site.btaПротестите на хората за достойни доходи нямат нищо общо с искането за референдум, нито са свързани с битката „за“ или „против“ еврото, заяви в Пловдив Пламен Димитров

Протестите на хората в страната за достойни доходи нямат нищо общо с искането за референдум, нито са свързани с битката „за“ или „против“ еврото,  заяви на пресконференция в Пловдив Пламен Димитров, президент на КНСБ.

За нас като синдикат най-важни са доходите на хората.  Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) е двуцифрен през последните 3 години  (15,5%), който заедно с натиска на пазара на труда движи нагоре средната работна заплата (СРЗ). По данни на синдиката увеличението на СРЗ за последните 3 години е 50% за страната, което е повече от официалната инфлация - 36% по данни НСИ, тоест ръстът на доходите изпреварва инфлацията. Това според Димитров е средно вярно, не навсякъде и не във всички сектори затова са и протестите, които започнаха. Днес стачкуват служителите на наземния градски транспорт в София, утре  в 12.00 часа служителите в трите обществените медии БТА, БНР и БНТ ще блокират  кръстовището пред Софийския университет, а следващите дни предстоят протести на служителите в агенциите към Министерството на земеделието.  Брожения има и сред работещите в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ),  до десетина дни се очаква заявка за протести в цялата страна и блокиране на магистрали. 

По думите на Пламен Димитров исканията на обществените медии са скромни увеличения от 10 -15% за 2025 г. и да бъде заложено ново увеличение също 15% от началото 2026 г ., така че малко да се приближат заплатите до тези на техните колеги в други страни. Той даде примери, че СРЗ за 2023 г. в националните медии, приравнена в българска валута, в Сърбия е била 3288 лв., в Хърватия - 3925 лв., в Румъния - 4710 лева, а в Литва – 5429 лева.  Димитров посочи, че ускорението на ръста на доходите е видимо във всички държави, които влязоха в еврозоната и даде пример с Естония, Латвия и  Словения. 

Ние искаме МРЗ да бъде адекватна и реферирана към заплатата за издръжка, каза на пресконференцията Любослав Костов, главен икономист в КНСБ. Той обясни, че наблюдават как се изменят цените на продуктите в малката потребителска кошница (МПК) в други 6 държави на всяко тримесечие ( в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния). Забелязва се, че оризът в България е най-скъп – 2,70 евро, във всичките други държави е по-евтин.  Същото е и с прясното мляко 1,78  евро у нас, а в съседна Румъния – 1,09 евро, в Германия – 1,55 евро. Олиото също е най-скъпо у нас – 2,19 евро, докато в Германия например е 1,79 евро. Краставиците ни са най-скъпи, яйцата са ни едни от най-скъпите, а при другите стоки, които са в МПК,  като хляб, брашно, месо, сирене, картофи и др., разликата е между 10 и 15 цента. По думите му в момента с нашата МРЗ (551 евро) българинът може да си купи 9 пъти МПК. За сравнение в Румъния и Хърватия  с МРЗ може да се купят същите стоки 16,8 пъти,  в Германия – 28 пъти, в Нидерландия – 30 пъти, във Франция – 26 пъти, и Испания – 20 пъти. Преди година можехме да си купим тези стоки 8,2 пъти, реално има известно подобрение, само че за същия период другите страни са подобрили значително повече, смята Костов. Дори скоростта на приближаване на конвергенция на покупателната способност на минималните заплати в другите страни е по-високо. „Ние искаме МРЗ да бъде адекватна и реферирана към заплата за издръжка, а влизането ни еврозоната ще спомогне за това“, каза Любослав Костов.