ОБЗОР

site.btaБъдещето на Европейския съюз обсъдиха политици и експерти на форума "ЕС среща Балканите" в София

Николай Трифонов, Константин Костов

Снимка: Христо Касабов/БТА (ПБ)

София,

17.04.2025 16:14

(БТА)

Бъдещето на Европейския съюз (ЕС) обсъдиха политици и експерти на форума „ЕС среща Балканите“ в София, който се проведе днес. Организатори на събитието са Европейският либерален форум, партия АЛДЕ и Атлантическият клуб в България, а форумът се провежда за четвърта поредна година.

България и Република Северна Македония

Още преди началото на форума вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че има опит от страна на "нашите колеги от Република Северна Македония (РСМ) да представят нормалните искания на България да се спазват европейските критерии като определена прищявка, едва ли не, от нашата страна".

България не поставя допълнителни условия към процеса и преговорите на Република Северна Македония по пътя й към Европа, каза вицепрезидентът при откриването на форума. Йотова подчерта, че двустранните отношения между двете страни не са проблем за това да не започнат преговорите на РСМ към Европейския съюз. Тя отбеляза, че това е теза на „нашите колеги от Република Северна Македония“, както и на някои европейски политици и експерти, които говорят в посока, че процесът е блокиран от двете страни.

Северна Македония няма никакъв проблем с това, че българите ще станат част от Конституцията на страната и техните права ще бъдат защитени, това никога не е било проблем, заяви заместник-министърът на външните работи и външната търговия на РСМ Зоран Димитровски. Това, от което се страхуваме, е, че процесът по присъединяването ни към Европейския съюз ще стане строго двустранен и ще зависи от резултатите от работата на Комисията по история и образование, каза той и добави, че според него тази комисия може да работи десетилетия.

Процесът по разширяване на Европейския съюз

В бъдеще ЕС вероятно ще бъде единственият остров на ценности и демокрация в света, заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос на форума. Сегашното поколение европейски лидери разбира, че обединението на континента е от съществено значение за гарантиране на мира, свободата, сигурността и просперитета на всички европейци, каза Кос.

Понякога критикуват ЕС, че е прекалено бюрократичен и бавен, но от друга страна сме надежден и предвидим партньор, каза още европейският комисар.

Европейският съюз трябва да се разширява, но заедно с това той трябва да се реформира, каза евродепутатът Илхан Кючюк при откриването на форума. По думите на Кючюк ЕС трябва да бъде честен към страните от Балканите. Той постави въпроса дали може ЕС да продължава със същото темпо да дава обещания без да има конкретни срокове. Кючюк отчете, че приемането на държави в ЕС е свързано с критерии, като добави, че те се изпълняват, когато има политическа воля и изрази надежда тя да бъде демонстрирана.

Градовете не са просто участници в процеса на разширяване – те са неговата движеща сила. Именно тук – по нашите улици и в нашите училища – европейската перспектива става реална, заяви кметът на София Васил Терзиев. Той добави, че в градовете се сблъскваме с истинските предизвикателства на интеграцията и именно тук откриваме и най-големите ѝ възможности.

Бъдещето на ЕС трябва да бъде много по-различно, отколкото беше неговата досегашна история, каза президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси. Според него на форум като този трябва да се обсъждат по-стратегически решения, като това дали Канада може да се присъедини към ЕС, дали Норвегия може да се присъедини, дали Великобритания ще се завърне в ЕС, дали Исландия ще продължи дискусията за членство в ЕС, дали Швейцария ще се присъедини към ЕС или преди това ще се присъедини към НАТО, и кога Австрия ще се присъедини към НАТО.

Отворена и обединена Европа и тя включва и Балканите, каза Ян-Кристоф Ойтен, европейски депутат от групата „Обнови Европа“ и президент на Европейския либерален форум. В изказването си той акцентира върху думата „доверие“ и посочи, че ЕС се основава първо на върховенството на правото и на доверието, това са двата му основни стълба. Той изрази надежда форумът да бъде още един способ за изграждане на доверие.

Най-вероятно Черна гора ще стане член на ЕС през 2028 г., а около 80% от гражданите на страната подкрепят членството ЕС, каза министърът по европейските въпроси на Черна гора Майда Горчевич.

Амбицията на Албания и работният ни план заедно с Комисията е да отворим всички клъстери от преговорите до 2025 г. и да приключим техническите преговори до 2027 г., каза заместник-министърът за Европа и външните работи на Албания Меги Фино.

Предстои да започнем техническите преговори с надеждата за първата междуправителствена конференция, която ще бъде отбелязана през юни тази година, каза заместник-министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Йосип Бъркич.

Силно подкрепям разширяването на ЕС, заяви държавният секретар по европейските въпроси на Румъния Клара Стайку.

Свързаността е един ключов термин, каза заместник-министърът на външните работи на Турция Мехмет Бозай и добави, че това е причината за провеждане на форума.

Председателят на Центъра за либерални стратегии в София Иван Кръстев коментира, че за страните от Западните Балкани по-добра алтернатива от ЕС няма.

/ТНП/