site.btaНад 1100 тома от личната библиотека на поета Любомир Левчев се пазят във фонда на троянското читалище

Над 1100 заглавия от личната библиотека на поета Любомир Левчев се пазят във фонда на библиотеката към най-голямото троянско читалище „Наука – 1870 г.“, каза за БТА Тотка Станчева, отговорник „Библиотека“ към културната институция. Станчева беше гост в Националния пресклуб на БТА в Троян при представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Литература и памет”.

Дарението е направено през 2021 г. от семейството на поета с посредничеството на издателя и общественик Иван Гранитски. Дарителският акт е резултат от инициатива на издателство ,,Захарий Стоянов" книги, принадлежали на български писатели да се завръщат в родните им места. По волята на наследниците на Любомир Левчев и съпругата му Дора Бонева личната библиотека на семейството е дарена на читалищната библиотека в родния на Левчев Троян, разказа Станчева.

Дарени са томове класическа българска литература, съвременна литература и много книги с автографи на големи български писатели, подарени на Левчев от негови колеги. Част от книгите са обособени в специална сбирка и са на разположение на читателите.

Любомир Левчев е роден в Троян на 27 април 1935 година. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет. През 1957 г. издава първата си книга „Звездите са мои", за да последват в годините още и още - над 50 на брой. Десетки от тях са преведени в 36 страни, припомни Станчева. Тя отбеляза и факта, че наред с Левчев, в Троян са родени още редица национално значими автори като Иван Хаджийски, Марко Семов, Христо Радевски, Лалю Маринов – Ламар, а в по-ново време и поета Ивайло Иванов.

Основното предизвикателство в библиотечната дейност е цялостната цифровизация на живота ни, заяви ръководителят на библиотеката. Става дума за преминаването от хартиени носители към дигитални, от лични посещения на библиотеката към онлайн търсене в електронните каталози и онлайн общуване като цяло. „Колкото и да ни е трудно, ние сме едно щастливо поколение библиотекари, защото правим този преход – чувстваме се почти като първите ни колеги някога, когато Гутенберг изобретява печатарската машина“, отбеляза тя. Станчева посочи още, че дигитализацията е бавен и не лесен процес, но гледа на него като на предизвикателство и отговорност.