site.btaМестен краевед съхранява за поколенията спомена за чешмите в родния край в книгата "Садинските белокаменни чешми"

BOBSTH 07:15:01 30-11-2021
RZ1956BO.005 07:15
с. Садина - белокаменни чешми - книга - любопитно

Местен краевед съхранява за поколенията спомена за чешмите в родния край в книгата "Садинските белокаменни чешми"


с. Садина, 30 ноември /Боряна Димитрова, БТА/
Местен краевед съхранява за поколенията спомена за чешмите в родния край в книгата "Садинските белокаменни чешми". Изхождайки от опасността да потънат в забвение не само подвластните на природните стихии и човешкото нехайство чешми, но и споменът за тях, си поставихме с няколко енергични родолюбиви приятели цел да ги фотографираме, макар и любителски, за да се знаят, разказа за БТА авторът Стоян Цонев.
По най-небрежни изчисления, извършени на базата на непълна информация, в поповското село Садина и околностите му са разположени около сто действащи и изоставени стари каменни чешми, обясни родолюбецът. В продължение на около пет години са заснети всичките известни около 80 чешми, а фотографиите им са поместени с коментари в книгата.
Съхранените до наши дни садински чешми са в огромната си част сравнително нови, дори и няколкото по-отколешни са на възраст не повече от век и половина. Почти липсват запазени отпреди Освобождението, обяснява Цонев. По думите му трудно е било търсенето на исторически сведения за най-старите чешми, тъй като не са останали знаещи възрастни хора, а там където народната памет е съхранила по нещо дребно, то е противоречиво. Затова към фотографиите почти не се съобщават легенди и предания, разказа той.
Специално внимание е отделено за документирането на пластична украса, фигури, детайли, фрески, орнаменти, графити, епиграфски надписи, послания. Въпреки че повечето са изтрити от природните въздействия и заличени до невъзможност за прочитане, се вижда, че всички възпоменателни надписи са на български език. Независимо от датировката на няколко градежа отпреди Освобождението, между които има и съзидани за себап /благодеяние/ от турци, не е открита нито една дума, написана на османотурски. Открит е кратък текст, издялан върху каменна надгробна плоча от 1745 г., който е единственият засега известен от Садина, с арабски букви.
Според автора, фотографирането на всичките официално документирани около 230 садински кладенци е непосилна задача, чието решение е затруднено не само от значителния им брой, но и от разположението им в частни дворове и градини с ограничен достъп. Затова в албума намират място едва по няколко представители на различните типове и модели кладенчови съоръжения, започвайки от най-древния античен кладенец на повече от 15 века.
Пред БТА Стоян Цонев допълни, че и днес продължава събирането на снимков материал за чешмите и водните дадености на региона, макар и по-слабо. През тази година негов приятел заснема 2-метров водопад, намиращ се в гориста местност край Садина.
Изданието проследява садинската дарителска традиция за градеж на чешми и кладенци, която е с многовековни корени. Началото му е поставено в дълбините на времето чрез наричането на селището с име на водоизточник при основаването му. Според автора, който от години се занимава с проучването и изследването на Садина и бита на местните жители, най-отдавнашният запазен писмен документ, отнасящ се до тези земи, е османски дефтер от 1479 г. Той информира, че жителите на село Въбел, на брой 28 домакинства и една вдовица, са се преселили на ново място, назовано Раклум, което след половин век придобива името Садина. Старобългарската дума "въбел" е със значение на дълбок кладенец и приемането й за наименование на поселението ориентира, че в него се е намирало забележително хидросъоръжение, дело на висококвалифицирани майстори, а не масово срещан обикновен селски бунар, обясни Цонев.
Става ясно, че селището посреща Освобождението с една от развитите водопреносни мрежи в Разградско окръжие, обхванало освен изобилстващото на водни ресурси Поломие и безводното Лудогорие. И докато кладенците са създавани предимно от местни майстори, по надписите на чешмите се четат имена на дюлгери и от по-далечни краища, стигайки чак до Македония, припомня Стоян Цонев. Според изследователя, съхранител на възрожденските дарителски традиции е коледарската група в селото, която в продължение на много години гради и възстановява чешми със събрани от коледуване средства и собствен доброволен труд. Впечатляващо е числото и на построените шест чешми от дружеството на заврените зетьове, специално наградено за това през 1987 г. от окръжното ръководство.
Книгата разказва, че след полагането на новите тръбопроводи, в селото не остава неводоснабдена къща. Но за осигуряването на достатъчно количество питейна вода се налагат ограничения по използването й за напояване, подбуждащи търсенето на алтернативни източници за поливане в личните стопанства. Навлизането през 70-те години на миналия век на електродвигателите и електрическите помпи в бита рязко активира копаенето на частни кладенци, вече извършвано не с кирка и лопата, а със сонди. В края на столетието броят им надхвърля двеста, повечето с монтирани помпени инсталации за черпене на водата.
Цонев споделя с огорчение, че много от чешмите не са издържали на превратностите на времето, пресъхнали са или са с отчайващ вид, а единици са запазените и действащи. Затова на албума би прилягало по-реалистично заглавие от рода на "Помен за садинските белокаменни чешми", смята авторът. По думите му интересът към книгата показва, че местното население и хората с корен от този край имат родова памет, усет и амбиция да я съхраняват. Цонев е признателен на всички оказали му съдействие приятели - ентусиасти, приели каузата за своя и станали съавтори на албума.


/РЗ/