тревожни личности, които се вълнуват как ще ги оцени обществото и това влияе на решенията им. Нямат аргументация и целеполагане, мнозина не знаят защо са народни представители и вършат нещо различно от професията си, каза тя и добави, че само гражданите могат да накажат управляващите чрез активност.