Проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще"

site.btaЕвропейските политики по сближаване обсъдиха посланици, експерти, представители на местната и изпълнителната власт на откриващата конференция в БТА

Ивона Величкова, Николай Трифонов, Борислава Бибиновска, Елена Николова

София ,

20.12.2023 14:50

(БТА)

Етикети

Европа на Балканите

Възможностите на европейските политики по сближаване обсъдиха посланици, експерти, представители на местната и изпълнителната власт на конференцията по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" на БТА. Събитието се състоя в зала "Максим" на агенцията. То беше открито от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.

Започващият днес проект е продължение на предишния - "Европа в България: Общо бъдеще", в който БТА представи европейските политики на сближаване между регионите в самата България, посочи Вълчев. "Вече сме в бъдещето", каза вчера еврокомисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова, когато видя 30-те електромобила и определи БТА като пример за всички обществени институции с тотално електрифицирания й автомобилен парк, припомни той. Впрочем, решението на БТА да заложи изцяло на електромобили в България изважда на показ затрудненията пред електромобилността в страната ни - например, неравномерното разпределение на зарядни станции на удобни места - с каквото със сигурност се сблъскват и съседите ни, коментира Кирил Вълчев.

Балканите все още има много какво да направят за своята близост в чисто физически план в транспорта, смята Вълчев.

Балканите са хубаво място за живеене, но много трудно, каза доц. д-р Желко Йович, посланик на Сърбия в България. Въпреки че сме заедно на Балканите и споделяме една и съща съдба от много години, смятам, че не се познаваме съвсем добре, още има и много предразсъдъци, коментира той. Всичко имаме, нямаме времето. Трябва да погледнем какво можем да променим, какво можем да направим. Нека да учим историята, но моето мнение е, че губим време, опитвайки да се убедим един другиго в своята позиция, смята Йович.

В речта си Йович акцентира и върху нуждата да се развива транспорта между балканските държави.

Не можем да просперираме като държава, ако не сме достатъчно свързани с всички наши съседни страни, смята посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов.

Според него железницата "София-Скопие" е драстичен пример за липсата на достатъчно свързаност на Балканите. Самата идея за нейното построяване е от първото Народно събрание след Освобождението, посочи той. По думите му, ако кохезионните фондове са по-лесни за усвояване за проекти между държави членки на ЕС, то е доста по-трудно да се намерят средства за свързване с държавите от Западните Балкани.

Свидетел съм какво прави БТА напоследък, това е един изключително правилен път, европейски път - да можете да поемете отговорността съвместно с вашите колеги от балканските държави, заедно да напипвате пулса на обществото и заедно да допринасяте политиците да бъдат малко по-активни, каза посланикът на България в Румъния Радко Влайков.

Според него, ако имаше европейска визия във всяко едно от обществата, много неща са щели да бъдат вече решени. Той отбеляза, че има страни, които още не са част от европейското семейство, но когато си част от едно семейство, трябва да спазваш правилата. Така както България и Румъния, ние в целия период на присъединителния процес, действахме като потенциални членки, подкрепяйки обща външна политика, политика за сигурност, отбеляза посланик Влайков.

Посланик Влайков отбеляза, че страната ни е направила нещо изключително по време на председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. - да постави темата за европейската интеграция на Балканите на преден план. За съжаление оттогава някои държави, вместо да се възползват от тази възможност, значително намалиха темпа на реформи, промени, задължителни за членството, коментира дипломатът.

Това, което не усещаме на Балканите, е, че свързаността е една движеща се цел, посочи Ангелина Тодорова-Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Докато си мислим, че свързаността е пътища и магистрали, Европа вече говори за дигитална, енергийна, информационна и сателитна свързаност. Докато ние строим нашите пътища и железници, свързаността вече се развива в глобален мащаб по съвсем нов начин и това младите хора го знаят, каза заместник-министърът. Тя обясни още, че целта на програма "Развитие на регионите" е Европа да бъде по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи.

Ако като потребители и граждани не ползваме електронните услуги, колкото и инвестиции да бъдат направени от страна на Европейския съюз и на държавния бюджет, те се обезсмислят, заяви Ирена Първанова, директор на дирекция "Добро управление" и ръководител на Управляващия орган на Програма "Техническа помощ" 2021-2027 и Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020. Електронизирането на процесите, които в администрацията предоставяме, е важно. Това спестява и време, и разходи, коментира Първанова. Тя представи кампанията “Времето ти е от значение", която показва електронните услуги на достъпен език, за да бъде провокиран интересът на гражданите.

Кохезионната политика ще претърпи доста съществени изменения и трябва да бъдем готови за това, което ще бъде след 2027 г., каза Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в Министерство на транспорта и съобщенията, Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020.

Това, което ще се опитаме да развием още от 2024 г., е прехвърлянето на проектите, които няма да бъдат изцяло завършени в програмния период 2014-2020 г., каза още той. Започнахме за първи път в нашата програма и по-малки проекти, които да са насочени към бизнеса. Единият е за изграждане на електрозарядни станции, а другият за подкрепа на съществуващите интермодални оператори. За първи път ще се опитаме да отворим към нови крайни бенефициенти на помощта, обясни Георгиев.

Намаляване замърсяването на водите и въздуха е един от акцентите на Програма "Околна среда" (ПОС) 2021-2027 г., каза Галина Симеонова, главен директор на Главна дирекция Оперативна програма "Околна среда" към Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Сред останалите цели на ПОС 2021-2027 ще бъдат още ефективна употреба на ресурси, преминаване към чиста и кръгова икономика и възстановяване на екосистемите и биоразнообразието. Предотвратяване на риска от природни бедствия и адаптация също е сред основните цели, посочи още тя.

Младите хора са в центъра на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", като през новия програмен период за тях са заделени 735 млн. лева, за да се задържат или върнат в България, подчерта Цветан Спасов, главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" към Министерството на труда и социалната политика, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси“.

По думите му през изминалия програмен период е било направено много, като е достигнатто до над 1 млн. души и същите темпове ще бъдат поддържани и през новия програмен период.

Предстоят два много важни стратегически проекта - промяна на учебните програми, на изпитните програми, така че да бъдат насочени не към наизустяване на факти, а към развиване на умения за критично мислене. Вторият стратегически проект ще надгради дигиталната раница, каза Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование“.

Настоящата година беше по-фокусирана върху организирането на инвестициите в образованието по Плана за възстановяване и устойчивост. В края на годината финализираме сключването на договори с общините, с училищата по отношение на модернизация на образователната инфраструктура от изграждането на училища, детски градини в София, Варна и Бургас, и ремонт и реконструкция на училища, детски градини, общежития на територията на страната, отбеляза Попов.

Министерството на иновациите и растежа има амбицията да превърне българската икономика от икономика на евтината работна ръка към високата добавена стойност, каза Радослав Ризов, и.д. главен директор и ръководител на Управляващия орган, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на иновациите и растежа.

Министерството на иновациите и растежа е единственото министерство, което управлява не една, а две програми на обща стойност над 2,3 млрд. евро. През предходния период успяхме да достигнем до 40 000 малки, средни и големи предприятия. За текущия програмен период затворихме една много важна мярка, която е за реализирането на индустриални паркове. Общата стойност е 212 млн лева. Приключваме оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" успешно, коментира Радослав Ризов.

Всички мерки, които сме програмирали, са свързани по линия на иновациите, където, вярваме, имаме много възможност за растеж, каза още той.

Вървим с един проект напред, защото проектите ни са много тежки и отнема около 5-6 години за изработването им. Сега работим по бъдещ участък, след като се изгради настоящият от 9 км с 10 метростанции, каза изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД Стоян Братоев. Той отбеляза, че метрото е сложен за строителство обект и по думите му единственото по-сложно е атомна централа.

Извън физическото разпределение на Столичната община имаме и поне пет различни деловодни системи. Комуникацията вътре в общината между различни предприятия тече бавно, каза Никола Барбутов, заместник-кмет на Столична община, направление "Европейски политики, международна дейност и туризъм".

Като приоритет в управлението на Столичната община зам.-кметът открои фокуса върху знанията, създаването на общности, приобщаване на младите.

/ЕС/