site.btaОБНОВЕНА Конституционният съд реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум

Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение. Това съобщиха от пресслужбата на КС. 

Конституционният съд реши, че „председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон", посочват от съда и добавят, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.

БТА припомня, че на 23 май президентът Румен Радев сезира КС за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на тогавашния председател на парламента Наталия Киселова да постави за разглеждане от Народното събрание предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. На 13 май Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна като недопустимо предложението на президента с искане за произвеждане на национален референдум. На 10 юни КС допусна за разглеждане част от искането на президента Румен Радев във връзка с решението на Наталия Киселова. Тя не е председател на Народното събрание от 29 октомври, когато обяви, че е подала заявление, с което се оттегля от поста. На нейно място беше избрана Рая Назарян от ГЕРБ-СДС.

В мотивите се посочва, че според Конституцията народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента да взема решение за произвеждане на национален референдум, посочват от Конституционния съд.

Съдът смята, че изключителното правомощие на парламента да приеме решение за произвеждане на референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според КС е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

За разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента, отбелязват от съда.

По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се възпрепятства упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.

В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и едно особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили становища. Становището на съдия Атанас Семов и особеното мнение на съдия Борислав Белазелков ще бъдат публикувани на сайта на Конституционния съд по-късно, добавят от съда.