site.btaХората не трябва да се плашат от водородната технология, каза Дария Владикова от Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия

Хората не трябва да се плашат от водородната технология, не трябва да свързват водорода с бомба, каза проф. Дария Владикова от Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия в интервю във връзка с водородните транспортни средства. 

Технологията за водородни и транспортни средства се развива около 30 години, посочи Владикова. Тя обясни, че през 2004 г. Европейският съюз е обявил водородните технологии като водещ и ключов фактор за декарбонизацията на континента. В резултат на това се създаде „Съвместно предприятие за водород и горивни клетки“ с цел ускоряване развитието на тези технологии и изкарването им на пазара, добави още проф. Владикова. 

Тя посочи, че по отношение на науката България стои доста добре, а в научните демонстрационни проекти страната ни тепърва навлиза. Ние въведохме подход на технологията, в която превръщаме един тролейбус във водородно превозно средство по технологията „Ретрофит“, обясни Владикова.

Следващата ни амбициозна цел е да направим теснолинейката Септември – Добринище една водородна долина с водородна инфраструктура, като започнем от соларите и стигнем до влака, съобщи Владикова. По думите ѝ това ще бъде една екосистема само с българска експертиза. 

Владикова припомни и проекта за създаване на водородна долина в Стара Загора, в който са заложени една зарядна станция, десет автобуса и два камиона. На въпрос вижда ли подкрепа от общините по отношение на водородните транспортни средства тя обясни, че реакцията е позитивна и изтъкна Столичната община, Стара Загора, Бургас, Русе и Велико Търново като водещи. "Те са готови при една програма за чист транспорт да внедрят по 20-30 водородни автобуса.", заяви Владикова. Тя обясни още, че България е поела ангажимент до 2030 г. да има 18 зарядни станции и 600 превозни средства на водород. 

Проф. Владикова каза, че внедряването на водородни технологии не е евтино, но не е и по-скъпо от другите технологии. Тя даде пример, че през 2009 г. един водороден автобус е струвал 1,9 млн. евро, през 2014 г. той е  900 хил. евро, а в момента е 600 хил. евро. Това е цена, която е доста съизмерима за един електрически тролей, посочи Владикова.

Професорът каза още, че изграждането на инфраструктура също не е проблем. Една зарядна станция от порядъка на 1,5 млн. евро и може да обслужи от 20 до 30 автобуса, добави още Владикова. Тя посочи, че за това се отдават допълнителни субсидии, за да се отбие разликата между един обикновен дизелов и един водороден автобус.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:16 на 16.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация