Чуваш ли гръмотевицата – стой далеч, е един от съветите на Планинската спасителна служба (ПСС), в случай че се задава буря. Напоследък гръмотевичните бури изглеждат по-чести от обичайното, след като в средата на септември имаше силна буря с мълнии в Ямболско и Старозагорско, която достигна до Южното Черноморие и нанесе поражения в района на Бургас, Поморие, Несебър. Преди по-малко от седмица мълния уби трима души в района на улиците “Пиротска” и “Опълченска” в София, а четвърти оцеля, но с около 20% изгаряния на тялото.
Заради бурята на 27 септември няколко столични квартала и села около София бяха без електричество. Сигналите за завирявания и паднали клони в Столичната община бяха над 50. Пострадаха сградите на Народния театър и Централната поща.
На следващия ден, по време на извънреден брифинг, директорът на ПСС към Българския Червен кръст Емил Нешев отправи препоръки как да се предпазваме от мълнии. По думите му причината за по-честите инциденти напоследък са климатичните промени. В глобален мащаб наблюдаваме климатични изменения, добави Нешев.
Климатичните промени и мълниите
Още в средата на ноември 2014 г. “Асошиейтед прес” и “Ройтерс” предадоха, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс", че учените прогнозират увеличение на мълниите с 12 на сто за всеки градус по Целзий, с който се повишава температурата на глобалния климат. По думите на ръководителя на изследването климатолога Дейвид Ромпс, ако тогава са отчитани по 30 млн. мълнии на година, то през 2100 г. се очаква броят им да нарасне до 45 млн. Според учените повишаващите се температури и увеличаващите се със затоплянето на въздуха количества водни изпарения в атмосферата, създават повече “гориво” за гръмотевични бури. С други думи “на мястото на всеки две светкавици през 2000 г., през 2100 г. ще има три”, казва Ромпс.
Още през 1994 г., Институтът Годард за космически изследвания (Goddard Institute for Space Studies) използва модел на общата циркулация за проучване на възможните последици от минали и бъдещи климатични промени върху глобалната честота на светкавиците. В резюме, след два експеримента за изменение на климата - един за климат с 4,2°C глобално затопляне и един с 5,9°C глобално охлаждане, резултатите предполагат 30% увеличение на глобалната светкавична активност за по-топлия климат и 24% намаление на глобалната светкавична активност за по-студения. Според това изследване всеки 1°C глобално затопляне или охлаждане ще означава приблизително 5%–6% промяна в честотата на мълниите.
Какво показват данните на НИМХ?
Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за 2019 година най-малък годишен брой дни с наблюдавана гръмотевична дейност - между пет и осем, има в синоптичните станции по южното черноморско крайбрежие, а най-голям - между 40 и 54 - в синоптичните станции в Югозападна и Южна-централна България.
Най-много регистрирани мълнии над територията на страната през 2019 г. има през юни – около 270 хил., като денят с най-много регистрирани мълнии е 24 юни с над 49 хил. За сравнение, на месечна база през юни 2018 г. има повече регистрирани мълнии - над 350 хил.
За цялата 2020 г. в България са регистрирани около 535 хил. мълнии и това е най-ниският годишен брой регистрирани мълнии за период от осем години. За сравнение, през 2018 г. са били регистрирани над 800 хил. мълнии.
Над 94% от гръмотевиците през 2020 г. са отбелязани през топлото полугодие - между април и септември. Месецът с най-много регистрирани мълнии за годината е юни - около 175 хил. или над 32% от общия брой. Денят с най-много мълнии тогава е 25 август – над 34 хил.
В момента НИМХ подготвят следващите хидрометеорологични бюлетини и анализи на гръмотевичната дейност в страната. Директорът на “Прогнози и информационно обслужване” доц. д-р Илиан Господинов каза за БТА, че със сигурност в България в последното десетилетие няма изявен тренд, свързан с гръмотевичната активност. Той добави, че в страната се наблюдава увеличение на гръмотевичната активност в студените периоди на годината напоследък, но подчерта, че не би било коректно да се правят изводи, свързани с климата на тази база, тъй като за тяхната достоверност е необходим период на наблюдение от поне 30 години.
Данните на НИМХ сочат, че по време на бурята в София на 27 септември са паднали средно по 30 л/кв. м., броят на мълниите е 500, а за страната те са били близо 11 хил.
Според краткия анализ на синоптиците за изминалия месец, на 27 септември в следобедните часове и през нощта срещу 28 септември, с преминаването на студен фронт, над Северна и Западна България се е развила мощна конвективна облачност, заради която в цялата страна имаше интензивни валежи и гръмотевични бури. Значителни са количествата на валежите на места в Северозападна България, района на София и Драгоман. НИМХ регистрира дъждовно наводнение на 27 септември в град София и значително повишение на водните нива в р. Искър - до 190 см при гр. Нови Искър.
Балканите и България са в центъра на гръмотевичната дейност
Илиан Господинов коментира още, че от синоптичните карти е видно, че Балканският полуостров и България са в центъра на гръмотевичната дейност за последните десет години. Той обясни, че в страната ни по принцип има много повече мълнии, отколкото на други места в Европа и в този смисъл дали гръмотевиците ще стават повече и по-силни няма голямо значение. “В България те и без това са много, а по принцип мълниите са достатъчно мощни, за да убият, така че дори да е така - да станат повече и по-силни, те не биха могли да убият човек повече, отколкото вече е убит”, коментира той в отговор на въпроси. По думите му по-съществено е да се обсъди дали като общество имаме културата да се пазим, да се уверим, че сме създали всички необходими условия за превенция на гражданите, учениците да бъдат обучени как да действат адекватно, а сградите ни да имат подходяща мълниезащита.
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“
По ирония на съдбата в буреносния вторник на 27 септември т.г. на камерната сцена в Народния театър “Иван Вазов” в София се играе спектакълът “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, но публиката е изведена от салона, след като става наводнение. Пораженията в Народния театър са за милиони левове. На следващия ден от Министерството на културата изразиха становище, че ще бъде направена оценка на щетите в сградата, която е със статут на архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. От ведомството увериха, че екипът на министерството е готов да окаже пълно съдействие и подкрепа за възстановяването на сградата.
За отстраняването на повредата в покрива над салона на Централната поща Министерството на електронното управление, Министерството на транспорта и Комисията за регулиране на съобщенията ще предприемат съвместни мерки, съобщиха от пресцентъра на Министерството на електронното управление. Очаква се трите институции, които стопанисват общите части на сградата, паметник на културата, да излязат с общо решение какъв точно ремонт трябва да бъде извършен.
Непосредствено след бурята по заповед на кмета на София всички общински аварийни екипи се включиха в работата по отстраняване на последиците. От пресцентъра на Столичната община съобщиха, че участват екипите на „Аварийна помощ и превенция“, „Зелена система“, Столичния инспекторат и почистващите фирми, шест екипа на Столичната пожарна.
Как да се предпазим?
Според директора на ПСС "най-важното нещо, което трябва направим, е да се информираме за прогнозата за времето". Съвременните технологии позволяват да следим всичко в реално време, каза Нешев и даде пример с Гърция, където чрез мобилните оператори гражданите получават съобщения, когато се намират в опасна зона.
В България НИМХ оперира с данни за регистрирани мълнии от системата ATDnet на Британската метеорологична служба. ATDnet е автоматична мрежа от датчици за локализиране на мълнии на големи разстояния. Те регистрират радиовълни с много ниска честота, генерирани от мълниите и известни също като (атмо) “сферици“. Определя се времето за пристигане на вълните до датчиците и по разликите във времената на пристигане на една и съща вълна до различни датчици се изчислява местоположението на мълнията. ATDnet засича предимно сферици, създадени от мълниите тип „облак-земя“, данните се събират в Met Office на всяка минута, кодират се и на всеки 15 минути се изпращат по каналите на Глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация до нейните страни членки.
Въз основа на тези данни, през топлото полугодие, на сайта на НИМХ всекидневно се дава информация за гръмотевичната дейност над страната за изминалото денонощие.
Единодушно потърсените през седмицата от БТА специалисти строителни инженери призоваха собствениците на жилищни сгради да се погрижат за наличието и изправността на мълниезащитата им.
Изчисляването на разстоянието между нас и приближаващата буря е лесно, посочват от ПСС. Тъй като светлината е по-бърза от звука, винаги ще видите светкавици, преди да чуете гръмотевицата. След като видите светкавицата, пребройте секундите докато чуете гръмотевицата и разделете цифрата на три, за да получите разстоянието в километри. Ако бурята е на под 30 километра, незабавно намерете подслон, съветват спасителите.
И не е вярно, че мълнията никога не удря едно и също място два пъти, може и често го прави, затова е необходимо да вземете всички възможни предпазни мерки, добавят те.
/РЗ/
news.modal.text
