site.btaОБНОВЕНА Парламентът прие единодушно решение, свързано с напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз

Народното събрание прие решение за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Решението бе подкрепено единодушно със 194 гласа "за". 

В решението, внесено от Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители, се посочва, че България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в Република Северна Македония също да изпълняват стриктно поетите от тях договорености. Подчертава се, че всякакви опити в рамките на форматите и институциите на ЕС да се предоговорят, заобиколят или пренебрегнат елементи от постигнатите договорености, са неприемливи.

В него се изтъква, че европейският консенсус е договореност между страната кандидат за член на ЕС, от една страна, и Съюза като цяло, от друга, поради което не представлява двустранен въпрос и се припомня, че европейският консенсус се основава на Заключения на Съвета на ЕС от юли 2022 г., преговорната рамка на Република Северна Македония и съвместните протоколи между България и Република Северна Македония по прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г.

Народното събрание призовава институциите на ЕС да продължат усилено с действията си за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, както и тези на останалите общности, включително на правото им да съхраняват и да развиват своето културно-историческо наследство, език, родова памет и идентичност и да възприемат инклузивен подход по отношение на чувствителните въпроси за националната идентичност в многоетническото общество на Република Северна Македония.

В решението се призовават международните организации да съблюдават стриктно за прилагането на най-високите стандарти в сферата на опазването на правата на човека в Република Северна Македония, да реагират и да взимат съответните мерки в случаите на насилие, дискриминация, език на омразата, оказване на институционален натиск или други форми на репресия срещу българите или представителите на други общности в Република Северна Македония.

Посочва се, че Народното събрание очаква, в изпълнение на европейския консенсус от 2022 г., Република Северна Македония да разработи и да представи целенасочен План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, съпътстващ Пътна карта по Върховенството на правото. Този план, чието изпълнение ще се проследява през целия присъединителен процес на Северна Македония към ЕС, следва да съдържа ясни, измерими и ефективни мерки за защита на правата на човека на уязвимите групи в обществото на Република Северна Македония, се посочва в приетото решение. В решението е записано още, че Народното събрание оказва силна и непоколебима подкрепа на всички българи в Република Северна Македония и настоява за недискриминационно отношение спрямо тях и предлага Министерският съвет да предостави решението на Съвета на ЕС, на Европейския парламент, на Европейската комисия, както и на Съвета на Европа.

В мотивите към решението се посочва, че предстои приемане на резолюции на Европейския парламент по докладите на Европейската комисия за напредъка на страните кандидати за членство в ЕС. Първата съществена стъпка в одобрения механизъм във връзка с напредъка на Република Северна Македония е вписване на българите в Конституцията, наравно с останалите народи в страната. Това ще им гарантира юридическа равнопоставеност в мултиетническото общество, което Република Северна Македония последователно твърди, че е изградила успешно. Разписаните в европейския компромис от 2022 г. ангажименти обаче далеч не се изчерпват с конституционните промени. Той съдържа и редица други ключови елементи. Очакваме Република Северна Македония да разработи План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, чието стриктно прилагане да бъде следено от Европейската Комисия. Очакваме ясни, измерими и ефективни мерки за превенция, разследване и наказване на случаи на говор на омраза и престъпления от омраза срещу българи в Република Северна Македония, пише в мотивите на вносителите.

Те отбелязват, че Народното събрание следи с особено внимание съдебните процеси срещу открито отстояващите своята българска идентичност граждани, включително случая с Люпчо Георгиевски. Очакваме независимата съдебна система да продължи да се ръководи единствено от принципите на правото и да запази своята неутралност от опити за инструментализиране на елементи от политическия процес, заявяват вносителите. В мотивите се отчита още, че на политическо ниво ескалира негативната реторика към България и се внушава, че причината за изоставането на страната са претенции на българската държава. 

В хода на дискусията Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане", заяви, че още по-хубаво щеше да е, ако всички политически сили се бяха подписали като съвносители на това решение. Той изрази надежда решението да засили още повече нашите позиции и да задължи българските управляващи, най-вече в лицето на българските дипломати, Министерство на външните работи (МВнР) да бъдат твърди, последователни и неотстъпчиви в прокарването на българската позиция. ЕП не трябва да влиза в ролята на нотариус, който да извърши нотариална заверка на една от най-крупните исторически, етнически и езикови фалшификации на 20-ти век, каза Костадинов. 

Елисавета Белобрадова от "Продължаваме промяната - Демократична България" заяви, че днес в Народното събрание имат истински консенсус за това какво решение трябва да бъде взето. Френското предложение, което бе прието през 2022 г., по инициатива на „Демократична България“, защитава в най-добра степен българските интереси и представлява един европейски компромис, в който са заложени необходими условия за започване на преговорния процес на Република Северна Македония в ЕС, отбеляза Белобрадова. България трябва да препотвърди своята позиция по отношение на защитата на своите сънародници в РСМ, както и да бъде истински помощник на РСМ по нейния европейски път, добави тя.

Истината, която трябва да видим, е че в РСМ протича една изключително негативна за България тенденция, каза Тома Биков от ГЕРБ-СДС. Той посочи, че след последните парламентарни избори там е спечелила партия, която открито използва антибългарска реторика. Очевидно в обществото на РСМ има много големи групи хора, които са склонни да подкрепят антибългарската теза, посочи депутатът и добави, че това е теза, която изгражда идентичността на част от това общество на антибългарска основа. Премиерът Мицковски предлага вписването на българите в конституцията да се случи в края на присъединителния процес. Ако допуснем това, това означава, че просто декларативно в Конституцията на Република Северна Македония ще бъдат вписани българите като малцинство и нещата ще си продължат по същия начин, каза Биков и добави, че на тези хора трябва да им бъде обяснено много ясно - с това започваме, не приключваме.

Манол Пейков от ПП-ДБ се обърна към Тома Биков, като заяви, че има много несвършена работа. Пейков визира изграждането на жп линията между България и Република Северна Македония, довършването на Коридор 8. Това са възможности, от които ние трябва да се възползваме, защото това е начин да развием добросъседство, посочи Пейков. 

Тошко Йорданов от ИТН посочи, че Народното събрание е стигнало до това решение заради български грешки. Днес нямаше да приемаме решение, ако не беше направена грешката по времето на кабинета на г-н Кирил Петков, когато беше вдигнато ветото пред Република Северна Македония, посочи Йорданов. В момента се опитваме да оправим грешки, които сме допуснали тогава, допълни той. В интерес на истината така нареченото Френско предложение дойде от страна на Франция от зор, в последния момент, защото от ИТН блокирахме всички други предложения на правителството на Кирил Петков, каза Тошко Йорданов.  

Факт е, че техният премиер е имал предварително доклада, за който ние днес правим това решение, имал го е предварително, защото го цитира. Факт е, че този, който е изготвял доклада, е в някаква организация, в която съществува и ОМО "Илинден", добави Йорданов. Техният Муцунски (бел. ред. - Тимчо Муцунски, министър на външните работи на РСМ), в ПАСЕ имаше наглостта да каже, че иска България да не поставя повече условия, пропускайки факта, че всичко, което е в преговорната рамка, те вече са го приели и ние други условия нямаме, коментира Йорданов. По думите му единственото условие е те да спазят това, което вече са се съгласили. Йорданов посочи, че това българската държава не успява да го обясни достатъчно добре пред европейските си партньори, вследствие на което, по думите на Йорданов, имаме един отвратителен доклад, който ще влезе в ЕП. Да се говори вътре за македонска идентичност или македонски език, е абсурд, каза той. 

Драгомир Стойнев, председател на ПГ "БСП-Обединена левица", отбеляза ролята на Френското предложение за постигането на консенсус. В крайна сметка се стигна до някакво решение, с което всички европейски държави се съгласиха. Стойнев коментира, че след идването на сегашния министър-председател  положението става все по-лошо и по-лошо, защото не се признават вече договорености на Френското председателство и на Съвета на ЕС от юли 2022 г. Аз съм убеден, че това, което е договорено от всички европейски държави, е това, което трябва да бъде изпълнено от РСМ, каза той.