site.btaПървата българска експедиция до Еверест продължава да има отзвук в целия свят, каза за БТА Костас Канидис, участник в „Еверест-1984“

Първата българска експедиция до Еверест продължава да има отзвук в целия свят. За нея имаше силен подбор, участваха големи имена и силни хора. Това каза в интервю за БТА Костас Канидис, който е участник в „Еверест-1984“, почетен гражданин на Стара Загора и председател на ски клуба към местното туристическо дружество „Сърнена гора“.

На днешния ден преди 41 години Христо Проданов става първият български алпинист, покорил най-високия връх в света, при това по един от най-трудните маршрути - Западния гребен, наричан "Жестокия път". В първата българска експедиция „Еверест-1984“ петима българи стигат до „покрива на света“. Сред участниците в нея е и Костас Канидис.

През 1980 година България направи проектонационален отбор за изкачване на Еверест, защото имаше свободен маршрут за 1984 г. В тези години Непал допускаше само по една експедиция на маршрут за сезон, а от Китай подходът не е толкова силно развит, разказва Канидис. „От всеки клуб в страната бяха избрани по 5-6 човека, които трябваше да имат нужната категоризация, а тогава тези клубове бяха над 200. Така около 1000 човека се състезавахме за определен брой места. Едните бяха събрани в София, а другите в Шумен, където се провеждаха всякакъв вид физически, катерачески и психически тестове. След тях се определи група от около 300 човека, които попаднаха в проектонационалния отбор и продължихме с още по-сериозно тестиране. Бяхме като космонавти – с барокамери и вдигания на височини. Сериозни тестове, при които всеки месец отпадаха хора, докато не се стигне до отбора, който да замине“, разказва още алпинистът.

Подготвителните лагери за самата експедиция стават все по-сериозни и те се водят дори в Памир и Кавказ. „До последно не знаехме точния състав и реално, който бе в самолета – той замина за Еверест. Имаше много силен подбор за тази експедиция. Големи имена и силни хора. Всички отидохме доброволно“, каза още Канидис.

Според него тогава височинният алпинизъм е в силата си. „Заминахме много подготвени хора, които правеха невъзможни неща за времето си. Това си бе истинска експедиция, а не както е в момента – всичко да е познато, с комерсиална цел или с агенция. Сега плащаш и те водят. Ние отивахме на едно място, което бе с описания само от една сръбска експедиция преди това. Цялата ни екипировка и всичко необходимо бе българско. Носехме си го от тук. Всички знаеха за нашите намерения. Това е голяма чест за България, макар че имаше и трагедия със загиването на Христо Проданов. За мен е чест, че бях с всички тези хора“, допълва алпинистът.

В началото на 80-те години държавата отпуска средства за изкачването на Еверест и взима решение за маршрута, който единствен е бил свободен. „Предложиха ако се чувстваме подготвени да го покорим. Той е много труден за тази височина и фактът, че след нас не е покоряван от никого е показателен. Ние се доказвахме директно на силен маршрут“, спомня си Канидис. Маршрутът е труден и с най-висока категоризация. Има места, които са отвесни, катерят се без осигуровка и си изложен на силни ветрове на над 8700 метра надморска височина. Нужен е много кислород и оборудване за парапети, разказва още той. „Може би затова и загина Проданов. Защото при връщането няма осигурени парапети, наклонът е голям и това го принуждава да се движи по-бавно. Преспиването му на тази височина се оказа фатално“, казва участникът в експедицията.

По неговите думи подобни инциденти несъмнено влияят на психиката на останалите, но стремежът на човек винаги е бил да покори трудностите и опознае новото. Канидис изкачва връх Елбрус на 60-годишна възраст и определя, че чувството да покориш връх е несравнимо. „Бе страхотно да успея на тази възраст. Работехме чудесно и колективно с всички участници. Организирахме се, направихме климатизацията, подготвихме се тактически и успяхме. Резултатът бе, че всички 20 човека се качихме. На тази възраст направих и южния Джендем. Удоволствието бе голямо. Движението държи моя дух. От 16-годишен се занимавам с планина и за мен това е начин на живот, който трябва да се поддържа“, каза Канидис, който е покорил още Аконкагуа и Килиманджаро.

Според него природата и особено планината често те поставят в ситуации, които са много трудни и сложни. За тях е необходима добра тактическа и физическа подготовка, дори на ръба на човешките възможности. „Една малка частица може да бъде фатална и да загинеш за части от секундата. На мен ми харесва, защото е комбинация от много видове спорт. Не знаеш кога и как ще те изненада“, казва Канидис.

Той отново се връща към най-високия връх в света и според него комерсиализацията на изкачванията в момента омаловажават самата идея. „Сега плащаш и имаш всякакви екстри в зависимост от сумата. Има опции и пакети. Шерпите те водят и се грижат за огромна част от нещата. Сега всички задават въпроса колко средства са дадени за експедицията през 1984 г., а никой не пита какво е в момента. Това изкачване имаше и продължава да има голям отзвук в целия свят“, убеден е алпинистът.

Участникът в експедицията взе отношение и относно премиерата на филма „Жестокият път“, който според авторите разказва неудобна истина и премълчани факти за изкачването на върха. „Какво означава истината за Еверест? Опитват се да изкарат, че е било забранено да се говори. Аз не съм почуствал такова нещо. Сигурно е имало определени ситуации, но важен е единствено резултатът - върхът бе изкачен и все още никой не го е направил отново. Отдавам нужното уважение на целия екип, който участва в експедицията. Истината е една – изкачена от тези и тези хора. Това е историята и тя трябва да се помни“, казва Канидис.

Той все още продължава да живее и работи с мисълта за планината и върховете. Като председател на ски клуба към местното туристическо дружество „Сърнена гора“ помага на всички и участва активно в дейността. „Развиваме страхотна дейност и имаме 8-9 клуба с различни планинарски направления. За съжаление сме един от много малкото работещи дружества в страната в това направление “, добавя Костас Канидис пред БТА.