site.btaЧетири от десет хърватски деца на 13-годишна възраст прекарват онлайн повече от три часа дневно, сочи проучване

Проучване на Факултета по образователни и рехабилитационни науки съвместно с компанията „Хърватски Телеком“ установи, че 40 процента от хърватските деца на 13-годишна възраст прекарват онлайн повече от три часа на ден, предаде ХИНА. Експертите предупреждават за нарастващи признаци на пристрастяване, нискокачествено съдържание и излагане на вредни материали.

През уикендите делът на децата, прекарващи онлайн повече от три часа, се увеличава до 62 на сто, сочи проучването. Момичетата са склонни да използват социалните медии повече, докато момчетата прекарват повече време във видеоигри. Все по-често срещаните признаци на пристрастяващо поведение включват трудности при спиране на използването на устройствата, загуба на концентрация и тревожност, когато са офлайн.

Експертът по правата на детето Лана Ройе Миличевич казва, че проблемът е не само в количеството време, прекарано онлайн, но и в качеството на съдържанието, което децата консумират. Те са изложени на кибертормоз, сексуални и насилствени материали, манипулации от инфлуенсъри и реклами, дезинформация и нереалистични идеали за външен вид, успех и популярност.

„Проучването „EU Kids Online – Хърватия“ показа, че повече от половината деца са получавали неподходящи или обидни съобщения. Едно на всеки три общува с непознати онлайн, а един на всеки четирима тийнейджъри се е срещал лично с някого, когото за първи път е срещнал в интернет“, казва тя, цитирана от ХИНА.

Миличевич добавя, че изкуственият интелект създава нови предизвикателства: децата използват инструменти с изкуствен интелект за учене, но също и за решаване на задачи и създаване на фалшиви изображения и видеоклипове. Тя казва, че е от решаващо значение както за децата, така и за възрастните да развият критичен подход към дигиталните медии. По думите ѝ инструменти като приложения за родителски контрол, телефонни линии за помощ и образователни материали са широко достъпни.

„Интернет усилва многократно това, което хората влагат в него – любопитство или повърхностност, емпатия или разделение“, казва Миличевич. Според нея, ако научим децата да мислят, интернет ще се преврне в полезен инструмент, но ако ги оставим да „сърфират“ в него без разбиране, той се превръща в капан.

„Образованието по медийна грамотност все още е недостатъчно, поради което допълнителното обучение е от съществено значение“, заключва тя.