site.btaОколо 30 кучета събра национална екстериорна изложба на породата Български барак в Ловеч

Около 30 кучета събра национална екстериорна изложба на породата Български барак в Ловеч. Организатор е Национален клуб „Български барак – твърдокосместо ловно куче”, съорганизатор – сдружение „Ловно-рибарско дружество” – Ловеч.

Българският барак е древна наша ловна порода, с която едва от 2002 г., след основаването на клуба, се започва развъждане и работа с породата с цел да станат еднотипни екземпляри, каза за БТА д-р Христо Кънев, председател на Националния клуб „Български барак – твърдокосместо ловно куче”. По думите му поне веднъж годишно се провежда подобна екстериорна изложба, като за пръв път е в Ловеч.

През 2004 г. е направен първият стандарт на породата. Д-р Кънев обясни, че това е типично ловна порода. В миналото тези кучета са използвани основно за лов на заек, докато днес са едни от най-добрите за лов на дива свиня. Българският барак е вид гонче и за да се изпита неговото обоняние, преди това е ставало само на заешка следа, докато сега те се изпитват в т. нар. гатер на дива свиня, каза още д-р Кънев.

Той изнесе някои любопитни факти за породата: във филма „Козият рог”, сниман 1972 г., е показан трицветен барак; Рошко от „Куче в чекмедже” също е барак, а в края на филма дядото на Митко Миташки с кучето и с пушка на рамо излизат извън селото, като по този начин се намеква, че баракът е ловно куче. Д-р Кънев каза още, че има снимка, най-вероятно на княжевски офицер, преди 1900 г., на която той е с куче, приличащо много на днешния барак.

„Породата е съществувала, ловците са я харесвали и използвали и са я развъждали, без да е имало стандарт как трябва да изглежда кучето. Затова в миналото всяко едно рошаво куче с клепнали уши, което работи с глас по даден дивеч, му казвахме барак”, обясни председателят на националния клуб.

Той изрази съжалението си, че все още няма българска порода, призната в най-голямата международна организация по кинология FCI. Според него това може да се промени много трудно, като е важно да имаме стабилна национална киноложка организация, която да работи освен за консолидиране на породата, и за нейното международно признание.