site.btaВсички имаме нужда да си говорим повече лице в лице и да раждаме заедно истории, казва писателят Георги Караманев пред сп. ЛИК


През месец май броят на списание ЛИК – издание на БТА, беше посветен на литературния конкурс „Южна пролет“, който тази година отбеляза своя 50-ти юбилей. В изданието се проследява цялата хронология на конкурса, отразена с в новинарския поток на агенцията и придружена от разнообразен снимков материал.
Надежда Стоянова – доктор по българска литература и преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, въвежда читателите в темата с увода „Юбилеят на младите“.
В списанието са поместени и интервюта с лауреати и награждавани поети, писатели и критици през годините. Това са Георги Господинов, Иван Ланджев, Христо Раянов, Георги Гаврилов, Ангел Иванов, Виолета Кунева, Елена Борисова, Стамена Дацева, Йордан Ефтимов, Йоанна Елми и Ева Гочева.
Сред интервюираните е и писателят Георги Караманев. Пред ЛИК той разказва за влиянието на конкурса „Южна пролет“, за причините да напише биографичния роман „И додето се раждат лъчите“ и да създаде своя сайт „Дигитални истории“.
Тук можете да прочетете откъс и от самото интервю:
Какво влияние оказа върху Вас наградата, получена на конкурса „Южна пролет“?
– Този конкурс е въплъщение на пролетта. Метафората за раждането и прераждането никога няма да се изтърка, защото я подхранва всяка година новото разцъфване на природата и на талантливите момчета и момичета. Дори и днес, когато могат да станат инфлуенсъри.
И за мен беше някаква своеобразна пролет в живота. През онази 2017-а наградата в категория „Проза“ спечели Деси Нико, а с Горан Атанасов получихме съпътстващите призове. Тримата се сприятелихме и решихме, че това е още един смисъл. Не се случва често да си допаднеш с хора, с които би трябвало да се състезаваш. Организирахме общи представяния на книгите си на Панаира в София, в Бургас, на „Аполония“ в Созопол. Пропуснах последното, защото след няколко часа щеше да се роди големият ми син…
Но точно такава е природата на „Южна пролет“. Пролет и полет. За мен важна беше и срещата с журито, безценните думи на Владимир Зарев и Валентина Радинска.
Как решихте да напишете биографичния роман „И додето се раждат лъчите“?
– По-скоро по някакъв начин той реши да го напиша. От съвсем неоправно хлапе знаех, че ще напиша роман и за щастие той сам дойде, при това преди да съм станал на 35 г., каквото е изискването за участие в „Южна пролет“.
По онова време работех в списание, което във всеки брой представяше по един фотограф. В рубриката не разказвахме за майстори от миналото, но колегите ми дълго време споменаваха едно име, за което си струва да направим изключение. Йордан Йорданов – Юри. Накрая се озовах на среща с последната съпруга на фотографа в кафенето на Художествената академия и след час вече знаех, че ще напиша роман, в който ще разкажа историята на този човек. Ще се опитам да я предам колкото може по-точно, с целия ѝ невероятен драматизъм, но и така, както сам я преживявам. Точно както той сам е обичал да прави в работата си.
Също както е имал и табиета, докато си седи в култовата кръчма „Стадион“, ей така, без повод, да хвърли люта чушка на случайна маса, за да провокира някой непознат. Днес тази метафора ми звучи още по-силна от времето, когато ме плени. Всички имаме още по-тежка нужда да ни падат чушки пред лицето, или да ги хвърляме. Да си говорим повече лице в лице, да се опитваме да разбираме другия, да раждаме заедно истории. Не във фейсбук или тикток.
Дълги години сте бил журналист, но сега се развивате в IT сферата. Какво Ви провокира да смените професията си?
– Бях се изчерпал, а и не е тайна, с журналистика в България човек трудно може да си изкарва хляба. Особено с писане. А когато е така, идват големите въпроси за това каква е цената, къде е свободата, кои са твоите теми и кои трябва да представяш.
Дълго време мислех, че не мога да върша нищо друго, историята отново започна от материал за списанието, в което работех. Пишех за най-голямата софтуерна академия, когато разбрах, че имат безплатен курс, на който можеш да се явиш и да разбереш дали програмирането е за теб. Е, оказа се, че е за мен, колкото и да не ми се вярваше. Програмирането е увлекателно и развиващо занимание. Имах късмета бързо да напредна там. После се оказа, че няма как и да не пиша.
И тогава създавате сайта „Дигитални истории“. Според Вас до каква степен виртуалната реалност влияе върху реалния живот днес?
– Хм… Смятам, че вече са се преплели в неразделима сплав.
Технологиите главоломно променят живота ни във всяко една негово дихание, а ние сме толкова погълнати от тях, че нямаме време дори да се замислим. Това е може би и основната идея, с която създадох „Дигитални истории“. Да се опитвам да намирам и показвам гледните точки към тази тема, без да съм обременен от крайностите. И, надявам се, давам повече поводи хората да се замислят. И най-важното, най-дефицитното: да си задават въпроси. Днес просто не ни остава време да го правим.
Изкуственият интелект намира приложение в много и различни области. Дори има опити да пише художествена литература. Как се отнасяте към това явление?
– Това е една от големите теми, които разглеждам в сайта си. Изкуственият интелект напредва, отделих немалко време и усилия да уча тази област от познанието от гледната точка на хуманитарен човек. На начина, по който работи, трудностите, пред които се изправя. Посоките, в които ще ни помага, и тези, в които ни заплашва.
Истината е, че изкуственият интелект отправя много предизвикателства към нас като вид, за които не сме готови. И аз лично не смея да давам оценките и отговорите. Факт е, че машините вече са способни да създават текст, малко по малко заемат своите позиции. Въпросът е голям и дългия отговор съм го дал в специален материал по темата със заглавието „Робот Павлович Чехов“, можете да го намерите на www.karamanev.me.
Георги Караманев завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си става стажант в Социалния отдел на вестник „24 часа“, където пише основно за здравеопазване и наука. През 2009 г. започва работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. е и негов заместник-главен редактор. А от 2018 г. работи като програмист, но продължава да публикува на свободна практика материали, свързани най-вече с технологиите. Създател е на сайта „Дигитални истории”.
През 2016 г. излиза дебютният роман на Георги Караманев – „И додето се раждат лъчите“, който на границата между биографичното и художественото разказва историята на фотографа Йордан Йорданов – Юри. През 2017 г. книгата получава съпътстваща награда от националния конкурс „Южна пролет” - наградата на Сдружение за култура „Хасково 2015“.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text