site.btaМир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново, казва цар Фердинанд I в речта си през 1908 г. пред 14-ото Народно събрание

Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново, казва цар Фердинанд I в речта си през 1908 г. пред 14-ото Народно събрание
Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново, казва цар Фердинанд I в речта си през 1908 г. пред 14-ото Народно събрание

На 22 септември 1908  г., след тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново), княз Фердинанд I обявява с Манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I е провъзгласен за цар на българите. В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело, и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят". 

БТА  публикува : 

Цариград, 16 септември 1908 г. /“Корбюро“/. Днес турската преса коментира евентуалността за обявяване на независимостта на България, както и възможността за една война между България и Турция. 
„Танин“ казва, че Отоманите сега се нуждаят сега от мир. Общественото мнение не иска война с България или с друга някоя държава. Обаче ако нашите права се нарушават, тогава ние ще се сражаваме с безподобна храброст, защото ако не защитим правата си, то би било равносилно на доброволно самоунищожение. 
„Танин“ казва по-нататък, че и за България не вижда необходимост да воюва с Турция и при случая изказва своето задоволство върху опровержението, направено официално от една страна на България по повод изявлението на българския дипломатически агент в Лондон.

***

Виена, 15 Септември  1908г. /“Корбюро“/ „Найе фрайе пресе" като коментира нападките на английските вестници за поведението на Австро-Унгария на Балканите по отношение на новия режим в Турция, а тъй също и спрямо България, казва, че принципът на Австро-Унгария е бил  никога да не се стреми към разширението на своята територия. Но ние се стремяхме, щото балканските държави да се развиват самостойно и в България знаят това още тогава, когато Австро-Унгария е трябвало да направи нужните предупреждения в София, за да се избегне кризата на Балканите.

Тогава никой в България не е можел да не признае, че ние бяхме нейни приятели, каквито сме днес и искаме да си останем такива. Ние сме убедени, че това поведение е съвместимо с  приятелството, което храним и  към нова Турция, като знаем, че тия две държави могат мощно да се развиват, без да си вредят една на друга.

Европейските вестници коментират обявяването на независимостта на България, цитирани от БТА:

Виена, 22 Септември 1908 г. /“Корбюро“/ „Винер тагблат“ казва, че прокламирането на независимостта на България е едно формално потвърждение на положението на нещата. Не могат още да се предвидят последствията, а дипломатическите кръгове във Виена са наклонни да вярват, че Турция няма да обяви война. 
„Цайт“ мисли, че българският народ още от създаването на княжеството изтъкна като един здрав елемент, който благодарение на една упорита работа укрепна дотолкова, щото сполучи да образува от своята страна една от най-добре организираните държави на Балканите.
Убедени в своето право, българите оставиха на заден план международното право.“Цайт“ вярва, че мирът няма да бъде нарушен.
„Найе фрайе пресе“ тоже говори за прокламирането на независимостта на България и забеляза, че Портата и да гледа само собствените си интереси, ако не бъде увлечена от страстите, ще види, че тя нищо друго не губи от независимостта на България освен едно сюзеренство на име, което тя отдавна е изгубила по силата на Санстефанския, както и на Берлинския договор, и най-после вследствие на революцията на 1865 г. 
Европа ще чака с напрегнато внимание решенията, които ще се вземат от Цариград, където - има се надежда,  благоразумието ще възпре насилническите постъпки.
Всяко проливане на кръв е излишно понеже между европейските сили няма да се намери нито една, която може да помисли да възвърне България под зависимостта на Портата, без да държи сметка за станалото. Една такава война няма да има нито политическа, нито практическа цел.

***

Лондон, 22 септември 1908 г./Ройтер/ От Вашингтон съобщават на „Дейли кроникъл“, че правителството на Съединените щати ще припознае независимостта на България щом положението й се установи на по-здрави основи. Многобройни телеграми описват възторга на българите, живущи в тази страна. Щом пристигна новината за прокламирането на независимостта, българите, живущи в Америка, започнаха да събират пари, за да помогнат на тези, които желаят да се завърнат в отечеството си и да постъпят във войската в случай на война.

***

Цариград,  22 септември 1908 г. /“Корбюро/ Още вчера се разпространи слухът за провъзгласяването на българската независимост. Великият везир работи цялата нощ. Министърът на външните работи Тефик паша посред нощ дойде през Босфора в английското, руското, германското и френско посолства. Посланиците обаче му заявиха, че те нямат никакви известия за предстоящото събитие и му обещали да запитат върху него.
Около 3 часа след пладне Портата получи една депеша, от която се съобщаваше за провъзгласяването на българската независимост. И след туй на Портата се явиха лично германският, френският, английският и италианският посланици, а от другите посолства се явиха драгоманите, които знаеха вече за станалото събитие.
В Портенските кръгове се говори, че английският и италианският посланици са обещали да подкрепят Портата, като предложат да се свика една конференция, за да се спечели време . Германският посланик казал, че Германия ще направи нещо за Турция. Останалите посланици казали, че чакат наставления от своите правителства. 

***

Цариград, 22 септември 1908 г. /“Корбюро“/ Тая  вечер ще има у великия везир извънреден Министерски съвет. Министърът на външните дела Тефик паша е казал на някои дипломати, че Турция ще протестира по повод провъзгласената българска независимост. Първата потъпка на турския протест ще се изрази в отзоваването на персонала на комисарството в София.

***

Париж, 22 септември 1908 г., /“Корбюро“/  „Тан“ пише:  Това, което става в Изток, а именно провъзгласяване на независимостта на България, която нищо не дава, а в замяна на това взема всичко, налага на френското, руското и английското правителства обязаността да припомнят на Европа, че Берлинският договор не трябва да се тъпче. Този договор може да се поправи. Такава една поправка изисква съгласието на всички сили, подписали договора, съгласие, което не може да се постигне другояче, освен през свикването на един конгрес.
Франция ще продължава да питае една истинска сърдечност към Турция и най-добри приятелски чувства към Австро-Унгария, чиито симпатии тя винаги е оценявала, както и към България. Но нито Франция, нито другите сили могат да се откажат от правото, което имат да изразят своето мнение.

***

Лондон, 22 септември 1908 г. /Ройтер/. „Таймс“ казва, че провъзгласяването на независимостта на България е във всяко отношение абсолютно незаконно. Англия е била винаги искрена приятелка на България. Но ако сега ний не можем да честитим на България и на княз Фердинанд за едно събитие, което ние бихме посрещнали със задоволство, ако България беше преди всичко убедила по приятелски начин да скъса всички връзки, които я свързваха със сюзерена, то грешката е пак тяхна. Може България да съжалява, че нейното правителство е изгубило уважението и добрата воля, с които се ползваше в Англия.

***

Лондон, 22 септември 1980 г. /Ройтер/. „Морнинг пост“ заявява, че общественото мнение в Англия единодушно осъжда неочакваното и безполезно нарушение на берлинския договор от страна на България, както и средствата, които употреби за извършване на туй нарушение. Всичко това припомня най-лошите традиции на дипломацията от 18-и век.

***

Виена, 22 септември 1908 г. /Корбюро“/. „Френдемблат“ пише: „Провъзгласяването на независимостта не създава нищо ново в България. Това провъзгласяване се извърши на една вътрешна политическа почва като краен резултат от естественото развитие на България. Турската империя с премахването на стария режим доказа с какви морални сили е разполагала и сигурно ще има още достатъчно сила, за да понесе едно променение, което е вече нужно в старите форми на управлението, които до ден-днешен са спъвали външната й политика, тъй като те винаги са правели възможно създаването на всякакви конфликти.
Провъзгласяването на българската независимост не е една предизвикателна политическа манифестация. Затова ние можем да я поздравим твърде симпатично, като едно събитие, което показва, че България се освобождава някак си от един нов род инквизиция, като в същото време това не съставлява една реална загуба на Турция.

***

Цариград, 23 септември 1908 г. /“Корбюро“/. Тазсутрешните вестници дават реалистични версии за телеграмата на цар Фердинанд, отправена от Търново до султана. Според една версия телеграмата гласяла, че понеже българското население единодушно иска провъзгласяването на царството, заявявам ви, че аз бях принуден да приема това решение и уверявам, че за в бъдеще ще продължаваме добрите отношения с отоманското правителство, като се надявам, че прогласеното царство ще бъде утвърдено.
Според друга версия се казва, че цар Фердинанд и българският народ с провъзгласяването на независимо царство са действали искрено. Според „Икдам“ в отговора си до цар Фердинанд  портата енергично протестира против този акт. Същият вестник съобщава, че понеже силите ,подписали Берлинския договор са заинтересовани в този въпрос, те са поканени да се съберат на конференция, за да изкажат мнението си.
Според вестниците протестационната нота на Портата до Великите сили биде веднага протелеграфирана до респективните кабинети. „Икдам“ одобрява отговора на портата до цар Фердинанд, като казва, че той е съгласен с изискванията на настоящото положение.

***

Виена, 23 септември 1908 г. Една частна кореспонденция от Лайбах съобщава, че г-н М. Сюстерсик, председател на Славянския парламентарен клуб, е изпратил до г-н Малинов, министър-председател, една поздравителна телеграма, с която от името на славянския народ му честити историческия акт на освобождението на братския български народ, който се е показал толкоз героичен. Телеграмата завършва с възгласа:“ Да живее  свободна България, да живее българския цар!“

***

Солун, 25 септември 1908 г. /“Корбюро“/ Известието за провъзгласяването на България за независима и негово величество за “Цар на всички българи“ стигна тук снощи по частен ред и изненада всички. До късно никой не вярваше, докато това известие не потвърди самия Хилми паша пред г-н Начевич, когато връщаше визитата му. Тоя висок държавен акт, продиктуван от високите отечествени интереси, тук е предмет на оживени разговори. Българското общество с радост посрещна известието, обаче тревожно гледа на бъдещето. Турското общество изглежда много загрижено и по-смелите му членове предричат война. Дадени са вече секретни заповеди за мобилизация.

***

Цариград, 25 септември 1908 г.  /Корбюро/ Тазсутрешният държавен вестник ще издаде една притурка, в която ще се обнародват в турски превод, телеграмите на цар Фердинанд, на великия везир и окръжната нота на Портата, касателно независимостта на България.

Ето френския текст:

„Ваше Величество, 

Искрената преданост и дълбоката почит, която винаги хранех към особата на Ваше императорско величество за благоволението, което показвахте към мене, ми налага дълга да уведомя Ваше величество, че, умоляван от неизменното желание на българския народ да види веднъж завинаги отстранени ония причини, които досега всяваха подозрителност и недоверие между Империята и Княжеството и с това пречиха на развитието и затвърдяването на искрено приятелските отношения, които днес се налагат от взаимните интереси на двата народа, аз провъзгласих България за съвършено независимо царство. Българският народ и аз, дълбоко сме убедени, че Ваше императорско величество, ще бъде благосклонен и не ще откаже да одобри това дело на народа. Смея да уверя, че аз и моят народ ще съхраним чувствата на дълбока признателност и че ще запазим най-дълбоката симпатия и най-искреното приятелство към отоманския народ.“

Ф е р д и н а н д.

В отговор на тази телеграма  Великият везир Кямил пише до Фердинанд, като заявява,  че са изненадани от приетото решение, което не съответства на  договореностите, установени между Империята и Княжеството и посочва:  „Не е неизвестно на Ваше царско височество, че респективното положение на двете държави е означено с изричните определения на Берлинския договор и други международни задължения и че не може България сама да решава с един едностранчив акт, който е в пълно разногласие със съществуващите решения.“         

Окръжната нота на Портата по повод последните събития в България заявява Турция като подписваща Берлинския договор и в името на Султана, сюзерен на България и господар на Източна Румелия, въстава енергично против поведението на княза и апелира към силите, подписващи Берлинския договор,  да вземат мерки за свикването на една конференция, която да разгледа условията, при които може да се възстанови законният ред в България и Източна Румелия. Турция би могла да прибегне до силата, за да защити своите права, но иска да уважава договорите и да запази европейския мир. 

На откриването на първата сесия на 14-ото Народно събрание на 15 октомври 1908 г. цар Фердинанд I произнася реч за независимостта на България

„Ръководен и въодушевен само от идеалите на българския народ, действащ в защита на неговите жизнени интереси, защитавайки неговото достойнство и по предложението на моето правителство, аз на 22 септември т. г., във Велико Търново, прокламирах независимостта на България.

Господа народни представители!

Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Искам всинца добри синове на майка България да застанат под него, нека всичките си сили да насочим към идеала: да видим народа си велик и благоденстващ. Но заедно с това нека помним, че само вярата в собствените сили и готовността да се понесат временни несгоди и изпитания разчистват и осигуряват пътя на народите към тяхното благосъстояние. 

 

 

 

 

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:07 на 28.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация