site.bta„Възкръсналият“ ръкопис на Петър Богдан беше представен в Пловдив

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представи  „възкръсналия“ ръкопис на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и за българските дела“. Събитието бе тази вечер в Регионалния исторически музей, в Пловдив.

Представянето бе на фона на две постерни изложби. Едната от тях – „За древността на бащината земя и за българските дела“, е посветена на историята на ръкописа на Петър Богдан. Автор на изложбата и преводач на ръкописа е доц. д-р Цветан Василев към катедра „Класическа филология“ на Софийския университет (СУ). Втората изложба – „Католиците в България XVII -XX в.“, представя приноса на католическата общност за запазването на духа на свободолюбие и национално самосъзнание в българските земи, както и за възстановяването на българската държавност. Автори са доц. д-р Радослав Спасов и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

„За мен е чест и удоволствие да ви приветствам с добре дошли в една емблематична за град  Пловдив зала, а именно – зала „Съединение“. Поводът за нашата среща е наистина любопитен. На пловдивската общественост ще бъде представен препис-ръкопис на историята на Петър Богдан. Историята, за която ние историците само бяхме чували, но през 2017 година се оказа, че е истина“, каза Стоян Иванов, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.

Той посочи, че благодарение на работата на присъстващите тази вечер и доц. д-р Цветлан Василев, който успява да преведе ръкописа през миналата година, той може вече да достигне до българските семейства, които имат желание да се запознаят с него.

„За личността на Петър Богдан можем да говорим много. За дейността на католиците в България през 17 век е писано много. Но факт е, че той заедно с неговия съратник Петър Парчевич са първите, които издигат пред европейските владетелски семейства идеята за освобождение на България. Техните мисии са известни, но това, което той ще направи е написаната през 1667-68 година „История на България“. Така, един век преди „История славянобългарска“ българите също имат своя писана история“, добави Стоян Иванов.

„Много се надяваме, че тази изложба ще достигне до обикновените хора. Това, което видяхме в Раковски, Калояново и Хисаря много ни зарадва, защото станахме свидетели на непринудената реакция на хора, които се радват да научат нещо ново“, каза доц. д-р  Христо Попов, директор на НАИМ-БАН.

Той добави, че Пловдив и пловдивският регион винаги са били пример за толерантност, за културно многообразие и не София, а Пловдив е културната столица на България, така че тази изложба през май идва на едно правилно и добро място.

„От името на директора на НБКМ – доц. д-р Калина Иванова, най-сърдечно ви поздравявам за любезното домакинство на този прекрасен експозиционен ансамбъл на двете постерни изложби, съпътстващи представянето на сертифицираното копие на ръкописа на Петър Богдан, които се реализират по инициатива и под патронажа на президента на Република България“, каза д-р Ваня Аврамова, заместник-директор на НБКМ. „Днес отново ще отбележим приноса на католическата общност за запазване на духа на свободолюбие и националностно съзнание по българските земи и за възстановяване на българската държава“, посочи още тя.

„Превеждах този текст в продължение на три години и винаги ще бъда благодарен на президентската институция, че положи такива усилия в България да бъде доставена една такава репродукция на такова високо ниво. Като човек, който е държал в ръцете си и копието на този ръкопис, и оригинала, смея да кажа, че разлика за едно неподготвено око не може да бъде намерена. Историята на Петър Богдан е своеобразен исторически разказ от една страна за християнското минало на България, за средновековното християнство на България, за християнските ханове, за приемането и покръстването на България, приемането на християнството. Освен това, обаче, съдържа изключителни сведения от времето на Петър Богдан“, каза доц. д-р Цветан Василев от СУ, преводач на ръкописа.

Той добави, че Петър Богдан говори с плам и пиетет за своя духовен отец Петър Солинат и за неговата мисионерска дейност в Северна България. „За съжаление, той не говори достатъчно за собствената си мисионерска дейност, именно в Пловдския регион. Но ние чрез този текст научаваме и се допираме до духа на Петър Богдан. Ние го преоткриваме по един нов начин и това според мен е едно от най-ценните неща в историята на Петър Богдан. Ние виждаме човека, духовника, виждаме архипастира, архиепископа, който с голяма любов, с един дух на християнска саможертва, се обръща не само към своите съвременници, но и към всички бъдещи поколения. Неговото основно послание е свободата от Христа и това, че ние на Земята не можем да бъдем наистина свободни, освен ако открием открием светлината на Духа“, каза още Василев. 

Добави, че е открил именно това послание, посланието на вярата – за това как човек трябва да счупи оковите, ограниченията и да се съедини с Христовия дух, и пожела на всички присъстващи да са докоснат до духа на Петър Богдан, чрез този посредник – именно тази репродукция.

 „Надявам се Петър Богдан да бъде все повече познат и в учебниците по история, и в българското общество, защото ние като общество сме длъжници именно на този самоотвержен дух. Не само на Петър Богдан, но на всички лица, за които ще научите от тази изложба“, добави още доц. д-р Василев.

Доц. Пламен Славов, съветник по култура на президента на Република България, прочете поздравителен адрес от името на държавния глава, Румен Радев.

Петър Богдан е първият български католически архиепископ. Ръкописът му е първият исторически трактат, посветен на България, написан по време на нашето Предвъзраждане. Разглежда християнското минало и настояще по българските земи с поглед към бъдещето - един от най-ценните български писмени паметници. Единственият, известен до момента екземпляр, е издирен от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. Той е част от колекцията на маркиз Кампори, завещана на Библиотека Естенси Университария (Biblioteca Estense Universitaria) в Модена, където се съхранява от 1887 г. до днес. На 10 май 2024 г. българската държава, в лицето на НАИМ при БАН, получава като дарение сертифицирана репродукция на ръкописа.