Летнишкото съкровище е изключително важно за всички изследователи на тракийската култура и митология, каза Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей (РИМ) в Ловеч, която беше гост в Националния пресклуб на БТА в Ловеч при представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на темата „България и световните изложения”.
Тя посочи, че Летнишкото съкровище се състои от апликации към конска амуниция заедно с желязна юзда, като освен тях има и по-дребни предмети. Всичко това е поставено в бронзов котел, намерен с устието надолу. Съкровището е открито случайно на 50-60 см дълбочина в околностите на Летница през 1963 г. по време на изкопни работи. С голяма научна стойност са 23 от апликациите, прецизно изработени от сребро с позлата от двама майстори в периода на разцвета на тракийската култура и изкуство - IV в. пр. Хр. Върху плочките са представени изображения на конници, облечени в ризници и панталони, борба на животни, хиерогамия (свещен брак между царя и Великата богиня майка). Предполага се, че това са обредно заровени свещени дарове – символично жертвоприношение, посветено на Великата богиня-майка, обясни Георгиева.
Апликациите от Летница са част от националното, европейското и световно културно наследство. По думите на музейния специалист те участват в десетки изложби, посветени на траките и Древна Тракия, и са показвани в най-големите музеи в различни държави в Европа, Азия и Америка.
„Три от най-значимите апликации от Летнишкото съкровище – изображенията на богиня и триглав змей, хиерогамия и лъв и грифон, бяха включени в наскоро приключилата изложба в музея "Гети" в Лос Анджелис, САЩ, посветена на Древна Тракия и на общото културно наследство на Балканите. В нея бяха представени 14 музея с общо повече от 150 предмета. Движими културни ценности от Летнишкото съкровище участват и в изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България” в „Лувъра” в Париж през 2015 г. Тогава там бяха показани над 1600 предмета от общо 17 музея”, припомни Елена Георгиева.
Тя каза още, че Летнишкото съкровище е от колекцията на РИМ - Ловеч, но понастоящем се експонира в Националния исторически музей в София и от 1974 г. рядко е връщано в люляковия град.
Главният уредник на ловешкия музей разказа и за сокая – вид забраждане, което е част от женската сукманена носия в Централна България. Среща се само в три района у нас – Ловешко, Габровско и Търновско.
Сокаят се поставя на главата на булката при първото ѝ излизане след сватбата, когато е и ритуалното ѝ разбулване. „Промененото забраждане е белег, че жената е омъжена, и се носи до задомяването на първия ѝ син, когато се предава на снахата. Вярва се, че сокаят предпазва от уроки и зли очи, затова и е задължително всекидневното му носене, въпреки неговата тежест”, обясни Георгиева.
Сокаят представлява сложен накит с елипсовидна дървена подложка (наречена „кравай“) и бяла домашнотъкана кърпа, украсена с шевица, която покрива главата и раменете на жената, а двата ѝ края висят отзад на гърба. Обичайна част на накита е украсеното с цветни камъчета, медно или посребрено „кръжило” с формата на диадема. Върху него се слага богато украсена кърпа. Цената на един сокай е достигала до 800 гроша. Общата линия, получена от дървената конструкция и от „кръжилото”, се допълва от висящите отстрани металически украси и кърпата. По този начин забраждането наподобява на корона и това кара учените да предполагат, че сокаят е изменен с времето вариант на част от облеклото на българските болярки, разселени след унищожението на търновския царски двор, посочи Елена Георгиева.
Тя допълни, че сокаят е бил забранен от църквата и от османската власт някъде в средата на ХIХ век като прекалено разкошно облекло, което не отговаря на смиреността на вярващите и на статута на българките като част от тогавашната обществена система. Това води до забрана да се носи сокай и заповед да се изземва от жените и да бъде унищожаван, за което има и писмени доказателства.
Сокаят е използван до 20-те години на ХХ век. В Ловешки район се среща в селата Стефаново, Българене, Горно Павликене, Хлевене, Абланица, Микре, Врабево, Дебнево и др.
За изработването на сокайните шевици са използвани геометрични (квадрат, ромб, кръст), растителни, зооморфни и антропоморфни орнаменти. „По този начин се създава неувяхваща с времето красота с висока художествена стойност. Тя предизвиква интереса на специалистите, а сред тях се нарежда достойно и ловчалията Михаил Хаджинеделчев (1874-1947). Той е учител по рисуване и дългогодишен читалищен деец. На 3 юни 1925 г. е избран от читалищното настоятелство за уредник на Музей „Феликс Каниц” при Ловчанското читалище „Наука“ и работи там всеотдайно 21 години. Освен че по негово време се правят първите системни разкопки на Ловешката средновековна крепост и Деветашката пещера, Михаил Хаджинеделчев обогатява музея със стотици паметници на материалното и нематериалното културно наследство в Ловешко. Образците на шевици са сред първите експонати, постъпили още при създаването на колекциите на съвременния РИМ – Ловеч. Михаил Хаджинеделчев разпалва сред учениците си от Смесеното педагогическо училище „Цар Борис III” интерес към българската шевица и нейните изключителни естетически качества. Така насърчава своите възпитаници постоянно да попълват фондовете на музея. Самият той без умора обикаля Ловешка околия и събира голяма колекция от всякакви старини. Благодарение на него и на щедрите му дарения през 1938, 1944 и 1946 г. (наред с тези на Гено Иванов, проф. д-р Параскев Стоянов и Атанас Антипов) днес РИМ – Ловеч, притежава колекции, които иначе биха изчезнали безвъзвратно”, посочи Елена Георгиева.
Гости на Националния пресклуб на БТА в Ловеч при представянето на новия брой на списание ЛИК бяха също Ния Найденова и Мартин Пенков - ученици в Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” в Ловеч, и Пламен Найденов – студент в Технически университет – Габрово.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина