Сто и петдесетата годишнина от Априлското въстание, която се навършва догодина, е една от най-бележитите годишнини в българската история със значение за общата европейска история. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който откри в пресклуба на БТА в Русе конференция на тема "150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет" и е организиран от БТА.
"Събрали сме се днес в Националния пресклуб на БТА в Русе да отбележим вземането през декември 1875 г. на решението от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстание - бъдещото Априлско въстание от 1876 г., от което през следващата година се навършват 150 години. Тази сутрин бяхме в Гюргево на паметните плочи на местата, където е заседавал Гюргевският революционен комитет и четата на Христо Ботев се е качила на кораба "Радецки", където поднесохме цветя като едни от признателните съвременни българи. Ще го направим и в Пантеона на възрожденците в Русе, където са почетени 453 души – участници в Априлското въстание, Ботевата чета, опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността, сред които са и 39-има известни българи като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев, чиито кости са погребани там", каза Вълчев.
Той посочи, че в конференцията участват проф. Георги Вълчев - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", доц. Десислава Атанасова - ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев", проф. Николай Ненов - директор на Регионалния исторически музей в Русе и председател на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Драгомир Драганов - областен управител на Русе, Пенчо Милков - кмет на Русе, акад. Христо Белоев - председател на Общинския съвет в Русе и почетен ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев", Радко Влайков - посланик на България в Румъния, Йонел Мускалу - заместник-кмет на Гюргево (Румъния), Емил Пъунеску - историк и музеограф от Гюргево (Румъния), както и още редица изявени общественици от Русе, а също ученици и техни преподаватели.
Сред участниците е и Бойко Василев - водещ на "Панорама" по БНТ, Албена Колчакова - продуцент на сутрешния блок, и Калчо Петков - кореспондент в Русе на БНТ и директор на РТВЦ-Русе, и Ася Пенчева - кореспондент на БНР в Русе.
"Трите обществени медии - БНТ, БТА и БНР - през месец май миналата година поставихме началото на инициативата "14 века България в Европа" за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България. Тази инициатива беше подкрепена от Българската академия на науките (БАН) от самото начало, а в началото на този месец към нея се присъединиха с обявен в БТА в София апел и още 25 български историци и археолози, които са и изявени обществени дейци", обясни Кирил Вълчев.
Той заяви, че 150-ата годишнина от Априлското въстание е една от най-бележитите годишнини в българската история със значение за общата европейска история.
"Затова след днешния разговор по повод вземането на решението за въстание на българите, което по-късно остава в историята под името Априлско въстание, през първите четири месеца на 2026 г. БТА ще организира разговори за 150 години от Априлското въстание в националните пресклубове на националната информационна агенция на България в центровете на четирите революционни окръга на въстанието - Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище", каза още Вълчев.
В началото на първия от тези пет разговора той отбеляза пет примера за нас от предците ни, взели в Гюргево решението за въстанието. "Първият пример е, че българите можем да вземаме заедно решения. Този пример е особено важен в дни на разделения в обществото ни като днешните. Вторият пример е, че българите можем да бъдем самостоятелни в определянето на своето бъдеще. Този пример е нужен особено в дни, които ни се струват много трудни, защото в историята отпреди 150 години виждаме, че предците ни са били в далеч по-трудна ситуация от нашата, в която техният избор е бил сведен до свобода или смърт, какъвто избор не се очаква от нас днес, а само трезви самостоятелни решения", каза Вълчев.
Третият пример е, че българите трябва да имаме ясен план. "Този пример е вдъхновяващ в дни като днешните, в които обичайно чуваме предимно критики към минало и настояще, а рядко идеи за бъдещето, които да насочват енергията на народа ни към ясна цел", каза още генералният директор на БТА.
Според него четвъртият пример е, че българите трябва да се доверяват на младите. "В Гюргевския революционен комитет влизат предимно младежи, които с днешните мерки бихме определили като Gen Z - поколение, между 15 и 30 години. Тук в Русе си струва с изумление за нас да си спомним, че човекът, чието име носи Русенският университет - Ангел Кънчев, докато също организира въстание по поръка на Васил Левски, умира през 1872 г. с думите "Да живее България!" само на 21 години, като на 11 ноември тази година се навършиха 175 години от рождението му", заяви Вълчев.
По думите му петият пример е именно за младите. "Не бива да мислим, че историята започва от нас. Напротив, трябва да следваме добрите примери преди нас. И трябва да направим така, че хората, взели в Гюргево през тези декемврийски дни на 1875 г. решение за въстание и осъществили го през април на следващата година, трябва да бъдат не само познати, а и пример за младите днес, така че героите от тогава да са героите им днес вместо да следват понякога доста съмнителни хора", каза още Вълчев.
Той даде и пример за медиите с цитат от Захари Стоянов, с който започва пета глава на "Записки по българските въстания", посветена на апостолите в Гюргево и техните действия, с думи за българската журналистика преди 150 години през 1875 г. и 1876 г.: "… ако бъдещото поколение поиска да узнае предшествующите вълнения на духовете и причините на Априлското въстание, … то непременно трябва да има на ръка българските вестници от Цариград …, излезли откъде началото на месец ноември 1875 г. до деня на въстанието … Геройски е подвигът на тия вестници. Аз не зная друга епоха, било във време на робството ни, било след Освобождението ни, в която българската журналистика да е воювала така смело, така честно и безбоязнено в полза на народните интереси и желания, които тя защищаваше добросъвестно и стана истински изразител на народната воля.
Фактът става още по-поразителен, още по-благороден, като се вземат предвид от една страна, тежките условия на турската цензура, а от друга — че в много градове из България затворите бяха препълнени с младежи, заптиите и всички турци въобще, които върлуваха по пътищата, селата, па даже и из градовете и които, така да се каже, правеха предварителни опити за бъдещата катастрофа, караха всекиго да трепери пред неизвестното положение.
После септемврийските опитвания за въстание (Старозагорското въстание - б.м.) българският цариградски печат, наместо лакейство пред правителството, наместо верноподанически съвети да се вземат строги мерки и да се накажат виновниците на смущението, едногласно извика: "Трябват се реформи ..."
Така постъпи българският печат - не че беше подкупен, нещо немислимо по него време, но от желание да изрази общото негодувание на народа … С други думи, зад гърба на печата стоеше народът, който живо протестираше …"
"Тези думи от "Записките" на Захари Стоянов напомнят на днешните журналисти, че медиите трябва да изразяват общите настроения на народа колкото и тежки да са условията, а българската журналистика трябва да бъде смело, честно и безбоязнено в полза на народните интереси и желания, които да защищава добросъвестно и да бъде истински изразител на народната воля", заяви Вълчев.
