site.btaMонументът на спътник "Интеркосмос България 1300" ще бъде предложен в 100 национални туристически обекта, каза доц. Алексей Стоев

Монументът на спътник "Интеркосмос България 1300" в старозагорския парк „Артилерийски“ ще предложим да бъде включен в забележителностите на българските 100 национални туристически обекта. Това каза в интервю за БТА доц. Алексей Стоев, директор на Астрономическа обсерватория с планетариум „Юрий Гагарин“. „Имаме намерение да го предложим в списъка на 100-те национални туристически обекта, защото такова нещо в България няма и е хубаво не само гражданите на Стара Загора, но и гостите на града да могат да го видят. Искаме със спътника да бъдат свързани и серия от инициативи, които да дават максимална плътност на интереса към него“, обясни ученият. Той посочи, че за изграждането на монумента са вложени много усилия и дарителски кампании за събиране на средства. И допълни, че предстои да се направят още нововъдения. „Монументът ще има еволюция на неговите функции като артефакт от недалечното минало. Имаме намерение да сложим реплики на всички тези 12 уреда заедно с лазерния отражател, благодарение на който много точно е позиционирана орбитата на спътника и може да се проследява“, каза още той.

И разкри в аванс, че след като преди дни монументът беше открит, предстои съвсем скоро да бъде представен и специален сайт, който ще дава възможност на гражданите да се информират, кога е най-добре той да се види, тъй като има специални звукови и светлинни ефекти. Предстои на специален екран в реално време всеки, който се интересува да може да получи информация  къде точно се намира спътника, тъй като днес имаме възможност да го наблюдаваме, така че да определяме точната орбита.

„В самия монумент смятаме да сложим и няколко съвременни спътника, за да се види еволюцията на спътникостроенето. От такива големи като спътник „България 1300“ до днешните като кубче с размер на страната 10 сантиметра и не по малка функционалност. Но от „България 1300“ ни делят повече от 40 години и е естествено да има развитие на технологията“, посочи още доц. Стоев.

„Спътникът „Интеркосмос България 1300“ е създаден по линия на Международната програма „Интеркосмос“, която е била актуална през 70-те и 80-те години на 20 век и е замислен като изцяло българско произведение. Той е бил снабден с 12 прибора, които са направени изцяло от българските учени и българската индустрия. Самият спътник е изстрелян със съветска ракета носител и има интересни полетни характеристики, които го издигат в най-високата си точка спрямо Земята на 904 километра, а в най-ниската си точка 826 километра, с наклон на орбитата 81 градуса. Той обикаля около Земята за 102 минути. Като теглото му е около 1500 килограма. Има всички служебни системи, които има един спътник като жироскопски системи за ориентация, тъй като трябва да бъде позициониран много точно в пространството. Има слънчеви панели, които захранват цялата бордова електроника и телеметрията на спътника, тъй като данните от отделните уреди трябва да се предават на наземната станция. Мощността на тези панели не е малка, около четири киловата, което е напълно достатъчно за енергоикономичните възможности на уредите по това време“, обясни още директорът на старозагорската обсерватория.

И уточни, че „спътникът е направен главно, за да изследва т.нар. магнитосферно-йоносферни взаимодействия и ролята на слънчевия вятър във всичко това, което се възбужда в магнитосферата и йоносферата на Земята на тези височини. Тъй като те имат пряка роля във формирането на климатичната картина на Земята и са много важни. Те са били важни и тогава, важни са и сега. Българският принос от онези времена продължава и сега, защото и сега част от нашата работа на Института за космически изследвания е насочена именно към тези научни проблеми“, каза още ученият.

От думите му стана ясно, че „спътникът е имал проектно време на живот от шест до осем месеца, но той продължава да работи почти две години, което за спътниците от онази епоха и от тази категория на „България 1300“, си е постижение. На спътника са монтирани серия от инструменти, които измерват не само състоянието на плазмата около спътника, но и взаимодействието на слънчевия вятър с йоносферата и високата атмосфера в т.нар. постспътникова точка. Тъй като спътникът е ориентиран с главната си ос да сочи винаги към центъра на Земята, така че летейки около Земята, той гледа именно в този въздушен стълб. И светенето на атмосферата на Земята в този въздушен стълб дава информация за физико-химическите процеси, които се случват там“, коментира доц. Стоев. И припомни, че проф. Митко Гогошев е един от главните идеолози на научната програма „България 1300“  заедно с акад. Кирил Серафимов и акад. Димитър Мишев. „Те всъщност провеждат цялата тази първоначална идейна платформа, а в последствие и технологична такава и са наложили всичко това, което после става като апаратура на спътника“.

Доц. Стоев посочи, че „винаги за един спътник се правят по три копия и три копия на приборите - единият лети и ако нещо се случи с този екземпляр, той се снема от ракетата носител и се слага втори, който е абсолютно идентичен и е минал всички предполетни проверки и тестове. Прави се и трети екземпляр, които служи ако нещо се случи инженерите, конструкторите и физиците могат да правят симулации на Земята, за да могат да знаят как да реагират и да управляват. Тъй като спътници от този род са управляеми. Те имат на борда си двигателни системи и могат да се препозиционират“, обясни ученият. И именно този трети екземпляр на спътника се оказва в България и по точно в Стара Загора. „Причината може би е, че в Стара Загора по това време съществувала т.нар. базова обсерватория на Института за космически изследвания, днес специално това звено се нарича Филиал на Института за космически изследвания и технологии“, поясни той.

Доц. Стоев коментира, че днес „ние нямаме онзи капацитет и онези възможности, които са имали предците ни. Но въпреки това сме наследили тази история и решихме, че е хубаво това нещо да се експонира, да се знае и дай Боже да послужи като стимул за съвременната младеж да вложат ум и сърце именно в тази насока на човешкото знание и човешкото развитие“.