site.btaОБНОВЕНА За промяна в изборното законодателство и провеждане на Национална кръгла маса се обединиха участниците в дискусия

За промяна в изборното законодателство и провеждане на Национална кръгла маса през февруари 2026 г. се обединиха участниците в дискусията „Избори и народен суверенитет. Промяна на изборното законодателство“. Форумът е организиран от Национално движение „Народен суверенитет“ и от сдружение „Дойран 2025“, а в него участваха представители на повече от 30 граждански организации.

Проф. Пламен Киров, член на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ каза, че нито един политик в по-новата ни история не успя да разбере, че избори се печелят с гласове, а не с технологии. Това неразбиране довежда до изкушението непрекъснато да се променят изборните правила. По думите му в момента се наблюдава как изведнъж се отвори дебатът за промени Изборния кодекс, когато се разбра, че отиваме към предсрочни избори. Измененията и допълненията на Изборния кодекс, направени досега, вече обхващат две страници, каза още той и го оприличи на „кръпка върху кръпка“. Според проф. Киров сегашният Изборен кодекс трябва да отиде в историята и да се пише нов от експерти, а не от политици. По думите му остава опасението, че когато новият кодекс попадне в парламента, той ще добие различен вид.   

Избирателното право е субективно политическо право, гарантирана правна възможност на гражданите да участват в управлението, каза още проф. Киров и отбеляза, че не трябва гласуването да е задължително. По думите му то води до изкривяване на политическото представяне. Според него възможността в бюлетината да се отбележи „не подкрепям никого“ не се отразява по никакъв начин на изборните резултати. Той обърна внимание и на гласуването с преференции, казвайки, че се купуват преференции, а не гласове за партии и се появява вътрешна борба в партията – членовете на една партийна листа започват да воюват по между си. Проф. Киров посочи още, че проблемът с технологията за гласуването е свързан с гаранциите, които законодателно трябва да се въведат, така че самата технология да не изкривява вота на избирателите. За класическата хартиена технология и за модерната – чрез машинно гласуване, се води спор какъв да бъде вотът, каза още той и добави, че 24 часа след приключване на изборния ден паметта на машината се заличава и разчитаме на флашки да отразяват вота на избирателя. Каква последваща проверка би извършил Конституционният съд при положение, че имаме машинен вот, какви доказателства ще бъдат представени, след като се оказа, че при използваните машинни разписки не сме сигурни, че съответстват на отчетения глас на избирателя, а и колко от машините са сертифицирани, попита още той. Ако гласуването даваше гаранции за точно отчитане на вота, всички европейски държави щяха да възприемат машинния вот, но практиката не е такава, което няма как да не ни въведе в съмнение в този напън повсеместно да се използва машинен вот, добави проф. Киров.

Антон Станков, бивш министър на правосъдието, каза, че темата за свикване на Велико народно събрание стои много остро. По думите му сегашната протестна вълна е добре да бъде канализирана политически, да бъде употребена положително и да даде плод. Свикването на Велико народно събрания, ако спазваме закона, може да се свика с решение на обикновеното Народно събрание. Великото народно събрание, съгласно Конституцията, в извънредни случаи изпълнява функциите на обикновено Народно събрание. Ако остане една година, кой ще осъществява контрол върху изпълнителната власт, попита Станков. Виждаме недостатъците на местното самоуправление, на съдебната власт с неудачни промени, които доведоха до блокаж. Проблемите чукат на вратата, а в политически план трябва да се мисли по-стратегически, трябва да сме наясно с правните механизми, да бъдем честни към Конституцията, добави Станков.

Народният суверенитет за мен е светая светих, сакрално за всеки българин, защото оттам тръгват основните права, но този обществен договор отдавна ги няма, каза адв. Росен Рашков. В момента насреща не се получава нищо, тъй като се оказва, че тези права са само една фикция, защото народът не може да решава въпроси, които би трябвало да може да решава, добави той. България не е питана никога дали искаме да влезем в ЕС или в НАТО. По думите му няма въпрос, по който да не може да бъде питан българският народ. Сегашният парламент, който е нелегитимно избран, ще трябва да решава за предложенията, които ние ще направим. Ако сега изберем Велико народно събрание, този купен вот ще е същият и резултатът ще е същия, каза още адв. Рашков и посочи, че е привърженик на машинно и електронно гласуване.

Последното искане до Конституционния съд (КС) беше за нелегитимност на проведените избори за министър-председател, за структурата на Министерския съвет (МС) и на самия МС като състав, каза адв. Анели Чобанова. След като КС се произнесе и обяви 16 народни представители за незаконосъобразно избрани, изчислихме, че осем от тях бяха прогласували структурата на МС, което означава, че от 125 общо гласували за тези решения, те са били приети със 117 гласа, което е под изискуемия законов минимум, посочи адв. Чобанова. Това означава, че Народното събрание е нелегитимно, но и самото правителство е било нелегитимно през цялото време, въпреки че то взе стратегически важни и страшно фатални за българския народ решения, допълни адв. Чобанова.

Конституцията ни вече се нуждае от сериозни поправки, но проблемът е как и от кого ще бъдат извършени тези поправки. Видя се, че поправките не трябва да бъдат извършвани на коляно и от хора, зависими от различни лобита. Суверенът трябва да поставя определени критерии какви морални и психически качества трябва да притежава народен представител, ако някой се кандидатира за такъв.

Изборният кодекс е съсипан, каза Сабрие Сапунджиева. Свободните медии и свободните избори са гаранция за демокрация, но трябва да се отговори дали имаме свободни медии и избори и тогава да се отговори дали имаме демократична държава, но мисля, че отговорът за всички е ясен, допълни тя. За връзката на парламентарните избори с местната власт Сапунджиева каза, че кметовете са тези, които решават изборите, защото те държат избирателните списъци и така стават нарушенията. Имаме безотговорни, пряко избрани кметове и оттук идват проблемите – те не трябва да бъдат без контрол за това какво се случва с избирателните списъци. В малките общини хората са изпаднали във феодализация. По отношение на начина на гласуване тя посочи, че гражданите трябва да имат избор дали да гласуват с хартиена бюлетина или с машина и добави, че поддържа гласуване с хартиена бюлетина.

Чавдар Петров, председател на сдружение „Сигурност“ посочи, че след като не се пита суверенът, се нарушава Конституцията. Нито едно решение не беше въведено с допитване до суверена. Решенията се взимат от шепа политици, изпълняващи чужди интереси и сякаш българският народ го няма, добави той. Предстоят избори и виждам, че законът е направен така, че да подкрепя властимащите, а се пренебрегват желанията на хората. Промените в Изборния кодекс са козметични и целят запазване на досегашния модел, каза още той. Настоятелно трябва да поискаме промяна в Изборния кодекс, а членовете на ЦИК да се избира от народа и да не са зависими от партии. По думите му списъците с имащите право на глас, с които разполагат в ЦИК и в ГРАО се разминават с до 1 млн. души, което навежда на извода, че се извършват сериозни манипулации. По отношение на хората, имащи двойно гражданство Петров предложи за общински избори те да гласуват там, където работят и плащат данъците си, а за президентски и парламентарни избори - да представят документ от съответната държава, че не са гласували в държавата, в която живеят. Народните представители да имат право да бъдат такива само два мандата, предложи още Петров и посочи, че в момента има хора, които са депутати повече от 25 г.

Румяна Ченалова от сдружение „Дойран 2025“ посочи необходимите мерки, които според нея трябва да се предприемат – промени в законодателството, засягащи избирателните списъци, гласуването в чужбина, коригиране на границите на избирателните райони, промяна на начина за смяна на членове на избирателни комисии. Масово нарушение има при подвижните избирателни секции, каза тя. По думите ѝ трябва да има систематизиране на нарушенията, допуснати при предходни избори, чрез които се нарушават правилата, коментар на определени разпоредби от изборното законодателство, които не съответстват на Конституцията относно качеството на изборния процес. Съставът на ЦИК трябва да бъде от независими членове, с изцяло променен статут и правомощия, каза още тя. Трябва да има доброволци за наблюдение на предстоящите парламентарни избори. Имаме 12 хиляди секции, като в досегашните избори наблюдатели и застъпници е имало основно в големите градове, а най-големите машинации се извършват в по-малките населени места, посочи тя.

Ген. Златан Стойков, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия, посочи, че ще агитира запасното войнство да влезе като независими наблюдатели по време на предстоящите избори.

Георги Крушков, управител на фирма „ДАКСИ България“ посочи, че  при последните избори са отчетени 486 хиляди гласа повече, които не съвпадат с данните от ЦИК. Оказа се, че преди време са открити мъже с женски единни граждански номера и обратното, допълни той. 

Тихомир Стойчев, бивш директор на Централната служба за борба с организираната престъпност, посочи, че част от управниците ни се чувстват уютно в това, което се случва вече 36 г. Национална кръгла маса трябва да бъде свикана, въпреки всичко, за да разсечем възела от социални конфликти, запушили развитието на държавата. Имаме политически партии, които се научиха да използват политически и социален инженеринг за свои цели, каза още той. Националната кръгла маса трябва да направи преглед на грешките на прехода и да бъдат назовани виновните. Имаме погубено време и продължаваме да го губим, като консултациите при Радев са част от загубеното време, допълни той.

Симеон Славчев от Гражданска инициатива "Будители" посочи, ако сега се отвори Изборния кодекс, може да се реши кардинален проблем. По думите му машината за гласуване е като касов апарат – електронно устройство, броящо машинни разписки – бюлетините, но финалният протокол се преписва ръчно. Второто нещо, което трябва да се направи, е да се създаде национален щаб за честни избори с представители на неправителствени организации, на партии, на членове на ЦИК, защото само така може да се гарантира честността на вота.

Адв. Владимир Шейтанов, председател на Национално сдружение „Народен суверенитет“, припомни, че през последните шест месеца в България се състояха изключителни събития, които връщат страната ни в дневния ред на света. Най-голямото поражение на България в този период беше лишаването на българския народ от реално право на глас. Националната кръгла маса преди 36 г. се роди поради липса на възможност хората да изразят истинското си мнение по основни въпроси на битието му. Сега една година протестираме срещу влизане на България в еврозоната, срещу насилственото вкарване на България в международни институции, които ни лишават от правото на глас и на развитие, каза още той. Нашият политически модел е сбъркан и затова резултатите са такива – младежта и патриотите, обществото ни е на улиците. Не изборното законодателство е основният проблем на страната ни, а, че българският народ живее като чужденец в собствената си държава, лишен е от права, добави той.

Нашето сдружение, което е в процес на регистрация, заедно с „Дойран“ 2025 и националната асоциация „Сигурност“, предлагаме промяна в отношението на обществото към изборите. Това би било защита на правото ни да се развиваме самостоятелно, в съответствие със световните тенденции. Това е желанието на българския народ – да бъде свободен, младежта да бъде равна на младежта в Европа и да живее достойно и с чувство на себеуважение, допълни адв. Шейтанов.

Участниците във форума приеха заключителен документ от дискусията и решиха да подкрепят провеждане на Национална кръгла маса с участието на граждански организации, политически партии, научни среди, експерти. Националната кръгла маса е императив за нашата страна, каза още адв. Шейтанов.