site.btaМного характерен за Бинка Желязкова е безкрайният й перфекционизъм, казва кинокритичката проф. Петя Александрова

Днес отбелязваме 100 години от рождението на първата българска режисьорка Бинка Желязкова. По този повод проф. Петя Александрова - кинокритик и преподавател в Нов български университет, разказва своите впечатления от творчеството и личността на първата жена в режисурата у нас.

„Бинка Желязкова е, така да се каже, първата и гранддамата на българското кино. Всъщност даже е изумително, че жена още през 50-те години успява да се наложи в една толкова мъжка професия, каквато е режисурата. И то една дребничка, крехка жена. Но има желязна воля. А всъщност това, което беше характерно за нея, е една безкрайна безкомпромисност“, разказва проф. Петя Александрова. 

Безкрайната безкомпромисност на Бинка Желязкова беше, както идейна безкомпромисност, така и по отношение на стила на снимане. Още първият й филм „Животът си тече тихо“ има проблеми с властта и тя винаги е била, така да се каже, „вътрешен дисидент“, макар и с партиен билет, разказва кинокритичката. 

Тя допълва, че по отношение на снимането има много разкази от нейните екипи, с които е работила, че тя снима непрекъснато по много дубли и всеки дубъл е един различен вариант в търсене на идеалния кадър. Според проф. Александрова безкрайният перфекционист в работата на Желязкова превръща нейните филми в едни устойчиви визуални метафори - с нейното поетично и метафорично отношение към сценариите.

„Т.е. от тези филми се запомнят цели образи. Например от „А бяхме млади“ играта с фенерчетата и светлините в една тъмна нощ между младите по време на бомбардировките. Или копнежа по морето в „Последната дума“ и начина, по който героинята казва последното си желание „Искам да видя морето“... И ние усещаме морето като всичко това, което е свободата. Или други образи в „Привързаният балон“ - този като дирижабъл, летящ високо - непостижимата мечта…“, обяснява проф. Александрова.

И допълва: „Тя умееше да пресъздаде точно тази поетична метафора, да я превърне във филмова метафора. И това е силната страна на нейните филми и до ден-днешен“. Според кинокритичката това, че Бинка Желязкова няма много филми, е още едно доказателство за трудността й да работи. И за този перфекционизъм, който е изключително характерен за нея. 

ПЪРВАТА ЖЕНА РЕЖИСЬОР В БЪЛГАРИЯ

Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 г. в Свиленград. През 1951 г. завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) в София. След дипломирането си тя започва работа като асистент-режисьор, а по-късно и като режисьор във филмова студия „Бояна“. 

Бинка Желязкова е първата жена режисьор в България и една от малкото жени режисьорки в света през 50-те и 60-те години на 20 век, които снимат игрално кино. Тя оставя в историята на българското кино седем игрални и два документални филма - повечето с уникална съдба заради наложената цензура преди 1989 година. За филмите й критиците казват, че са шедьоври, а за нея, че е родена за кинорежисьор, творец, изпреварил времето си. Филмите ѝ са посрещани с голям интерес и печелят награди в на фестивалите в Кан, Москва, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, Варна. 

ПЕТ ОТ СЕДЕМТЕ Й ФИЛМА СА ПО СЦЕНАРИЙ НА ХРИСТО ГАНЕВ

Пет от седемте игрални филма, на които е режисьор, са по сценарий на съпруга й Христо Ганев. Това са филмите „Животът си тече тихо...“ (1957), „А бяхме млади“ (1961), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980) и „Нощем по покривите“ (1988). Филмът "Привързаният балон" (1967) е по сценарий на писателя Йордан Радичков, а филмът "Последната дума" (1973) е по неин собствен сценарий. 

Бинка Желязкова е режисьорка и на документалните филми „Нани-на“ (1982) и „Лице и опако“ (1982).

Проблематиката на филмите й е общочовешка - за младостта, за любовта, за смъртта, за хорските нрави. Според критиците  филмите й са бунт срещу потъпкването на идеалите, съпротива срещу цензурата и липсата на свобода. „Свободата е като че ли най-висшият смисъл на съществуването според Бинка, свободата и умението да се ползваш от нея“, казва актрисата Цветана Манева през 2006 г. в документалния филм „Бинка: да разкажеш приказка за мълчанието" на режисьорката Елка Николова.

НЕПОКОРНОТО МОМИЧЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Наричана „непокорното момиче“ на българското кино, Бинка Желязкова е перфекционист както в личния си живот, така и в работата си. Държала винаги всичко да бъде наред – и сценарият, и осветлението, и камерата, и актьорите. По време на снимките тя правела по 12 дубъла, а името и било символ на професионализъм и новаторство.

Първият пълнометражен филм на Бинка Желязкова от 1957 г. е с оригинално заглавие „Партизани“. Заснет е съвместно със съпруга ѝ, сценариста Христо Ганев. Филмът предизвиква идеологически скандал, забранен е от цензурата и излиза на екран 31 години по-късно - през 1988 г. с името "Животът си тече тихо...". За него Бинка Желязкова е удостоена със Специалната награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.

НАГРАДИТЕ

Първият филм на Бинка Желязкова, получил международно признание, е „А бяхме млади” по сценарий на Христо Ганев от 1961 г. Същата година филмът печели Златен медал на фестивала в Москва (СССР), първа награда за операторска работа на Васил Холиолчев и наградата за женска роля на Людмила Чешмеджиева на първия кинофестивал „Златна роза” във Вар­на, награда за операторска работа на фестивал в Прага (Чехословакия). През 1964 г. филмът е удостоен и с първа награда от Международния фестивал „Старите обувки” в Картахена (Колумбия). Във филма участват актьорите Димитър Буйнозов, Румяна Карабелова, Анани Явашев, Георги Наумов, Димитър Панов, Иван Братанов и др.

ЗАБРАНЕНИЯТ ФИЛМ

През 1967 г.  тя създава филма „Привързаният балон“ по „Опит за летене“ на Йордан Радичков, който веднага след премиерата е забранен. В документа като основен мотив се изтъква режисьорското решение да изобрази селяните „през призмата на песимизма“.  Във филма участват актьорите Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, Стоянка Мутафова, а гласът на балона е на Коста Цонев. Кинокритиците определят филма като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Йордан Радичков, наричат го шедьовър в черно и бяло. 

През 1973 г. Бинка Желязкова завършва филма „Последната дума”, по свой сценарий, със стихове на Стефан Цанев. Филмът, в който участват актьорите Цветана Манева, Доротея Тончева, Ицхак Финци, Николай Бинев, Филип Трифонов, получава Първа награда от Кинофестивала във Варна през 1973 г., а през 1974 г. е показан на кинофестивала в Кан, където предизвиква изключителен интерес и висока оценка от световния киноелит. Бинка Желязкова през цялото време е била в центъра на вниманието не само защото филмът се харесал на публиката и на специалистите, а и като единствената жена режисьор на фестивала. През 1976 г. филмът „Последната дума” получава наградата „Фемина” на фестивала в Брюксел (Белгия).

През 1977 г. по екраните излиза филмът „Басейнът“ по сценарий на Христо Ганев, който печели Сребърен медал в Москва същата година, а през 1978 г. и Наградата за режисура на Съюза на българските филмови дейци на кинофестивала във Варна. 

Филмът „Голямото нощно къпане“ от 1980 г. е включен в програмата „Особен поглед“ на филмовия фестивал в Кан.

Наградени са и филмите й „Нощем по покривите“ (1988) - във Варна и в Пловдив - от журито на „Златната ракла“.

И двата документални филма на Бинка Желязкова „Нани-на“ и „Лице и опако“ за жените от Сливенския затвор не излизат по екраните след създаването им, а чак след промените през 1989 г.

След 1989 г. Бинка Желязкова спира да снима, няма публични изяви, а здравето й се влошава. Тя умира на 31 юли 2011 г. на 88-годишна възраст.

ОСНОВАВА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ - КИНЕМАТОГРАФИСТКИ

Бинка Желязкова е основател и председател от 1987 г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени -кинематографистки. Лауреат е на Димитровска награда (юни 1962). Носителка е на орден „Народна република България“ (9 август 1983). През 1996 г. Бинка Желязкова е обявена за лице на киното в Източна Европа.  На 13 януари 2007 г. е удостоена заедно със съпруга й Христо Ганев с Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на Министерството на културата. На 27 февруари 2008 г. тя е удостоена с  Наградата за цялостен принос към българското кино на Съюза на българските филмови дейци. През 2010 г. Бинка Желязкова е удостоена със званието „Почетен гражданин на Свиленград“. 

През 2021 г. специална програма на Международния кинофестивал в Солун е посветена на  творчеството на Бинка Желязкова, а през 2022 г. филмовият фестивал във френския град Ла Рошел отдава почит на първата българска жена кинорежисьор с ретроспективен преглед на нейното творчество.

/КГ/МГ/отдел „Справочна“