site.btaВоенната операция на САЩ във Венецуела предизвика в Куба безпокойство и въпроси за бъдещето

Военната операция на САЩ във Венецуела, при която президентът Николас Мадуро бе пленен и отведен в Ню Йорк, получи широк отглас в целия свят. Реакциите логично бяха най-силни в Латинска Америка - региона, където се намира страната с най-големи доказани запаси от суров петрол на планетата. Те бяха разнопосочни, в зависимост от отношението към режима на социалиста Мадуро, но като цяло преобладаваше загрижеността за възможна ескалация и за нарушаването на международното право.

Една от страните, осъдили най-строго американската операция, очаквано бе Куба - традиционният социалистически съюзник и вдъхновител на Боливарската революция, извършена във Венецуела от покойния предшественик на Мадуро на президентския пост и негов политически наставник - Уго Чавес. "Островът на свободата", на който Съединените щати от десетилетия са наложили ембарго, следи с тревога действията на американския президент Доналд Тръмп в региона, още повече че е в тежка икономическа криза, с редовни спирания на тока, на фона на засилването на напрежението със САЩ след връщането на републиканеца в Белия дом преди една година.

Кубинската икономика се е свила по-миналата година с 1,1%. За петгодишен период е регистриран спад от 11%, отбелязва Асошиейтед прес.

Венецуела доставя около 30% от вече оскъдния внос на петрол в Куба в замяна на хиляди кубински медицински работници, които са изпратени в южноамериканската страна. Анализатори се обединяват около мнението, че евентуалната загуба на венецуелския петрол би нанесла опустошителен удар по и без това нестабилната енергийна система на острова, посочва Ройтерс.

Президентът на комунистическата страна в Карибско море Мигел Диас-Канел осъди още същия ден пленяването на Мадуро в събота.

"Куба осъжда и заклеймява тези действия като акт на държавен тероризъм", каза Диас-Канел пред няколко хиляди души, събрали се пред посолството на САЩ в Хавана на митинг в солидарност с Венецуела. Той определи американската военна операция като "шокиращо нарушение на нормите на международното право – военна агресия срещу мирна страна, която не представлява заплаха за Съединените щати".

На този фон държавният секретар на САЩ Марко Рубио, син на кубински емигранти, намекна, че родината на неговите родители може да е следващата мишена на администрацията на Тръмп в нейния стремеж да възстанови американското господство в Западното полукълбо, коментира френската телевизия "Франс 24".

Рубио, за когото Куба и Венецуела отдавна са приоритет, повдигна въпроса в интервю за Си Би Ес.

Не искам да правя предположения за нашите бъдещи стъпки, "но не мисля, че е тайна, че не сме големи почитатели на кубинския режим, който между другото беше този, който поддържаше Мадуро", каза държавният секретар на САЩ. Той добави многозначително, че ако е бил представител на кубинското правителство, "щях да се притеснявам поне малко". 

Впрочем Съединените щати имат дълга история на военни интервенции в Латинска Америка, като включително подкрепиха мълчаливо неуспешния десант на кубински изгнаници в Залива на прасетата през 1961 г. с цел сваляне на Фидел Кастро от власт, припомня "Франс 24".

Все пак, в интервю за в. "Ню Йорк Пост", публикувано в събота, Тръмп увери, че не обмисля военни действия срещу Куба.

"Не, (режимът в) Куба сам ще падне. (Страната) се справя много зле", каза президентът на САЩ.

Куба от шест години е обхваната от тежка криза, като икономиката се сви поне с 15% през този период. В страната има недостиг на основни стоки, инфлацията е висока, властите не могат да предоставят базисни услуги, а спиранията на тока са често явление, обобщава "Франс 24".

"Куба винаги е била много зависима от Венецуела", добави освен това президентът на САЩ. 

Кубинското правителство, от своя страна, обвинява до голяма степен за кризата по-строгите санкции, наложени от Тръмп по време на първия му престой в Белия дом (2017-2021 г.), в допълнение към наложеното преди десетилетия търговско ембарго.

Вестник "Гардиън" пише, че американската военна операция във Венецуела е предизвикала в Куба сериозно безпокойство.

За разлика от други съюзници на Мадуро, които от хиляди километри осъдиха пленяването му от американски командоси, островът се намира само на 90 мили (близо 145 километра) от Флорида. В Куба нападението срещу Венецуела освен това събуди по-нови спомени, отбелязва британският всекидневник и припомня, че американски войски са окупирали острова два пъти миналия век, а след революцията, извършена от Фидел Кастро от 1959 г., ЦРУ е подкрепило поредица опити за сваляне на комунистическото правителство, включително завършилото с катастрофа нахлуване в Залива на прасетата през 1961 г.

И така, има ли непосредствена опасност за режима в Хавана? Като че ли администрацията на Тръмп не планира военна операция срещу Куба в близко бъдеще. Икономическата ситуация на острова обаче е много тежка и свалянето от власт на неговия основен съюзник в Латинска Америка и ключов доставчик на петрол определено не вещае добро бъдеще за комунистическите власт.

Още повече че по всичко изглежда, че регионът е приоритет за американския президент, чийто мандат изтича след цели три години. Редактираната Стратегия за национална сигурност на САЩ, която бе публикувана миналия месец и е в унисон с политическото мото на Тръмп "Америка на първо място", съдържа директна препратка към доктрината "Монро". Датираща от 1823 г. и наречена на тогавашния президент на САЩ Джеймс Монро, тя на практика провъзгласява Западното полукълбо за американска сфера на влияние, където няма място за бившите европейски колониални сили.

В най-новия вариант на Стратегията за национална сигурност, цитиран от Франс прес, пише, че Съединените щати трябва да се стремят да получат достъп до стратегически ресурсите и места в Латинска Америка и да се грижат за това страните от региона да са достатъчно стабилни и добре управлявани, за да бъде предотвратена масовата емиграция в посока САЩ. Друга провъзгласена цел е да не бъде допуснато американски конкуренти извън Западното полукълбо като Китай да разполагат военни сили или да притежават стратегически активи там.

Всичко това вещае задълбочаване на натиска върху Куба и на изолацията на комунистическите власти на острова. Това неминуемо поставя на преден план въпроса за тяхното оцеляване.