site.btaЗа промяна в изборното законодателство и провеждане на Национална кръгла маса се обединиха участниците в дискусия

За промяна в изборното законодателство и провеждане на Национална кръгла маса през февруари 2026 г. се обединиха участниците в дискусията „Избори и народен суверенитет. Промяна на изборното законодателство“. Форумът е организиран от Национално движение „Народен суверенитет“ и от сдружение „Дойран 2025“, а в него участваха представители на повече от 30 граждански организации.

Проф. Пламен Киров, член на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ каза, че нито един политик в по-новата ни история не успя да разбере, че избори се печелят с гласове, а не с технологии. Това неразбиране довежда до изкушението непрекъснато да се променят изборните правила. По думите му в момента се наблюдава как изведнъж се отвори дебатът за промени Изборния кодекс, когато се разбра, че отиваме към предсрочни избори. Измененията и допълненията на Изборния кодекс, направени досега, вече обхващат две страници, каза още той и го оприличи на „кръпка върху кръпка“. Според проф. Киров сегашният Изборен кодекс трябва да отиде в историята и да се пише нов от експерти, а не от политици. По думите му остава опасението, че когато новият кодекс попадне в парламента, той ще добие различен вид.   

Избирателното право е субективно политическо право, гарантирана правна възможност на гражданите да участват в управлението, каза още проф. Киров и отбеляза, че не трябва гласуването да е задължително. По думите му то води до изкривяване на политическото представяне. Според него възможността в бюлетината да се отбележи „не подкрепям никого“ не се отразява по никакъв начин на изборните резултати. Той обърна внимание и на гласуването с преференции, казвайки, че се купуват преференции, а не гласове за партии и се появява вътрешна борба в партията – членовете на една партийна листа започват да воюват по между си. Проф. Киров посочи още, че проблемът с технологията за гласуването е свързан с гаранциите, които законодателно трябва да се въведат, така че самата технология да не изкривява вота на избирателите. За класическата хартиена технология и за модерната – чрез машинно гласуване, се води спор какъв да бъде вотът, каза още той и добави, че 24 часа след приключване на изборния ден паметта на машината се заличава и разчитаме на флашки да отразяват вота на избирателя. Каква последваща проверка би извършил Конституционният съд при положение, че имаме машинен вот, какви доказателства ще бъдат представени, след като се оказа, че при използваните машинни разписки не сме сигурни, че съответстват на отчетения глас на избирателя, а и колко от машините са сертифицирани, попита още той. Ако гласуването даваше гаранции за точно отчитане на вота, всички европейски държави щяха да възприемат машинния вот, но практиката не е такава, което няма как да не ни въведе в съмнение в този напън повсеместно да се използва машинен вот, добави проф. Киров.

Антон Станков, бивш министър на правосъдието, каза, че темата за свикване на Велико народно събрание стои много остро. По думите му сегашната протестна вълна е добре да бъде канализирана политически, да бъде употребена положително и да даде плод. Свикването на Велико народно събрания, ако спазваме закона, може да се свика с решение на обикновеното Народно събрание. Великото народно събрание, съгласно Конституцията, в извънредни случаи изпълнява функциите на обикновено Народно събрание. Ако остане една година, кой ще осъществява контрол върху изпълнителната власт, попита Станков. Виждаме недостатъците на местното самоуправление, на съдебната власт с неудачни промени, които доведоха до блокаж. Проблемите чукат на вратата, а в политически план трябва да се мисли по-стратегически, трябва да сме наясно с правните механизми, да бъдем честни към Конституцията, добави Станков.

Народният суверенитет за мен е светая светих, сакрално за всеки българин, защото оттам тръгват основните права, но този обществен договор отдавна ги няма, каза адв. Росен Рашков. В момента насреща не се получава нищо, тъй като се оказва, че тези права са само една фикция, защото народът не може да решава въпроси, които би трябвало да може да решава, добави той. България не е питана никога дали искаме да влезем в ЕС или в НАТО. По думите му няма въпрос, по който да не може да бъде питан българският народ. Сегашният парламент, който е нелегитимно избран, ще трябва да решава за предложенията, които ние ще направим. Ако сега изберем Велико народно събрание, този купен вот ще е същият и резултатът ще е същия, каза още адв. Рашков и посочи, че е привърженик на машинно и електронно гласуване.