site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 май в историята

29 май 2024 г., сряда, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Преполовение. Св. прпмчца Теодосия.

В България се отбелязва:

Празникът на град Горна Оряховица. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 2006 г. До 2005 г. празникът на града се е чествал на 28 май в знак на признателност към подвига на Георги Измирлиев - Македончето, български революционер, помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876) и обесен на 28 май 1876 г. в центъра на Горна Оряховица. От 2006 г. празникът на града се отбелязва на 29 май като Празник на Горна Оряховица. 28 май е обявен за ден за почит и преклонение пред героите на Горна Оряховица.

По света се отбелязва:

Международният ден на миротворците от ООН. Отбелязва се от 2003 г. с резолюция A/RES/57/129 на Общото събрание на ООН от 11 декември 2002 г. в знак на почит към високия професионализъм и себеотрицанието на всички участници в операциите за поддържане на мира по света. Годишнина от решението (1948) на Съвета за сигурност на ООН за провеждането на първата миротворческа операция на ООН - в Близкия изток. От 1948 г. насам са проведени над 70 мироопазващи операции на ООН с участието на над 2 млн. души. Над 4000 са миротворците, загубили живота си вследствие на злополуки, прояви на насили и болести.

Световният ден на здравето на храносмилателната система. Отбелязва се от 2004 г. под егидата на Световната гастроентерологична организация (WGO), с цел да се насочи вниманието на международната общност  към определено хранително разстройство или заболяване, както и  да се повиши информираността за неговото разпространение, превенция, диагностициране и лечение. Годишнина от създаването (1958) на Световната гастроентерологична организация във Вашингтон, САЩ. Мотото на деня за 2024 г. е "Здравето на храносмилателната система: направете го приоритет".

Световният ден на предизвикателството. Отбелязва се от 1991 г. през последната сряда на май по инициатива на Международната асоциация "Спорт за всички" (TAFISA) с различни спортни състезания и игри под мотото "Спорт за всички" в над 50 държави. Целта на деня е да популяризира здравословния начин на живот и да информира обществеността за ползите от физическата активност. В България се отбелязва от 1993 г. с национална спортна проява, която се организира от Българска федерация спорт за всички.

На този ден в България:

1876 - На 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) четата на Христо Ботев завладява австрийския параход "Радецки" и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата води сражения в района на Рашов дол край Лютиброд, където загиват повече от 10 четници. Командваната от Никола Войновски група четници успява да се изтегли към с. Зверино.

1876 - Шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28 четници, предвождани от войводата Таньо Стоянов Куртев (Таньо войвода),  преминават р. Дунав (17 май ст.ст.) и стъпват на българска земя при тутраканското село Пожарево. Това е втората чета на българската емиграция в Румъния, създадена по идея на Христо Ботев. Бойният път на четата продължава 11 дни. След три сражения с турската войска войводата Таньо Стоянов загива на Керчан баир край село Априлово, а четата е разбита.

1927 - Произведени парламентарни избори за 22-ро Обикновено народно събрание. Гласуват 1 210 070 избиратели. Печели Демократическият сговор с 44 процента.

1946 - Начало на съдебния процес срещу Георги Михов Димитров (Гемето). Процесът продължава до 12 юли 1946 г. и в него са подсъдими още 16 души, сред които Ценко Барев, Георги Пчелински и Евтим Арсов. Те са обвинени, че като дейци на Българския земеделски народен съюз са извършили различни престъпления в периода ноември 1944-октомври 1945 г. На процеса Г.М. Димитров е съден задочно, тъй като на 5 септември 1945 г. напуска страната и се установява в САЩ. С присъда номер 202 от 12 юли 1946 г. на Софийския областен съд е осъден на 10 години строг тъмничен затвор по Наредбата-Закон за съдене от Народния съд за това, че е укривал Найден Найденов, който на 10 март 1946 г. е бил осъден от Народния съд в Ловеч на смърт. На 28 септември 2000 г. Върховният касационен съд отменя присъдата на Георги Михов Димитров от 1946 г. и го оправдава.

1968 - България установява дипломатически отношения с Буркина Фасо.

1989 - В изявление по Българското радио и Българската телевизия председателят на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако смятат, че това е Турция, и да напуснат България. Думите му поставят началото на масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено "Голямата екскурзия".

2003 - 39-ото Народно събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване", и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи в Ирак под централното командване на САЩ и на Многонационалните съвместни оперативни сили.

2003 - 39-ото Народно събрание приема Закона за ордените и медалите на Република България, с който в наградната система на страната се възстановяват ордените "Св. св. Кирил и Методий" и "За храброст". Орден "Стара планина" остава най-високото държавно отличие, следван от "Св. Св. Кирил и Методий" и ордените "За гражданска заслуга", "За военна заслуга" и "Мадарски конник".

2005 - В историческата църква "Свети 40 мъченици"  във Велико Търново е върнат уникален църковен стенопис, съхраняван в продължение на повече от 30 години при специални условия в помещение в индустриалната зона на града. Стенописът е висок 3 метра, тежи 3,5 тона и е с обща площ от 8 кв. м. Той включва изображение на календарни сцени от жития на светци.

2015 - Дъщерното дружество на "Доверие-обединен холдинг" АД - "Индустриален холдинг - Доверие" АД, подписва предварителен договор за покупка на 99,53 на сто от капитала на "Токуда Банк" АД. Продавач на акциите е дружеството "Интернешънъл Хоспитал Сървис" -  Япония, известно в България освен като собственик на "Токуда банк" АД и като собственик на дружества, опериращи в областта на здравеопазването. Сделката подлежи на одобрение от Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията и Българската народна банка.

2018 - Министерският съвет утвърждава Национална здравна карта. Чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика. Основната цел на Националната здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги.

2021 - В София в Националния дворец на културата се провежда редовна Национална мюсюлманска конференция, свикана от Главното мюфтийство в Република България. На най-висшият форум на мюсюлманите в България, който се провежда веднъж на пет години, участваха близо 1200 делегати и над 100 гости. На Националната мюсюлманска конференция се избира главен мюфтия, председател и членове на Висшия мюсюлмански съвет. Мустафа Алиш Хаджи е преизбран за главен мюфтия. За председател на Висшия мюсюлмански съвет е преизбран Ведат Сабри Ахмед. Избрани са и членове на съвета.

2022 - На 75-годишна възраст умира проф. Димитър Токушев, дългогодишен преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", водещ изследовател в сферата на историята на българската държава и право, член на Конституционния съд на Република България от 2006 г. до 2015 г. и негов председател в периода от 2013 до 2015 г.

2023 – На тържествена церемония в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с почетното звание "доктор хонорис кауза" на университета е удостоен проф. Мишел Зенк, член на Френската академия.

На този ден по света:

325 - В Никея, Византия (дн. Изник, Турция), е свикан първият вселенски събор при Константинополския архиепископ Митрофан, Римския папа Силвестер и император Константин Велики. В него участват 318 отци. Първият събор формулира християнските догми, задължителни за всеки християнин. На 19 юни съборът определя времето за празнуване на Великден - първата неделя след първото пролетно пълнолуние след пролетното равноденствие. Църковното възпоменание на светия събор е на 29 май и в Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор.

1453 - Султан Мехмед Втори завладява Константинопол. Византийският император Константин Втори е убит. Градът е обявен за столица на Османската империя с името Истанбул до 13 октомври 1923 г., когато Великото Национално събрание на Турция приема решение, с което обявява Анкара за столица на страната.

1802 - Първа публична демонстрация в Санкт Петербург, Русия, на явлението електрическа дъга от руския електротехник Василий Петров. Впоследствие той демонстрира възможностите за практическото приложение на откритието си в топенето, заваряването, възстановяването на метала от рудата и др.

1953 - Връх Еверест в Хималаите за първи път е покорен от новозеландския алпинист и изследовател Едмънд Хилари и придружителя му, шерпа Тенсинг Норгей.

1954 - В хотел "Билдерберг", гр. Остърберг, Нидерландия, се открива първата среща на Билдербергската група (Билдербергска конференция) - годишна конференция за диалог между страните от Европа и Северна Америка. Срещата завършва на 31 май 1954 г. и е посветена на  европейската интеграция и европейската отбранителна общност. Всяка година около 120-150 политически лидери и експерти на промишлеността, финансите, образованието и медиите са поканени да участват в конференцията.

1972 - В Москва, СССР, е подписана политическа декларация „Основи за взаимоотношенията между СССР и САЩ“ от генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и президента на САЩ Ричард Никсън, според която разликите в идеологията и социалните системи, не трябва да бъдат пречка за мирното съжителство между капиталистическите и социалистическите страни.

1990 - В Париж, Франция, е подписан учредителният акт за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) със седалище в Лондон, Великобритания. Споразумението за създаването на банката влиза в сила на 28 март 1991 г. ЕБВР започва работа на 15 април 1991 г. Това е първата банкова институция на държави с различни обществени системи, която обединява интересите им върху принципите на пазарната икономика. Споразумението е подписано от 12-те страни от Европейската икономическа общност (ЕИО), 8 социалистически страни (България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Унгария), 6-те страни от ЕФТА, 3 европейски страни, нечленуващи в ЕИО и ЕФТА (Кипър, Малта и Турция), 5 неевропейски страни, членки на ОИСР (САЩ, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия).

2001 - Шърман Бул, 64-годишен американец става най-възрастният към момента алпинист, покорил връх Еверест в Хималаите.

2006 - В турското пристанище Джейхан започва товаренето на първия танкер с петрол от петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан. Петролопроводът Баку - Тбилиси - Джейхан има проектирана мощност от 50 млн. тона годишно. Трасето му е 1768 км, от които 1076 км преминават през турска територия. Стойността на проекта е около 4 млрд. долара.

2007 - Първи успешен опит на полигона "Капустин яр" в Астрахановска област, Русия, на крилатата ракета със среден обсег на действие Р-500 от оперативно-тактическия ракетен комплекс "Искандер-М". Ракетата има обсег от 50 до 280 км и се управлява от комплекса "Искандер-М" по време на целия й полет. Бойната глава на ракетата тежи 450 кг. Тя може да бъде от касетъчен тип (с 54 бойни елемента), да бъде приспособена да прониква на голяма дълбочина преди взривяване, да бъде от осколъчно-фугасен тип. Ракетата е снабдена с мощен комплекс от средства за преодоляване на противникова противоракетна система, който я прави практически неуязвима. Същия ден от полигона "Плесецк" в Архангелска област, Русия, е изстреляна и първата междуконтинентална балистична ракета РС-24 "Ярс" с многосъставна бойна глава с няколко снаряда, които могат да бъдат насочвани независимо един от друг. Ракетата може да носи до 10 бойни глави е и по-трудно да бъде прехваната и унищожена, след като е изстреляна. РС-24 "Ярс" е пусната в експлоатация през 2009 г.
 
2008 - Птицата папуняк, известна още като циганско петле, е избрана за символ на Израел. Птицата е известна с латинското име Upupa Epops. На иврит тя се казва "духифат". Пернатият символ на еврейската държава е избран чрез общонационално допитване, организирано от министерствата на образованието и на околната среда.

2009 - Първият посланик на Сирия в Ливан Али Абдул Карим Али връчва акредитивните си писма на президента Ливан Мишел Слейман. С откриването на посолствата приключва установяването на дипломатически отношения между двете държави за първи път, откакто те придобиват независимост от Франция през 40-те години на 20-и век.

2011 - Фондът на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) за първи път публикува сумите, които плаща на фармацевтичните компании за ваксини. Организацията е най-големият в света купувач на животоспасяващи ваксини и с решението си иска да предизвика конкуренция между производителите на фона на повишаването на цените на лекарствените средства.

2012 - В Италия в 9 часа местно време е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер в северната област Емилия - Романя. Епицентърът е на дълбочина 9,6 км на разстояние 40 км от Болоня и 60 км източно от Парма. Към 13 ч. местно време са регистрирани два вторични труса с магнитуд 5,3 и 5,1 по скалата на Рихтер. Загиват 18 души, 350 са ранени, около 7000 души са останали без покрив.

2013 - В кметството на град Монпелие е сключен първият брак между хомосексуални партньори във Франция. Младоженците са 40-годишният Венсан Отен и 30-годишният Брюно Боало. Франция e 14-ата държава в света, узаконила еднополовите бракове.

2014 - В Астана, Казахстан, президентите на Русия, Казахстан и Беларус - Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев и Александър Лукашенко подписват споразумение за създаването на Евразийски икономически съюз.

2015 - САЩ изваждат Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма - едно от предварителните условия, поставени от Куба на САЩ за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати на 3 януари 1961 г.

2016 - Във Вердюн, Франция, край германското гробище в Консанвоа президентът на Франция Франсоа Оланд и канцлерът на Германия Ангела Меркел отбелязват стогодишнината от най-дългата битка през Първата световна война - тази край Вердюн, където в продължение на десет месеца са загинали 163 000 френски и 143 хиляди германски войници. Двамата полагат венец, придружавани от четири германски и френски деца, след което посещават за няколко минути гробището, където са погребани 11 148 германски войници.

2017 - В Русия ураган връхлита Москва и околностите й. Загиват 16 души, ранени са 168. Скоростта на вятъра достига 30 метра в секунда. Стихията поваля 14000 дървета, някои от които затискат хора и автомобили. Бурният вятър отнася автобусни спирки и покривите на над 200 къщи. Заради урагана хиляди домакинства остават без ток заради прекъснати електропроводи. Повредени са над 2000 автомобила. Вятърът нанася поражения и на множество сгради. Според Метеорологичната служба на Москва бурята е била най-силната регистрирана до този момент в руската столица.

2019 - В Косово тържествено e открита новата автомагистрала "Арбен Джафери" от Прищина до границата с Република Северна Македония. На тържественото откриване присъства цялото държавно ръководство на Косово, министър-председателят на Република Северна Македония Зоран Заев и председателят на парламента Талат Джафери, както и министър-председателят на Черна гора Душко Маркович. Автомагистралата "Арбен Джафери" трябва да свързва Прищина със столицата на Република Северна Македония – Скопие. На косовския участък, който е дълъг 65,5 км, се намира най-високият и най-дълъг (6 км) мост в Западните Балкани, който надвисва над Качаничка клисура.

2020 - Конституционният съд в Тайван декриминализира прелюбодейството, отменяйки закон предвиждащ до една година затвор за секс с лице, състоящо в брак, или за извънбрачна сексуална връзка. Тайван е третата страна в Азия, където е снета забраната за брачна изневяра след Република Корея през 2015 г. и Индия през 2018 г.

2021 - В Истанбул, Турция, официално е открита радиотелевизионната кула "Чамлъджа", която е най-високата сграда в страната. На тържествената церемония присъстват президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, министърът на транспорта и инфраструктурата Адил Караисмаилоглу и други официални представители. Кулата е с височина 369 метра и се намира на хълма Малката Чамлъджа (на надморска височина 587 метра), като 220 метра от кулата представлява сграда, а останалите 145 метра - антена. Дизайнът й е вдъхновен от лалетата, които в продължение на векове са важен символ за турците. Стойността на проекта е около 170 милиона турски лири.

2022 - В Непал при катастрофа на пътнически самолет, извършвал полет от туристическото градче Покхара, на около 200 километра западно от столицата Катманду, до планинското селище Джомсом - на около 80 километра в северозападна посока, загиват всичките 22 души на борда - трима души екипаж и 19 пътници. Самолетът е на авиокомпания "Тара еър".

2023 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закона за денонсиране от Русия на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа  (ДОВСЕ). Договорът е подписан през 1990 г. и адаптиран през 1997 г. На 11 март 2015 г. Русия прекратява участието си в заседанията на Съвместната консултативна група (СКГ) за ДОВСЕ, като по този начин приключва процеса по преустановяване на членството си в договора, но чисто юридически остава в него. Оттогава интересите на Русия в СКГ се представляват от Беларус.

Родени на този ден българи:

проф. Панка Пелишек (ист. име Стефанка Николова-Роберт), пианистка и музикален педагог (1899-1990).
Преподавателка в Музикалното училище в Пловдив (1924-1925), в Държавната музикална академия в София (1925-1944). Концертира до 1950 г., прекратява преподавателската си дейност през 1977 г. Удостоена е със званията "Заслужила артистка" (1951), "Народна артистка" (1969) и "Герой на социалистическия труд" (1979). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), орден "Георги Димитров" (29 април 1966, май 1984).

проф. Моис Бениеш, режисьор и педагог (1907-1976).
Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1951-1976). Преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов") (1952-1976). Поставя пиеси в радиото и телевизията. Автор е на трудове по театрални въпроси.

Рачко Ябанджиев, актьор (1920-2004).
Актьор във фронтовия театър (1944-1945), в Народния театър "Иван Вазов" (1945-1988). Участвал е във филмите "Под игото" (1952), "Хитър Петър" (1960), "С пагоните на дявола" (1967), "Синята лампа" (1974, "Селкор" (1974), "Пътят към София" (1979), "Спирка "Берлин" (1982). Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Лауреат на Димитровска  награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980).

проф. Иван Нешев, скулптор (1927-1987).
Работи в областта на фигуралната композиция, монументално-декоративната скулптура и малката пластика. Преподавател  по скулптура във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Автор е на монумента "Златна Тракия" (1974) пред южния вход на Стара Загора.

Валентин Серафимов, български спортен журналист (1955-2016).
Специалист по футбол, бокс и шахмат. Работил над 35 години в "Спортна редакция" на Българска телеграфна агенция. Преводач от сръбски и хърватски език. Автор е на книгите "Световният футбол. Мексико '86" (1987, в съавторство с Александър Буйнов), "Европейският футбол '88" (1989, в съавторство с Александър Бойнов и Иван Чомаков), "100-те най-велики спортисти на всички времена" (1996, в съавторство с Бърт Рандолф Шугър), "Светът на динозаврите" (2010).

Любен Татарски, инженер и политик (1958).
От 1983 г. работи в Завода за магнитни глави в Разлог. Бил е главен секретар на община Разлог, изпълнителен директор на местната Агенция за икономическо развитие, управител на бизнес център "Места". Кмет на Разлог (23 октомври 1999-14 юли 2009). Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014).
 
ген.-майор Драгомир Димитров, разузнавач (1959).
Служител в структурите на Министерство на вътрешните работи (1986-1997) и в Национална разузнавателна служба, регионално бюро във Велико Търново (1997-2001). Директор на Районна дирекция на вътрешните работи (2002-2004). Офицер за връзка на Националната разузнавателна служба (НРС) в Берлин, Германия (2007-2011).  Началник отдел "Асиметрични заплахи" в НРС (октомври 2011-25 януари 2012). Временно изпълняващ длъжността директор на Националната разузнавателна служба (25 януари-2 април 2012) и неин директор (2 април 2012-9 декември 2015). Председател на Държавна агенция "Разузнаване" (9 декември 2015-20 юли 2018). Генерален консул на България в Мюнхен, Германия (2018-2024).

Петя Аврамова, инженер и политик (1963).
Заместник-кмет на Враца (2009-2011). Председател на Общинския съвет във Враца (2011-2013). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-20 септември 2018). Министър на регионалното развитие и благоустройството (20 септември 2018-12 май 2021). Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). 

Даниел Дянков, художник (1965).
Носител на наградата на Съюза на българските художници за млад художник "Дечко Узунов" (1994).

Христина Калчева, състезателка по лека атлетка (скок височина) (1977).
Печели златен медал на световното първенство през 1999 г. в Маебаши, Япония. Атлет на България за 1999 г. (заедно с Ростислав Димитров).

Теодора Коларова, състезателка по лека атлетика (1981).

На този ден са родени и:

Константин Батюшков, руски поет (1787-1855).
Автор е на елегии, сатири, епиграми, очерци, преводи, литературно-теоретични разсъждения. Автор е на антологичните стихотворения, обединени в два цикъла - "Из гръцката антология" (1818) и "Подражания на древните" (1821).

Исак Албенис, испански пианист и композитор (1860-1909).
Известен е с произведенията си за пиано, основани на народната музика. Най-известното от тях е сюитата от 12 импресии за пиано "Иберия" (1908).

Акоп Акопян, арменски поет, класик на арменската литература (1866-1937).
Автор е на "Боговете заговориха" (1922), "Волховстрой" (1925) и др.

Гилбърт Честъртън, британски поет, писател, журналист и литературен критик (1874-1936).
Автор е на около 80 книги, 200 кратки разкази, няколко стотин поеми, 400 есета и няколко пиеси. Известен е с 51 детективски кратки разкази и 5 книги за разследващия католически свещеник отец Браун (1870-1952).

Коста Абрашевич, сръбски поет (1879-1898).
 
Освалд Шпенглер, немски философ и историк (1880-1936).
Автор е на произведенията в два тома "Залезът на Запада" (1918-1922), "Прусачество и социализъм" (1919) и др.

Боб Хоуп (ист. име Лесли Таунс Хоуп), американски актьор от британски произход (1903-2003).
Актьорската си кариера започва като пътуващ танцьор през 1921 г. През 1933 г. се прочува с псевдонима Боб Хоуп и за пръв път участва в постановка на Бродуей. През 1937 г. заминава за Лос Анджелис и подписва договор за участие в седмична вариететна програма на Ен Би Си. Цели 60 години той е водещ на същата вариететна програма. Заедно с Бинг Кросби сформира един от най-популярните дуети комици. Обявен за най-популярния комик в САЩ (1941,1949, 1951). През 1953 г. прави първото си телевизионно празнично коледно предаване, което се превръща в традиция през следващите 41 г. Боб Хоуп няколко пъти е влизал в Книгата на рекордите Гинес. През кариерата си, завършила през 1994 г., е получил над 2000 награди и отличия.

Джон Кенеди, американски политик (1917-1963).
35-и президент на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963). На 22 ноември 1963 г. е застрелян при атентат срещу него по време на обиколка в Далас, щата Тексас.

Янис Ксенакис, френски композитор от гръцки произход (1922-2001).

Абдулай Вад, сенегалски политик (1926).
Президент на Сенегал (19 март 2000-12 април 2012). Генерален секретар на Сенегалската демократическа партия от нейното основаване през 1974 г.

Коркут Йозал, турски политик (1929-2016).
Министър на земеделието на Турция (1974; 1975-1977). Министър на вътрешните работи (1977-1978). Той е избран за депутат през 1995 г. От 1997 г. до оттеглянето си от политиката през 2001 г. Коркут Йозал е председател на Демократичната партия.

Ектор Язалде, аржентински футболист и треньор (1946-1997).
Футболист на Аржентина за 1970 г. Носител на "Златната обувка" за 1974 г. 

Александър Абдулов, руски актьор (1953-2008).
Участвал е в над 120 филма. Известен с изпълнението на герои като Никита в "Карнавал" (1981), Робер детектива на Ала Сурикова в "Търсете жената" (1982), лирическия герой Иван от "Чародеи" (1982) и др. Народен артист на РСФСР (1991).

Ноел Галахър (Ноел Томас Галахър), британски певец и музикант (1967).
От 1991 г. е вокалист на група "Оейзис", в която свири и брат му Лиъм до 2009 г., когато групата се разпада.

Масимо Амброзини, италиански футболист (1977).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия. С "Милан" (Италия) печели два пъти турнира Шампионска лига (2003, 2007) и два пъти Суперкупата на УЕФА (2003, 2007).

Себастиан Грожан, френски тенисист (1978).

Това е денят на смъртта на:

Бартоломеу Диаш, португалски мореплавател (ок. 1450-1500).
На 3 февруари 1488 г. в търсене на морски път за Индия, открива най-южната точка на Африка - нос "Добра надежда". Той е първият европеец, преминал от Атлантическия океан в Индийския океан.

сър Хъмфри Дейви, британски химик и физик (1778-1829).
Изучава физиологичното действие на някои газове, включително диазотния оксид (райски газ) и публикува резултатите си в "Проучвания, химични и философски" (1800). Използва електрическата батерия, за да раздели соли чрез електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроокиси през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г. През 1815 г. изобретява безопасната миньорска лампа (руднична лампа).

граф Иван Дибич-Забалкански (ист. име Йохан Карл Фридрих Антон), немски военен деец (1785-1831).
Руски генерал-фелдмаршал (1829) и немски граф (1827). Главнокомандващ на военните действия на Балканите по време на Руско-турската война (1828-1829).

Милий Балакирев, руски композитор, пианист и диригент (1836-1910).
Диригент е на симфоничните концерти на Императорското руско музикално дружество в Санкт Петербург (1867-1869).

Йозеф Сук, чешки композитор (1874-1935).
Автор е на две симфонии, симфоничната поема "Прага" и др.

Хуан Рамон Хименес, испански поет (1881-1958).
Автор е на стихосбирките "Рими" (1902), "Пасторали" (1905),  "Чисти елегии" (1908), "Пролетни балади" (1910), "Красота" (1923) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1956 г. за своята лирична поезия, в която испанският език придобива артистична чистота и художествена извисеност.

Джон Баримор, американски актьор (1882-1942).
Участвал е във филмите "Шерлок Холмс" (1922), "Моби Дик" (1930), "Гранд хотел" (1932) и др.

Евгений Вахтангов, руски режисьор и актьор (1883-1922).
Създател на стила "фантастичен реализъм" в театъра, който е с елементи на сатира и гротеска.

Мери Пикфорд (ист. име Гладис Мери Смит), американска актриса от канадски произход (1892-1979).
Звезда от епохата на нямото кино. Участвала е във филмите "Каприз" (1913), "Бедното малко богато момиче" (1917), "Кокетка" (1929) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра актриса в "Кокетка" (1930).

Събчо Събев, български оперен певец и педагог (1899-1950).
Артист в Софийската народна опера (2 март 1924-1928). Участвал е в над 500 представления в повече от 35 различни сценични образа. Художествен ръководител на Варненската народна опера (1948-1950). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Ерих Хонекер, немски политик (1912-1994).
Генерален секретар на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (3 май 1971-18 октомври 1989). Председател на Държавния съвет на Германската демократична република (29 октомври 1976-18 октомври 1989).

Константинос Мицотакис, гръцки политик (1918-2017).
През 1964 г. е избран за депутат от Либералната партия. След държавния преврат на 21 април 1967 г., когато е установена военна диктатура, е арестуван. Успява да избяга и през м. август 1967 г. напуска страната. Установява се в Париж, Франция. През 1973 г. се завръща в Гърция и веднага е арестуван. През 1974 г. след свалянето на диктатурата на "черните полковници" (23 юли 1974) е освободен. През 1977 г. е избран за депутат. Министър на външните работи (10 май 1980-м.октомври 1981; 14 април 1992-7 август 1992). Министър на националната икономика (1990-1991). Министър-председател на Гърция (11 април 1990-12 октомври 1993). Основател и председател на Партия на новите либерали (1977-1978), която през 1978 г. се присъединява към партия "Нова демокрация". Председател на партия "Нова демокрация" (1 септември 1984-3 ноември 1993). Почетен председател на партия "Нова демокрация" (3 ноември 1993-29 май 2017).

Ангел Петров (Чори), български футболист и треньор (1922-1996).
През футболната си кариера играе за отборите на  "Спортист" (София) и "Левски" (София).

Дорис Харт, американска тенисистка (1925-2015).
Печели 35 титли от турнирите на "Големия шлем" (6 титли на сингъл, 14 на двойки и 15 на смесени двойки). Печелила е всеки един от четирите турнира от "Големия шлем". През 1951 г. американката триумфира с три титли от "Уимбълдън", като трите финала се играят в един и същи ден (сингъл, двойки жени и смесени двойки). Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (1951). Приета в Международната зала на славата в Нюпорт, САЩ (1969).

Ференц Мадъл, унгарски политик (1931-2011).
Президент на Унгария (6 юни 2000-4 август 2005). Министър на културата (от 22 февруари 1993-15 юли 1994). Министър без портфейл (от 23 май 1990-22 февруари 1993). Член на Академията на науките (1987-2011).
 
Денис Хопър, американски актьор, режисьор и сценарист (1936-2010).
Участвал е във филмите "Рекетьори" (2001), "Затъмнението" (1997), "Да се намери и унищожи"(1995), "Скорост" (1994), "Червените скали на запад" (1993), "Истински романс" (1993), "Луди години" (1990), "Синьо кадифе" (1986), "Апокалипсис сега" (1979), "Волният ездач (1969), "Бунтовник без кауза" (1955), "Гигантът" (1956). Отличен е със звезда на Холивудската Алея на славата (2010).

Богдан Дочев, български футболист и футболен съдия (1936-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите "Спартак" (Варна), "Левски" (София) и "Спортист" (Кремиковци). За българския национален отбор има изиграни 2 мача. От 1966 г. е съдия, а от 1977 г. е международен съдия. Носител на Златна значка на Международната федерация по футбол (ФИФА).

Роми Шнайдер (ист. име Розмари Магдалена Албах-Рети), австрийска актриса (1938-1982).
Участвала е във филмите "Когато белите люляци цъфтят" (1953), "Фойерверк" (1954), "Сиси" (1955), "Сиси - младата кралица" (1956), "Сиси - Съдбоносните години за една кралица" (1957), "Катя" (1959), "Кардиналът" (1963), "Басейнът" (1968) , "Кой ?" (1970), "Сезар и Розали" (1971), ""Макс и железарите" (1971), "Нещата от живота" (1972), "Убийството на Троцки" (1972), "Старата пушка" (1975), "Мадо" (1976), "Кафене Сан-Суси" (1982) и др.

проф. Димитър Токушев, български юрист (1946-2022).
Районен прокурор в Пирдоп (1972-1976). От 1976 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по история на българската държава и право, заместник-декан на Юридическия факултет на университета (1991-1993; 1999-2003) и декан на факултета (2003-2006). Член на Висшия съдебен съвет (12 декември 2003-5 октомври 2006). Съдия в Конституционния съд (10 октомври 2006-16 ноември 2015) и негов председател (4 март 2013-16 ноември 2015). Изследователската му дейност е посветена на историята на българското право с акцент върху пеналистиката, Търновската конституция и развитието на новобългарската съдебна система. Автор е на учебниците по история на новобългарската държава (2001) и по история на средновековната държава и право (2009). Носител на Почетния знак "Св. Климент Охридски" със синя лента на Софийския университет (2012).

/КГ/АЯ/

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:39 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация