site.btaПрофесионалистите по здравни грижи подкрепят исканията на младите лекари и заявяват протестна готовност при липса на промени за съсловието

Асоциацията на професионалистите по здравни грижи подкрепя исканията на младите лекари и заявява протестна готовност при липса на промени за съсловието. Това се посочва в отворено писмо от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Преди дни млади лекари и специализанти протестираха с искане за достойно заплащане на труда, подобряване на условията на труд, прозрачност в конкурсите за специализация и др.

От асоциацията се обръщат към всички парламентарно представени партии и отговорни институции с молба за предприемане на спешни промени в системата, които да гарантират качествени грижи за пациентите и достойни условия на труд за медицинските специалисти.

Основните искания на асоциацията са приемане на медицински стандарт по здравни грижи, който да регулира кадровата осигуреност на лечебните заведения с медицински сестри, както и ясни алгоритми по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ; гарантирани достойни възнаграждения, като минималното възнаграждение достигне 150% от средната работна заплата; амбулаторните практики по здравни грижи да получат право за пряко договаряне с НЗОК, както и да се въведе модел за финансиране на патронажни грижи за хора с онкологични заболявания, след инсулт, инфаркт и други инвалидизиращи състояния. Съсловната организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК, което е свързано с редица нормативни промени, настояват още в отвореното писмо. БАПЗГ се надява на отклик и разбиране от страна на управляващите институции и своевременно предприемане на нужните промени, но ако това не се случи в следващите три месеца, ще премине към съответните протестни действия.

Анализите на БАПЗГ показват, че само половината от необходимия брой медицински сестри са налични в болниците в страната. Всяка пета медицинска сестра е в пенсионна възраст, а успоредно с това продължава разрастването на здравната мрежа и откриването на нови болници и дейности.

Липсата на кадри води до невъзможност за оказване на качествена, навременна и достатъчна медицинска помощ и здравни грижи на българските пациенти. Рискът от медицински грешки в лечебните заведения за болнична помощ се повишава, а дейности като промоция на здравето, долекуване и рехабилитация остават на заден план, без да могат изобщо да бъдат изпълнени.