site.btaОт боб и царевица през цветни бюлетини - как се е променило гласуването през годините, разказа председателят на ДА „Архиви“ Михаил Груев

От гласуване с боб и царевица през цветни бюлетини до познатата днес бюлетина и машинно гласуване -  кога са се провели първите избори в най-новата история на България и как са се променили бюлетините през годините, разказа в интервю за БТА председателят на Държавната агенция „Архиви“ Михаил Груев.

Българските граждани предстои отново да отидат до урните на 9 юни, за да изберат своите 240 представители в Народното събрание и 17 в Европейския парламент, като упражнят своето право на глас. След близо 20 години избирателите ще гласуват отново с цветни бюлетини – със зелени за български парламент и със сини - за Европейския парламент.

Първите избори в най-новата история на България са изборите за Учредително Народно събрание през 1879 г., когато една много малка част от депутатите са избрани чрез директен избор. Повечето са депутати по право и от различни квоти като например от религиозните общности. Това са избори, които все още организира руската временна администрация в България. Поради ниския процент на грамотност на много места изборите се състоят с боб и царевица, тъй като на практика има две партии  – либерали и консерватори, и в селските общини изборите се провеждат по този начин. След това на тяхно място идват цветните бюлетини и най-накрая безцветните бюлетини, разказа доц. Груев.

Той отбеляза, че след този сравнително кратък епизод на гласуване с боб и царевица, се появяват белите бюлетини. Проблемът е, че няма готови бюлетини и всеки гласоподавател трябва да напише името на желания от него кандидат. Поради огромния дефицит на хартия по онова време и ниския процент на грамотност, гласоподавателите опират до местния писар, бирник, административен служител, посочи доц. Груев. От 90-те години на 19 век до първото десетилетие на 20 век партиите сами избират своите партийни цветове, с които да се асоциират - лилавата бюлетина на демократическата партия, розовата бюлетина на социалдемократическата партия, винената бюлетина на тесните социалисти, разказа експертът. 

Цветните бюлетини са предимно за мажоритарните избори или когато се гласува за по-малки листи. След преврата през 1934 г. парламентарната система е разрушена и режимът се връща през 1938 г. отново към някакъв полупарламентарен режим, в който кандидатите се явяват от лично качество, а не от името на някаква партии, и се явяват отново с бели бюлетини, разказа доц. Груев.

Какво се случва след 1945 г.: 

След 1945 г. избирателният корпус силно се разширява, защото до 1938 г. жените нямат право на глас. Базата на пълнолетието също е доста висока – 21 г. Има изискване за уседналост. Тоест избирателният корпус в края на 19 век и първата третина на 20 век се състои от доста ограничен кръг хора - единствено мъжете, навършили 21 години, които имат установено местожителство могат да гласуват, каза доц. Груев. Той отбеляза, че изборните бюра се образуват в околийските центрове, като за един гласоподавател от село става трудно да се организира, за да отиде да гласува в града. Това отваря вратата за различни партийни схеми, симпатизантите от съответното село се организират като група, подкрепят, финансират от местни хора в града, но те трябва да отидат да гласуват, да се върнат, някой да им напише бюлетините, защото голяма част от тях са неграмотни, посочи Груев.

По думите му след 9 септември 1945 г. се получава обратният ефект. Формално избирателното тяло силно се разширява, защото жените получават правото не само да гласуват, а да бъдат избирани. Избирателната възраст се сваля на 18 години, но изчезва възможността за избор - гласува се само за кандидатите на Отечествения фронт (ОФ) с една единствена бюлетина, с един единствен избор. Формално комунистическата партия иска да запази тази форма да се гласува за кандидатите на ОФ, но това е евфемизъм, зад който се крие комунистическата власт, разказа доц. Груев. Той отбеляза, че на тези избори Отечественият фронт печели 99 % от гласовете.

След промените цветните бюлетини се завърнаха отново и продължиха чак до началото на 21 век, посочи Груев.

Избирателни списъци

Избирателни списъци има откакто се произвеждат избори, каза експертът. Груев показа избирателни списъци от 1910 г. на Казанлък и казанлъшка околия. Дава се възраст, виждате, че са само мъжки имена, имаме този признак на уседналост. Дава се адрес на всеки гласоподавател, разказа той. Като любопитно Груев отбеляза сведенията за образователна степен и професия. Това превръща тези списъци от днешна гледна точка в много ценен източник на чисто демографска и социологическа информация за състоянието на българското общество, посочи той.

Невалидният вот

Всички бюлетини се запечатват за евентуална проверка. Обжалването, касирането минава през съда, разказа експертът. Доц. Груев посочи, че през годините постепенно нараства броят на гласувалите - в началото той е не повече от 15 % от населението на страната. Процентът на невалидните бюлетини е огромен, тъй като той не зависи само от субективния прочит на Изборното бюро, но имаме ефекта със загасването на свещите, описан от Алеко Константинов, разказа доц. Груев. По думите му броят на невалидните бюлетини на места е достигал до 30 %.

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:45 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация