site.btaЧетиринайсет храма са изградени и се поддържат от жителите на малкото село Обидим

BOBSTH 06:45:01 20-12-2019
AM1409BO.003 06:45
с. Обидим - храмове - вяра

Четиринайсет храма са изградени
и се поддържат от жителите
на малкото село Обидим


с. Обидим, 20 декември /Десислава Велкова, БТА/
Малкото село Обидим е с постоянно население от около седемдесет човека. Намира се в община Банско, на 1200 метра надморска височина. Гордостта на обидимци са храмовете, изградени изцяло с труда и средствата на местните хора. Четиринайсетте храма, намиращи се в и около селото, свидетелстват за силната вяра на хората. Много светци са почетени от обидимци с черкви и параклиси.
Най-старата черква е ниска, сгушена сред къщи, вкопана в земята. Направени са стълби, по които се стига до входа на храма. Следва малка порта и стълби, а срещу тях е иконостасът, основно с икони, изобразяващи лика на Свети Архангел Михаил, на чийто светец е наречен храмът. Никой от местните жители не знае кога точно е изградена черквата.
Освен за малките църкви и параклиси в селото, обидимци разказват с гордост и за двата по-големи храма. В началото на миналия век по инициатива на местния жител Димитър Клечеров започнало изграждането на манастир, който носи името на Свети Пантелеймон. Потомък на Клечеров е началникът на пожарната служба в Банско, който носи името на своя прапрадядо - Димитър Клечеров. Семейството винаги е било силно вярващо, а поколения наред са инициатори и дарители за изграждането, а впоследствие и за поддържането на храмовете.
Димитър Клечеров приема като свой дълг да помага за възстановяването на храмовете. Преди пет години се връща в селото, от което тръгват корените на неговото родословно дърво. Следвайки семейните традиции и вяра той подема инициатива за обновяване на голямата църква, построена в центъра на Обидим. Храмът носи името на Свети Николай Чудотворец. Възрожденската църква е построена през 1842 година и е с внушителни за времето на турското робство размери, а стените са дебели по един метър. На следващата година - 1843-та, храмът е осветен, като винаги е бил отворен за вярващите. Изключение правят размирните години, в които църквата, както и цялото село, са били опожарявани. През 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, храмът е опожарен. През 1906 година започва възстановяването му, като инициатор е дядото на Димитър Клечеров, разказа той. Храмът съществува благодарение на доброто дело на всеки един от обидимци, цялото село е участвало във възстановяването му, всеки с каквото може, допълни началникът на пожарната служба.
Възстановеният храм отново е опожарен - това става в годината, в която Банско и околията се освобождават - 1912-та. Вярата, волята и желанието на обидимци да съхранят своята църква е движещата сила, благодарение на която тя отново е възстановена.
Тази година църквата "Свети Николай Чудотворец" е обновена отвътре. Имаше голяма нужда от ремонт, когато видях в какво състояние е храмът, моят дълг пред рода ми, пред Господ, ме подтикнаха да започнем инициатива за възстановяването му, разказа Димитър Клечеров и допълни, че тези храмовете трябва да бъдат запазени за поколенията.
В инициативата се включват всички местни жители, както и колеги и приятели на началника на пожарната служба в Банско от цялата страна. Всеки е помагал с каквото може - някои със средства, други с труд. Обновеният храм и жителите на село Обидим посрещнаха Неврокопския митрополит Серафим, който отслужи богослужение и чин на обновление на храмовия празник, който се отбелязва на Никулден. "Отче, благослови ме да бия камбаната" - с тези думи възрастен мъж посрещна владиката на входа на църквата. Последва звукът от тритонната камбана, който извести жителите на селото, че започва богослужението. Спокойно, благо, приканящо.
Един добър ремонт, едно обновяване, винаги е признак за загрижеността, която извира от вярата на хората, а когато има вяра е ясно, че ще има и други добродетели с вярата, с нея върви и надеждата, върви и любовта, каза на влизане в храма Неврокопският митрополит Серафим. А хората, развълнувани от пристигането на митрополита, чакаха в църквата началото на богослужението.
Жителите на високопланинското село Обидим са предимно възрастни хора. В празнични дни се усеща патриархалният дух от миналото. Рано сутрин жените са в храма, а мъжете - в кръчмата, където пият кафе, говорят за живота, за земеделието. Около десет часа обаче всички вече са в храма, за да участват в сутрешната молитва. Въпреки малкото жители, в селото са останали да живеят и млади хора, които са създали семейства. Някои от тях работят в близките села и градове и пътуват всеки ден.
"Имаме си и дечица", отбелязва една от жените в двора на храма "Свети Николай". А дечицата са общо седем. Имаме три дечица, които са на възраст между три и четири годинки, две в предучилищна възраст, едно дете в трети клас и едно дете в седми клас, разказа кметският наместник Мариана Парлапанова. Децата се гледат от всички жители на селото, всеки им се радва, допълни тя.
По-големите деца пък помагат на бабите и дядовците в селото. Носят хляб, продукти до домовете им. Децата се взимат всяка делнична сутрин с училищен автобус - по-малките до детската градина в съседното село Места, а по-големите до училища в околните населени места. Връщат ни ги следобед в 16.30, разказа още Мариана Парлапанова, която е родена в село Обидим и никога не го е напускала. Моите родители отидоха да живеят в Добринище, но аз си останах тук, тук се омъжих и си гледам детето, този чист въздух, тази красота няма как да я намеря в града, допълни тя.
Село Обидим е разположено между четири планини - Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Чистият въздух, гледката и спокойствието привличат все повече посетители. В последните години заможни хора от региона, както и от столицата, са закупили къщи в Обидим. Повечето от тях идват по време на отпуските си или за почивните дни, но това държи селото живо. Една от къщите е закупена от лекар, който идва на всеки две седмици, направи си и кабинет и преглежда възрастните хора, когато се налага, разказа още Мариана Парлапанова.
Интерес към Обидим проявяват и чужденци. Няколко от къщите са закупени от хора от различни страни. Имаме англичани, американци, едно семейство, в което жената е македонка, а мъжът - англичанин, допълни кметският наместник. Някои от тях са постоянни жители на селото, други идват за кратко. В Обидим има и няколко къщи за гости, по празници и през дните от петък до неделя те са пълни с посетители. През лятото също идват много хора тук, каза още Мариана Парлапанова.
Обидимци се препитават основно със земеделие и животновъдство. Много популярно в района е билкарството. Тук е най-богатият район на билки, но като дойде някой, хората не продават, те подаряват, похвали съселяните си кметският наместник. Тя разказа, че първото, което чува човек, когато дойде в селото е: "Чедо, гладно ли си?". Хората тук са много топли, много гостоприемни, гледат да подадат нещо, да помогнат, допълни Мариана Парлапанова. Тя се надява да успее да съживи селото и да накара повече млади хора да идват, а и да остават в него. Започнала е преговори в Обидим да има интернет, защото по думите й това ще накара децата и младите да останат. Като дойдат при баба и дядо и започват да питат за интернет, искат да гледат, знаете ги младите, все са на телефоните, каза кметският наместник. Очаква до края на годината селото да бъде в крак със съвремието, поне по отношение на достъпа до интернет.
Другия проблем, който трябва да решим, това е пътят, посочи тя. В общинския бюджет за следващата година е заложено да бъде ремонтиран, надяваме се да бъде поставена и мантинела, защото селото е високо, има много завои и е опасно да се пътува, особено през зимата, допълни Мариана Парлапанова.
С новостите, както и с природните дадености, местните хора се надяват повече младежи да поискат, ако не да се върнат за постоянно, то поне да посещават по-често хубавото планинско село.
/АМ/