site.btaКнигата "Урала, Майсторе" на Георги Славчев беше представена в Кюстендил

"Урала, Майсторе" е новата стихосбирка на поета Георги Славчев, вдъхновена от картините на Владимир Димитров-Майстора. Книгата, преплитаща в себе си поезия и изобразително изкуство, беше представена тази вечер в художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил. 

"Тази вечер ще отмине, макар да не ми се иска. За тази книга утре ще се говори в минало време. Но това е едно признание, а аз съм благодарен за всичко", каза в интервю за БТА авторът.

Георги Славчев работи над 20 години в сферата на културата и журналистиката, а 24 години отдава на учителската професия като преподавател по философия. Автор е на няколко стихосбирки и носител на награди от литературни конкурси. В поезията му се преплитат класически и свободни форми, а темите варират от лични преживявания до екзистенциални размисли.

"Живопис и поезия не може да се определи като жанр, но има такава колаборация, известна като образ и слово. Не съм първият, който опитва това, разказа Георги Славчев. "Пластичните изкуства като живописта, графиката, скулптурата боравят с образа, но и литературата и поезията също боравят с образ и слово, като се има предвид един паралел – между едното и другото. Тук не става дума за измерване на качество, защото нещата са съвсем различни – с думите борави всеки, без изключение, и това е трудността в литературното творчество, докато с изразните средства на изобразителното изкуство боравят хора, които го владеят", допълва още Славчев.

Разказва, че подтикът му към Майстора е с отдавнашна дата. "Като ученик съм бил във възхита от него. Като малък, първокласник при т.нар. "Железен мост" в Кюстендил съм го срещал – той беше много болен тогава, една година преди да почине. Не съм си давал ясна сметка какъв е този човек. Той минаваше с дългата мантия, с меката шапка, бъркаше в джобовете си и черпеше с бонбони. Много по-късно разбрах кой е. Започнах ежедневно, като в църква, да ходя в Художествената галерия, която беше в старата еврейска синагога в Кюстендил и стоях и съзерцавах с часове неговите картини", разказа още авторът на "Урала, Майсторе".

Макар, да не е общувал тогава с Майстора и не са имали личен контакт, в съзнанието на Георги Славчев е останал споменът от начинът, по който Рисувачът вървял по  тротоара, отивайки към гарата в Кюстендил. "Мисля, че това, което написах и слава Богу излезе като книга, е някакъв опит за личен контакт с него", допълва авторът на стихосбирката. 

Според Георги Славчев него всяко творчество е опит за общуване с някой, с когото не можеш да имаш физически контакт. "Говоря и за изкуството, което се създава и за това, което се интерпретира. Има автори и изпълнители на произведения на изкуството и в двата случая това, което се цели е именно лично общуване", казва още авторът на книгата.

Разказва, че неговата история със стихове по картини на Майстора започнала от далечната 1973 година. "Тогава написах едно стихотворение "Пеещи жътварки", което е първото в стихосбирката. Това стихотворение ми е първата публикация в централен печат – в. "Пулс" и то ме направи разпознаваем сред всички млади български поети тогава", спомня си Славчев.

"След него написах още три – станаха цикъл, който се появи в две-три мои по-късни книги. Малко по-късно се появи пето, което излезе в книгата "Дишам с любов", допълва той.

Разказва, че преди година и половина "нещо го връхлетяло". "Не можех да се отърва, преследваше ме Майстора, в най-добрия смисъл на думата. Започнах да пиша по други любими за мен негови картини. Пусках ги в социалната мрежа, с оглед на обратна връзка и получих такава. Написах 20 стихотворения. Сигурно има такива плодовити автори, но аз не съм от тях и беше нещо неприсъщо за мен. Осъзнавах слабостите, недодялаността им. Получих добронамерени приятелски съвети, имаше и злонамерени, разбира се, които вървяха по линията че е експлоатирам Майстора",разказва още  Славчев.

"Нищо подобно. Не бих си и помислил да се сравнявам с Майстора и с творбите му , които са с изключителен мащаб, с които никой не може да се сравнява. Това беше едно докосващо писане. Петдесет години, след като  се роди първото стихотворение "Пеещи жътварки", аз продължих да пиша", допълва той.

Разказва, че естествено се появила и необходимостта да бъде издадена книга. "Две издателства приемаха идеята, а след това се оправдаваха с пазарни механизми. Намери се едно издателство на моя бивша състудентка – Гергина Дворецка, която заедно със съпруга си има издателство "Светът и Европа", които издадоха книгата ми", допълни Славчев. Разказва, че от финансова гледна точка издаването на книгата е негово дело и на спонсори, някои от които доста щедри. "На първо място това са Виолет Вьорлер от Кюстендил, Бойко Недялков – директор на "Торготерм" - Кюстендил и две мои бивши ученички Ваня Велинова и Гергана Оббова, които ме подкрепиха много силно", посочи той.

"Книгата е скъпо издание, защото трябваше да бъдат заплатени авторски права на 20 от 25 картини на Майстора, включени в книгата, на галериите в Кюстендил и Националната галерия", казва още авторът на стихосбирката.

Книгата е отпечатана в Сапарева баня, а веднага след излизането й първите екземпляри от нея получила Боянка Аракчиева - моделът от картината "Момиче с ябълки" на Владимир Димитров-Майстора.

"Тя е на 88 години. Беше ми казала, че не е спала през цялата нощ, докато чака книгата", разказва Георги Славчев. 

Споделя, че е благодарен на редактора – негов дългогодишен приятел и състудент – Иван Матанов, който определил изданието като "сънувана книга". "Много ме топли и това, че след като изпратих екземпляр на Борис Христов и той ми се обади, за да ми каже впечатленията си. Каза ми – "много добра идея, много топла книга", а третото, което ме изуми, беше че ми рецитира първите два стиха от едно от стихотворенията – "Нива", споделя още Славчев.

Допълва, че след година и половина на турбуленции на писането, "защото съзнавах отговорността на това, което правя", единственото, което изпитва в момента е благодарност.