site.btaМузеят по история на медицината във Варна посреща новия туристически сезон с по-модерна визия

През тази година Музеят по история на медицината във Варна чества своята 40-годишнина и посреща летния туристически сезон с обновена и модернизирана визия. За БТА историкът и уредник в музея Ели Маринова посочи, че информационните табла са обновени. Освен това данните вече са и на английски език. Във витрините са поставени и QR-кодове, които дават възможност на посетителите да получат още подробности за експонатите.

Традиционно културната институция ще се включи в Европейската нощ на музеите и гостите ще могат да видят новостите, допълни Маринова. Тя припомни, че сред експонатите има такива на хиляди години, чрез които може да се види развитието на медицината. Във витрините е поставена костена игла, с която са извършвани операции преди 8 хиляди години. Редом с нея са и други инструменти – костени и бронзови, ползвани от хората, практикували медицина през различните векове. Интерес за лекарите от други страни, които посещават музея, е малкият уред за прихващане на пъпната връв при раждане, оформен като щъркел с отварящ се клюн, каза Маринова. Краката на птицата са върху халките, в които влизат пръстите на акушерката. Инструментът е бронзов, от Късното средновековие, а майсторът е акцентирал върху детайлите по щъркела, който „донася“ бебето.

През римската епоха практиката е била медицинските инструменти да се полагат в гроба на този, който ги е ползвал, допълни експертът. Повечето от тях са бронзови. За какво точно обаче са били ползвани някои от тях остава загадка.

В няколко от витрините са показани артефакти от масовия кръгъл гроб, открит край Девня. Предполага се, че в него са заровени членовете на един от 52-та болярски рода, избити при приемането на християнството в нашата страна, посочи Маринова. Черепите са издължени и са доказателство за традицията за двуластично пристягане на черепа на бебетата, за да се източи назад. Тази традицията е била спазвана при аристокрацията в Кавказ, на Балканите, в Перу, Египет, припомни Маринова. Счита се, че удълженият череп е бил белег за „синя“ кръв и красота. Практиката е забранена след приемането на християнството. Тъй като черепът на бебето е мек, при премахване на ластиците, той се е връщал в първоначалната си форма, като това не е било свързано нито с болка, нито с изменение на мозъка.

Любимата витрина на младите хора, които посещават музея, е за контрацепцията, допълни с усмивка Маринова. Предпазването от венерически болести в пристанищен град като Варна е станало много актуално в края на 19-и и началото на 20-и век. Тогава са се нароили много жрици на любовта, което обаче е довело до бум на сифилиса, разясни Маринова. Чест прави на тогавашните медици, че са се опитали да се справят със заразата, допълни експертът. Само че лечението е било далеч от съвременното. Тогава са заразява болните с малария, за да може високата температура да убие причинителя на сифилиса. В резултат немалко от болните са умирали.

Кондомите по него време са се правели от сляпото черво на овца и са били за многократна употреба, допълни Маринова. Колкото и нелепо да звучи за съвременниците, след изпиране са се ползвали отново. В музея може да се види автентичната реклама на магазин „Аполон“ – „Винаги пресни презервативи“, без да е посочено обаче преди колко време е била умъртвена овцата.

Идеята за създаването на Музея по история на медицината във Варна, който е уникален за България, възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.

Сградата е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „постройка на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.

Днес музеят е към Медицинския университет в крайморския град. А според зам.-декана на Факултета по обществено здравеопазване на висшето училище доц. Елияна Иванова той популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята.