site.btaХората в сценичните изкуства трябва да започнат да мислят на международно ниво, смята проф. Николай Йорданов

Хората в сценичните изкуства трябва да започнат да мислят на международно ниво, смята проф. Николай Йорданов
Хората в сценичните изкуства трябва да започнат да мислят на международно ниво, смята проф. Николай Йорданов
Снимка: БТА, Данаил Войков

Целият ни културен живот, и специално сценичните изкуства у нас, трябва да започнат да мислят не само на локално, а на международно ниво, да се правят повече копродукции, да се представят проекти пред ЕК, каза в интервю за БТА директорът на „Виа Фест – Международен театрален фестивал „Варненско лято“ проф. Николай Йорданов. Според него изпълнението на тази нелека задача зависи както от ръководителите на културните институции и какви задачи са си поставили, така и от изискванията на принципала, който в системата на театрите в повечето случаи е държавата.

Някои от театрите у нас правят продукции, които пътуват в търсене на публика, припомни Йорданов. Според него обаче би следвало да бъдат разграничени продукциите, които могат сами да си изкарат парите и за тях няма нужда да се отделя обществен ресурс от тези, които имат художествени амбиции и демонстрират качество. Те трябва да бъдат подпомагани, защото това са рискови проекти – представят непознати автори, дават път на млади режисьори или актьори, обясни Йорданов. По думите му, за да бъдат реализирани такива политики на национално ниво, трябва да бъдат разработени критерии, което обаче никак не е лесно, тъй като за тяхното приемане е нужно съгласие на много хора с различни мнения, интереси, претенции. Тъй като голяма част от българските театри се подпомагат от държавата, би трябвало Министерството на културата да вземе решение за пътя, по който ще се върви, допълни Йорданов. Неговото категорично мнение е, че настоящата система, която поощрява само културните институти според броя на продадените билети, се нуждае от сериозни корекции. „Приходът е от значение, разбира се, той показва колко зрители са проявили интерес, но са важни и други фактори – дали съответният театър има международни участия, колко пъти е селекциониран, на кои фестивали, какви рецензии са излезли за него, развива ли се трупата, назначават ли се млади хора, пробват ли се нови текстове или сценични форми“, посочи експертът. И уточни, че ако тези оценки се проявят в систематична политика, това сериозно ще се отрази на театралния живот у нас.

На въпрос кое е различното в програмата на настоящото 30-о юбилейно издание на „Варненско лято“ Йорданов акцентира върху уличните прояви. Всяка година програмата на фестивала е различна, но сега решихме да се обърнем пряко към хората на площада, обясни той. По думите му основният аргумент е, че макар този тип представления да са доста трудни за организация и зависими от атмосферните условия, създават неповторима фестивална, празнична атмосфера в града.

Другият акцент в програмата е конференцията-кръгла маса „Лабиринти на паметта“, която ще се проведе на 3 юни, допълни Йорданов. И уточни, че когато се навършва определена възраст, в случая на „Варненско лято“ 30 години, е хубаво да се погледне назад, да се припомнят нещата и да се види как ги е преработило съзнанието през годините.

За традиционния проблем на културата – липсата на достатъчно финансиране, Йорданов коментира, че това е сериозен фактор да не можем да се съизмерваме не само със западноевропейските страни, но дори с държави от нашия регион, които са извън ЕС. Иначе неговата оценка е, че като качество на театралния продукт българските постановки имат даже предимство пред тези в други страни от Балканите. Чисто професионално в някои отношения спектаклите ни стоят много добре на международната сцена, каза Йорданов. И уточни, че проблемът е в липсата на техническо оборудване на театрите. Сценичната техника се разви изключително много, а българските театри изостават неимоверно, посочи Йорданов. Неговата позиция беше, че за да преодолее това изоставане също е нужна целенасочена държавна политика. По думите му, тъй като няма средства да се оправят всички сцени наведнъж, е добре да се тръгне от най-големите градове, където има струпване на зрителски потенциал. „Нека е стъпка по стъпка, но да е методично“, бе позицията на експерта.

На въпрос дали и в сценичните изкуства започва да се усеща недостиг на кадри, директорът на „Варненско лято“ отговори, че вижда огромно текучество на осветители, озвучители, майстори. Театрите трябва да бъдат жизнени организми – не само артистичният, но и техническият пeрсонал трябва да бъде мотивиран, професионално подбран и да има устойчивост, е позицията на Йорданов. Той припомни, че много от театрите имат и невероятни ателие, които на практика правят уникати за постановките, които се играят. В тях обаче могат да работят само подготвени професионалисти, което на моменти се губи, допълни експертът. „Ако туризмът има възможност да „внася“ кадри, ние няма как да го правим. Въпросът е те да бъдат привличани и мотивирани и то не само със заплати, а и с отношението на театрите към тях, с усилията да ги задържат“, обобщи Йорданов.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:13 на 26.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация