site.btaИвелина Василева: Срещу водната криза трябват координирани действия, контрол и инвестиции

BOBSTH 12:06:31 16-12-2019
AM1203BO.003
парламентарна комисия - Ивелина Василева - интервю

Ивелина Василева: Срещу водната криза
трябват координирани действия,
контрол и инвестиции


София, 16 декември /Христо Воденов, БТА/
Срещу водната криза трябват координирани действия, контрол и инвестиции, каза в интервю за БТА Ивелина Василева, председател на парламентарната комисия по околната среда и водите.
Кризата с водата не може да бъде преодоляна с "прехвърляне на топката". Това, което трябва да се направи, е да се работи екипно и целенасочено от всички отговорни институции, подпомогнати от научната общност, за да бъдат намерени максимално бързо най-точните решения на проблемите с водата, посочва Ивелина Василева.

Следва цялото интервю :

Въпрос: В петък в пленарна зала имаше разисквания по питане към министъра на регионалното развитие във връзка с ВиК инфраструктурата и предотвратяването на опасността от воден режим в някои населени места в страната. Какви са резултатите от разискванията?
Отговор: Водните ресурси са от стратегическо значение и съхраняването и опазването им са елемент от националната сигурност. Достъпът до чиста питейна вода е право на всеки един човек и ненапразно приоритетното му осигуряване е основен принцип, заложен в законодателството ни. Затова трябва да се гарантира осигуряването на качествени и ефективни ВиК услуги за населението чрез доставяне на питейна вода с добро качество и достатъчно количество.
Смятам, че развитието и управлението на ВиК отрасъла изискват отговорност, професионализъм, ефективност, добра координация и ясна стратегическа посока. Това беше и духът на дебатите в парламента. Тези въпроси имат надпартиен характер, затова народните представители от всички политически сили се обединихме около решение по разискванията, което приехме единодушно. С него задължихме министъра на регионалното развитие и благоустройството до месец май 2020 г. да обяви за обществено обсъждане проекта на Закон за ВиК. Това е изцяло нов и дълго чакан закон, който трябва да даде ясен регламент за уредба на сектора. Освен това министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да информира Народното събрание два пъти годишно за напредъка по изпълнението на мерките от плана за действие към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Защото считаме, че е важно да има реални действия, те да бъдат отчитани и обществото да бъде информирано за това какво е постигнато и какво следва да бъде направено.

Въпрос: Какви законодателни мерки може да предприеме парламентът за ограничаване на водната криза в страната?
Отговор: В законодателния орган винаги сме готови бързо и отговорно да разгледаме всяко предложение, което води до по-добри условия на живот на хората и по-чиста околна среда. Към момента обаче трябват действия. Това означава добра координация на всички нива, ефективна организация, контрол и инвестиции за подобряване и адаптиране на инфраструктурата.
За липсата на кризи огромно значение има и преодоляването на огромните загуби на вода в някои райони. Неслучайно сериозни европейски средства чрез оперативните програми са насочени именно в тази посока. В много общини проблемите бяха решени с подобряването на водните цикли. За съжаление, нуждите са повече от възможностите и тяхното задоволяване се проточва във времето.
Кризата с водата не може да бъде преодоляна с "прехвърляне на топката". Това, което трябва да се направи, е да се работи екипно и целенасочено от всички отговорни институции, подпомогнати от научната общност, за да бъдат намерени максимално бързо най-точните решения на проблемите с водата.

Въпрос: Докъде стигна работата на Вашата комисия по промените в Закона за ограничаване изменението на климата, предложен от Министерския съвет. Кои са засегнатите отрасли от мерките за ограничение на климата и как може да им се помогне?
Отговор: Приехме на първо четене промените в Закона за ограничаване изменението на климата, внесени от Министерския съвет по предложение на Министерството на икономиката. С тях даваме възможност за финансова подкрепа на български индустриални предприятия от 13 важни сектори и подсектори, които са силно засегнати от поскъпването на квотите на емисии парникови газове. Сред тях са предприятия от химическата и металургичната промишленост. Целта е да бъде подпомогната тяхната конкурентоспособност и запазване на пазарни позиции. Тази държавна помощ е регламентирана с европейска директива и важи до края на 2020 г. През миналата седмица Министерският съвет внесе и изменения в закона, предложени от Министерството на околната среда и водите, които предстои да разгледаме.

Въпрос: Достатъчно ли са парите в бюджета за 2020 година за финансиране на политиките в областта на околната среда?
Отговор: Бюджетът за сектор околна среда е балансиран и отчитащ реалните възможности. Политиките, изпълнявани от МОСВ, са важни, защото имат отношение към качеството на живот на всички хора. Нуждите са големи, но трябва да се отчете, че за поредна година има ръст по всички основни направления. Поставен е фокус върху опазването на въздуха, управлението на отпадъците и водите. Предвидено е и 10-процентно увеличение на заплатите в администрацията.

Въпрос: Какви нормативни мерки могат да се взимат за ограничаване на замърсяването на въздуха от стари автомобили и от печки за отопление на дърва и въглища?
Отговор: Можем да кажем, че от нормативна гледна точка 2019 г. беше посветена основно на чистотата на въздуха. През годината направихме много в законодателната сфера за подобряване на качеството на въздуха. Влязоха в сила две промени в основния Закон за чистотата на атмосферния въздух. Съобразно тях бяха разработени две наредби за качеството на твърдите горива за битово отопление. Едната - за качеството на дървата за огрев на МЗХГ, вече е обнародвана. Другата - за качеството на въглищата и брикетите за битово отопление - е изпратена за нотификация в Брюксел.
През годината бяха приети и две нови национални програми - за подобряване на качеството на атмосферния въздух - до 2024 г. и за контрол на замърсяването на въздуха - до 2030 г. Сега предприемаме мерки и за криминализиране на нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Бяха разработени и актуализирани много от общинските програми за качество на въздуха.
Що се отнася до ограничаване на вредните емисии от автомобилите, голяма част от мерките, които практически могат да се предприемат, са в правомощията на общините и структурите на МВР и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Местната власт може да обявява зони с ниски емисии, в които да се ограничава или забранява влизането на замърсяващи автомобили, да подобрява управлението на трафика и да работи за по-чист градски транспорт. Отговорностите на различните институции по отношение на чистотата на въздуха бяха ясно разграничени с промяната в Закона за чистотата на атмосферния въздух, която влезе в сила в началото на тази година.
Спецификата на замърсяване е различна за отделните населени места и е най-добре известна на кметовете. Неслучайно и повечето възможности за действия са в техните ръце. За намаляване на влиянието на битовото отопление с твърди горива върху качеството на въздуха се работи усилено по различни проекти. Със средства по програма LIFE се подменят старите и неефективни печки в шест града - София, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново и Монтана. Отделно по приоритетната ос за въздуха на Оперативна програма "Околна среда" се изпълняват проекти за подмяна на отоплителните уреди в различни общини. В общинските програми са включени и други мерки като например поставянето на филтри на комините. За ограничаване на замърсяването от транспорта бяха осигурени средства и за закупуване на нови електрически автобуси в големите градове.

Въпрос: Възможно ли е да се криминализира изгарянето на отпадъци за отопление, както иска Столична община?
Отговор: Внесохме конкретно предложение за допълнение на Наказателния кодекс, с което определяме нерегламентираното изгаряне на отпадъци като престъпление срещу здравето на хората и околната среда. Това е необходима промяна, защото съществуващите до момента санкции в законодателството и общинските наредби, както и действията на компетентните институции за осъществяване на контрол и превенция на подобни престъпни деяния, не дават нужния ефект.
Десетки сигнали се получават дневно в София за неприятни миризми и замърсен въздух, вследствие на горене на отпадни продукти, особено в някои столични райони. При подобни дейности, освен, че се замърсява околната среда, се отделят силно токсични вещества, които поставят под риск здравето на хората, могат да обострят или да предизвикат заболявания. А няма нищо по-важно от здравето. Затова сме длъжни да предприемем и тази мярка. Предвиждаме наказание лишаване от свобода до 2 години и глоба от 2000 лв. до 5000 лева за замърсяване на въздуха при изгаряне на отпадъци, отработени масла, отпадъчни нефтопродукти, предмети от каучук, пластмаса, пластмасови, синтетични или текстилни материали. За маловажните случаи, при които престъплението е с по-ниска степен на обществена опасност, предвиденото наказание е пробация и глоба до 1000 лева.
Според експертни оценки битовото горене е причина за 57 процента от емисиите на фините прахови частици под 10 микрона в национален мащаб. Затова всяка мярка за намаляване на влиянието на битовото горене върху качеството на въздуха е важна.
Надявам се колегите народни представители и от другите парламентарни групи да подкрепят предложението ни за инкриминиране на нерегламентираното изгаряне на отпадъци, защото този сериозен проблем засяга всички ни.
Тук бих искала да добавя, че през тази година с промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух въведохме задължителното изискване към операторите на инсталации за производство на енергия от твърди горива и биомаса, както и операторите на депа за отпадъци да осигурят непрекъснато видеонаблюдение - на всеки етап от производствения процес, вкл. в складовете за съхранение на горивото. До тези видеозаписи в реално време, както и за 6-месечен период назад, достъп имат регионалните инспекции по околната среда и водите и общините. За неизпълнение на това изискване въведохме и солидни глоби - за първо нарушение от 15 000 лв. до 50 000 лева, а за второ - от 50 000 лв. до 150 000 лева. Така контролните органи могат във всеки един момент да следят какво се изгаря и при установяване на нарушение, да наложат най-строгите санкции.

Въпрос: Възможно ли е и да има намаляване на екотаксите за автомобилите, които се движат с електрическа енергия и на природен газ?
Отговор: Размерът на екотаксите за автомобилите се регламентира в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, промените по която са в правомощията на МОСВ и се приемат с решение на Министерския съвет. Според действащите разпоредби продуктова такса за изцяло електрическите превозни средства не се плаща до края на 2021 г. При хибридните автомобили тенденцията е както и при конвенционалните - за намаляване на таксата за новите превозни средства и увеличаването й за по-дълго употребяваните. Мярка, която също цели по-чист въздух за всички. /Христо Воденов/
/АМ/