site.btaУченици и студенти "взеха властта" и съставиха "кризисен бюджет"

Ученици и студенти "взеха властта" и съставиха "кризисен бюджет"
Ученици и студенти "взеха властта" и съставиха "кризисен бюджет"

Близо 60 ученици и студенти от страната "влязоха в обувките" на властта, като се превъплътиха в ролите на депутати, министри и тази на президент. Те участваха в първата по рода си симулация на държавната власт „Модел Република България“ у нас, по инициатива на младежката неправителствена организация България на младите.

Събитието се проведе от 23 до 26 август, а темата на тазгодишното трето издание беше „България по време на кризи“, разказа в интервю за БТА Велияна Георгиева, съпредседател на България на Младите.

България на Младите е неправителствена организация, която съществува от есента на 2017 г. като ученически клуб в първа немска гимназия - 91 НЕГ. 

"Основахме организацията, защото се чувствахме сякаш възрастните не чуват нашето мнение, не ни обръщат достатъчно внимание, не ни помагат достатъчно за нашето развитие. Смятахме, че младите имат да кажат много и искахме да им дадем тази платформа. Нашият основен проект е Модел република България, с него започнахме. Тази година беше третото издание, предишните две бяха през 2018 и 2019 г.",  посочи Георгиева. 

Тази година, за първия ден, успяхме да бъдем в Народното събрание, в зала „Изток“, като имахме доста реномирани лектори - д-р Елеонора Лилова, председател на Държавна агенция за закрила на детето, доц. д-р Наталия Киселова, Петър Ганев от Институт за пазарна икономика и Калоян Стайков, експерт от Институт за енергиен мениджмънт, каза още тя.  По думите ѝ това, че откриващият първи ден се е провел в сградата на Народното събрание е помогнало на участниците да се настроят за модела и да попият атмосферата. Останалите дни от събитието се проведоха в Министерството на труда и социалната политика, допълни Георгиева.  

Темата на тазгодишния модел беше България по време на кризи. Съставяхме кризисен бюджет, дискутираха се теми като войната в Украйна, COVID – мерките. Енергийната криза беше темата, която беше най-обсъждана, също така и инфлацията. Споменаваше се и темата Република Северна Македония, но гледахме да не се концентрираме на нея, тъй като ставаше въпрос за кризисен бюджет, разказа още Георгиева. 

Най- разгорещената тема беше колко да бъде инвестицията на държавата в българските малцинства в съседните държави. В Министерския съвет се обсъждаше много енергетиката и дали да се продължи разговорът с Газпром или да се прекъсне, каза още съпредседателят на България на младите.  

Според нея участниците са се справили доста по-добре от очакваното. Всеки от тях е имал различна роля. Някои бяха министри, други депутати, имахме президент, журналисти. Всеки се беше потопил в ролята си, защитаваше позицията, която му се беше паднала, посочи Велияна Георгиева.

Средната възраст на участниците в този модел е около 19 години, имахме участници от 15 до 24 -годишна възраст. Повечето от младежите имат интерес към политиката, правото и международните отношения, каза още Георгиева и добави, че много от тях се интересуват и от темата образование. По думите ѝ това се дължи на факта, че темата образование е най-близо до тях. Имахме участници, които се интересуват от енергетика, здравеопазване, каза още тя. 

Сред проектите на България на младите са и подкаст в Youtube и Spotify, както и реформа на гимназиалното образование, с включването на учебен час по кариерно ориентиране.  

Какво научиха учениците и студентите от участието си във формата „Модел Република България“ ?

За трудностите, които са срещнали, разказват самите те: 

„Трябваше да се обсъдят енергийната криза – недостигът на газ, както и темата Република Северна Македония и Украйна. Заедно със съпартийците ми защитавахме каузата за българските задгранични общности. Ставаше въпрос да се осигури реален, значим бюджет за българските общности, с който да се подпомага тяхната дейност и да се осигури осъществяването на всичките мероприятия, които организират. Но тъй като темата на форума беше „Кризисен бюджет“ , трябваше да докажем на всички колеги, че става въпрос за кризисна мярка. Трябва да се има предвид, че българските общности са в тежко финансово състояние. Най-интересното, което научих, е колко е трудно да се съгласуваме като институции.“  (Владимир Чешмеджиев, 4 курс „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски, в ролята на депутат от Дясно движение за пряка демокрация (еквивалент на ИТН) )

„Вникването в изграждането на законопроект е доста интересно. Ние, в доста умален вариант, като народни представители, се натоварихме да дебатираме 3 дни. Поставяш се на мястото на властта и си , може би, по-толерантен. Главно нашата партия се обединихме около най-голямата криза – енергийната. Именно затова защитавахме 1/3 от доставките на газ за зимата да дойдат от Чирен. За нас това беше ключово“. (Цветан Герасимов, в ролята на депутат от Евроконсеративната партия ( еквивалент на ГЕРБ-СДС), студент по „Политология“ първа година)

„Имаше теми като енергетика, които самите лектори успяха да ни разяснят доста добре. Най-голям напредък имахме в енергетиката, тъй като преценихме (партията), че това е най-голямата криза, която се обсъждаше в модела“.  (Георги Илиев, последна година студент по Право)

„Изненадан съм. Темата беше зададена за бюджета, но като цяло аз и народните представители успяхме да извоюваме повече време за съдебна реформа. Трудностите бяха в събирането на мнозинства, тъй като за да има съдебна реформа (основна), са необходими конституционни реформи. А за да има конституционни реформи, са нужни конституционни мнозинства. Запознах се с много хора, които имат задълбочени познания в различни сфери като икономическа, което е много ценно. Смятам , че подобен модел допринася за изграждането на граждански позиции, гражданско образование сред младите хора в България. “ ( Михаил Крумов, студент по Право, министър на правосъдието във формата)

„Успях да придобия много сериозни знания що се отнася до областта на енергетиката, бюджетирането. В частност, как алтернативите, които ни се предлагат в публичното пространство за природния газ , са доста нерентабилни. Според мен единствената по-интересна възможност е тази, която най-малко се тиражира в медиите. Трябваше да защитавам теза, в която не вярвах особено, едно от предизвикателствата, които срещнах“.  (Огнян Гетов, 11 клас в НГДЕК, в ролята председател на ПГ „Суверенна България“(Възраждане)) 

„В това издание заемах ролята на президент. Трябваше да приема или да отхвърля предложения Проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Предвид сериозните спорове, наложих вето. Един сериозен процент от сериозните кризи, които са перманентни, не бяха отразени.“ ( Александър Савов, 1-ви курс студент по право в СУ „Св. Климент Охридски“)

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:39 на 29.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация