Според най-новите данни на Международната организация по лозата и виното (OIV) настоящата година се очертава като неблагоприятна за винената индустрия в цял свят. Доклад на организацията, публикуван на 7 ноември, прогнозира, че световната продукция на вино през 2023 г. ще бъде най-ниската за последните 60 години, след като реколтата в Южното полукълбо и в редица големи производителки е спаднала сериозно заради екстремните климатични условия и болестите по лозята.
Въз основа на информацията, събрана от 29 държави, които са произвели 94 процента от виното в света през 2022 г., организацията оценява, че глобалната продукция на вино през 2023 г. ще възлезе средно на 244 милиона хектолитра, което представлява спад от 7 процента в сравнение с 2022 г.
Тя отбелязва, че се очаква по-нисък обем на продукцията в Европейския съюз, като Италия и Испания отчитат съществен спад спрямо 2022 г. заради неблагоприятните метеорологични условия, довели до появата на брашнеста мана и суша, а Франция се очертава като най-големия световен производител през 2023 г. с обем от 45,8 милиона хектолитра - сходен с миналогодишния и малко над средния за петгодишния период.
Подобни бяха и прогнозите на Европейската комисия, която заяви през октомври, че винопроизводството в ЕС се очаква да намалее с 6 процента тази година след рязък спад при основните производителки Италия и Испания - съответно с 12 и 14 процента - заради неблагоприятните метеорологични условия.
Въпреки лошата като цяло година, някои страни на Балканите - като Румъния и Словения - все пак отчитат положителна тенденция във винопроизводството.
РУМЪНИЯ
Румъния е една от малкото страни, които са произвели тази година повече вино отколкото през 2022 г., като страната е отчела четвъртото по големина увеличение на обема на продукцията в световен план, съобщава телевизия Диджи 24, позовавайки се на данните на Международната организация по лозата и виното (OIV), анализирани от платформата "Wines of Romania".
Според тези данни Румъния е произвела през 2023 г. 4,4 милиона хектолитра вино, с 15 процента повече от 2022 г., и с 4 процента повече от средното ниво за последните пет години, затвърждавайки позицията си на шестия по големина производител на вино в Европа.
Въпреки трудните климатични условия и съществения спад в производството в други европейски страни като Гърция, Хърватия и Испания, Румъния се налага като ключов играч в европейския винен пейзаж, коментират местните медии. Увеличения на обема на продукцията в световен план са отчели също Съединените щати, Португалия и Германия, сочат данните на OIV.
"За Румъния това може да бъде важна възможност, но все още нямаме зрялост, необходимите връзки на пазара и ниво на организация, за да се възползваме от този момент. Увеличението на продукцията е все пак добра новина, макар и предвидима", коментира Маринела Арделян, експерт по виното, съорганизатор на фестивала на виното RO-WINE и основател на платформата WinesOfRomania.com.
"Все още имаме големи площи, които тъкмо започват да раждат или наближават зрялост, появяват се постоянно нови производители, съществуващите производители диверсифицират и усъвършенстват предлагането си - с една дума появяват се сигнали за узряване на пазара на вино в Румъния, поне от гледна точка на продукцията", отбелязва тя.
Основното предизвикателство за тази година и за следващите остава отварянето на външните пазари. Подобен спад в световното производство може да представлява възможност за Румъния да възвърне международния си статут на страна производител на вино, смята тя.
"Преди 10 години казах, че през 2036 г. виждам Румъния на подиума на качеството заедно с Франция и Испания. Въпреки че нещата се развиват по-бавно, отколкото се надявах, все още вярвам в румънското вино, в местните сортове и в качеството, което румънските винопроизводители могат да осигурят", подчертава Маринела Арделян.
Според данни от 2021 г., цитирани от изданието БизнесМагазин, Румъния има 190 000 хектара площи, засадени с лозя, което представлява 2,6 процента от общата площ. По този показател страната се нарежда на десето място в света. Въпреки добрите резултати във винопроизводството едва 5 процента от продукцията отиват за износ, а останалата част остава за вътрешно потребление, отбелязва сайтът.
Данните на OIV сочат също, че Румъния се намира на 13 място по консумация на вино на глава от населението със средно 2,5 бутилки на месец.
СЛОВЕНИЯ
Словения очаква увеличение на обема на продукцията с 6 процента спрямо 2022 г. до 0,6 милиона хектолитра, но спрямо средното ниво за петгодишния период е регистриран спад от 18 процента, сочат данните на Международната организация по лозата и виното.
Словения, която се гордее с най-старата лоза в света в град Марибор, произвежда между 800 000 и 900 000 хектолитра вино годишно, се посочва на сайта на правителството. Белите сортове преобладават сред 60-те сорта лози, отглеждани в Словения, като най-често срещаните са Ризлинг (11 на сто), Рефоско (9 на сто), Шардоне (8 на сто) и Совиньон и Малвазия (по 7 процента), допълва сайтът „Словения тайм“.
Всеки лозарски район има поне една голяма винарска изба и над 2500 регистрирани винопроизводители, които бутилират собствено вино.
В Словения има приблизително 17 500 хектара култивирани лозя и почти 14 900 хектара от тях са включени в регистъра за търговия с грозде и вино. Близо 28 000 земеделски стопанства отглеждат лозя. Делът на качествените вина с географско означение е 70 на сто от цялото производство. Потреблението на вино в Словения намалява и производителите на вино продават все повече от своето вино на чуждестранните пазари.
Миналата година са регистрирани 507 380 хектолитра вино в регистъра на производителите на грозде и вино. Според оценки на министерството на селското стопанство още 20 процента вино е произведено от по-малки винопроизводители, предназначено за лична консумация.
Тазгодишната реколта беше засегната от лошото време с проливни дъждове и градушка, но благоприятната есен допринесе за по-добро качество, каза пред словенската агенция СТА Марян Цоля, директор на „Винарската компания на Словения“.
„Набрахме около 60 процента качествено грозде в Словения тази година и 30 на сто или дори повече от най-висококачественото грозде, обратното на това, което беше миналата година“, оцени той.
Лозята в Словения все повече се изоставят. Цоля каза, че почти 500 хектара са били изоставени миналата година и още 600 тази година. Тази тенденция е налице във всички лозарски райони, където лозята са фрагментирани, с изключение на Горишка Бърда на границата с Италия.
ГЪРЦИЯ
Една от страните, които показват най-голямо отрицателно отклонение по отношение на 2022 г., е Гърция с очаквано производство на вино през 2023 г. от 1,1 милиона хектолитра. Този обем представлява значителен спад не само спрямо миналата година (-45 процента), но и спрямо средната петгодишна стойност (-50 процента), сочат данните на Международната организация по лозата и виното.
Лошата реколта се дължи на обилните пролетни валежи, които предизвикаха болести по гроздето, както и на високите температури и сушата през летните месеци. Върху този спад влияят и фактори от вътрешния пазар, високите производствени разходи и липсата на работна ръка. Миналата година в някои райони на страната е имало големи количества несъбрани лозя заради липсата на работна сила, посочва OIV.
Гръцкото винопроизводство отбелязва спад още от миналата година, когато продукцията намалява с 14 процента в сравнение с 2021 г., съобщава гръцкият икономически сайт „Икономикос тахидромос“. Според Националната междупрофесионална организация за лозата и виното в страната работят 1600 изби, като по отношение на сортовете 90 процента от тях отглеждат местни сортове, а 10 процента - международни.
Според Централния кооперативен съюз за лозаро-винарски продукти в Гърция тазгодишната реколта ще регистрира намаление на производството на грозде с поне 50 процента във всички части на страната освен в областта Македония в Северна Гърция.
Въпреки пониженото производство темпът на растеж на износа на гръцко вино в Европа през 2022 г. е отчел увеличение с 16,8 процента до 29 879 тона, а стойността му е достигнала 99 млн. евро, показват данни на специализирана платформа за пазара на виното OENsights. Според данни на Европейската комисия основните дестинации за гръцкото вино са Германия, САЩ, Канада и Кипър.
В Гърция годишното потребление на глава от населението в страната възлиза на близо 27 литра годишно и остава непроменено през последните години, посочва „Икономикос тахидромос“.
ХЪРВАТИЯ
Хърватия съобщава за обем на производството от 0,4 млн. хектолитра през 2023 г., което е с 41 процента по-малко от 2022 г. и с 46 процента по-малко от средната стойност за петгодишния период. Тази ниска реколта е следствие от неблагоприятните климатични условия и епидемията от брашнеста мана, отбелязва Международната организация по лозата и виното в доклада си.
Миналата година, която е била по-добра от настоящата, хърватските винопроизводители са генерирали 908,9 милиона куни (120,7 милиона евро) общи приходи и 11,9 милиона куни (1,58 милиона евро) нетна печалба, което е увеличение с 55 процента спрямо предишната година, съобщават от Финансовата агенция.
По данни на OIV през 2022 г. Хърватия е произвела около 0,6 млн. хектолитра вино, което е с 12 процента повече от 2021 г.
През 2022 г. в Хърватия са работили общо 275 фирми производители на грозде и вино, в които са заети 1376 души - с 3,2 процента повече в сравнение с предходната година, съобщава агенция Хина.
Винопроизводителите са генерирали 908,9 милиона куни общи приходи, което е с 16,3 процента повече в сравнение с 2021 г., докато общите им разходи се увеличават с 15,7 процента до 889,8 милиона куни.
Те са регистрирали положителен търговски баланс от 23 милиона куни, като вносът се е увеличил с 97,8 процента до 18,9 милиона куни, а износът се е повишил с 12,1 процента до 41,9 милиона куни.
Лозарите са увеличили износа си с 23,3 процента до 20,8 млн. куни, а вносът е скочил с 90,3 процента до 25,1 млн. куни. Те са регистрирали търговски дефицит от 4,3 милиона куни в сравнение с търговския излишък от 3,7 милиона куни през 2021 г., сочат още данните на Финансовата агенция.
КИПЪР
По отношение на Кипър данните на OIV показват спад на винопроизводството от 9 процента през 2023 г. спрямо 2022 г. и от 20 процента спрямо средната петгодишна продукция на средиземноморския остров.
Виното е един от приоритетните сектори на кипърската икономика, отбелязва в. "Сайпръс мейл", който съобщава, че правителството е отпуснало 22 милиона евро за развитието на този сектор в следващите години. Предвижда се сумата да се отпусне за лозарската и винарската индустрия до 2027 г.
Винопроизводството съществува в Кипър от над 5000 години и островът има отличен климат с дългите си и горещи лета, които помагат за доброто узряване на гроздето, отбелязва още изданието.
Средиземноморският остров е известен също така с най-високо разположените лозя в Европа - на над 1300 метра надморска височина, посочва в свой материал Евронюз.
Кипърските селскостопански организации заявиха, че тазгодишното производство в страната е силно засегнато поради продължителната гореща вълна. Според началника на отдела за лозарство и винарство към кипърското Министерство на земеделието Йоргос Неофиту тазгодишното производство на вино „в никакъв случай не може да се сравни със свръхпроизводството от миналата година“.
По данни на OIV винопроизводството в Кипър е отчело скок с 20 процента през 2022 г. спрямо 2021 г.
Неофиту отбеляза, че на острова са регистрирани 70 000 декара лозя, като през последните години винарските изби обикновено са получавали средно около 15-16 млн. килограма грозде, посочва сайтът economytoday.com.
По данни на Министерството на земеделието по-голямата част от произведеното вино се насочва към вътрешния пазар, докато много малко количество, около 1-2 процента, се изнася към пазарите на ЕС и трети страни.
/Ваня Накова, София Ангелова, Светла Митева, Анна Нацариду/
/МД/
news.modal.text
