site.btaОстанките на съветската космическа станция „Салют-7“ падат преди 35 години в аржентинските Анди

Останките на съветския орбитален комплекс „Салют-7“ падат на Земята над Аржентина, в безлюден район в Андите, преди 35 години – на 7 февруари 1991 г. Това откриваме в бюлетин „Международна информация – теми, събития и факти“ на Българската телеграфна агенция (БТА).

Орбиталните станции „Салют“ са с номера от едно до седем. Изстреляни са между 1971 и 1982 г., отбелязва енциклопедия „Британика“ и добавя, че са служили като жилищни помещения и научни лаборатории. Името на програмата Салют (на руски: „Поздрав“) е избрано в чест на историческото първо излизане на човек в орбита на Земята от космонавта Юрий Гагарин през 1961 г.

Салют 1, изстреляна на 19 април 1971 г., е първата космическа станция в света. Тя е създадена на базата на разузнавателната платформа „Елмаз“, проектирана през 60-те години от съветския аерокосмически инженер Владимир Челомей и адаптирана за използване с пилотирания космически кораб „Союз“, разработен първоначално от неговия съперник Сергей Корольов за съветската програма за кацане на Луната. Тя тежи 20 тона, има един докинг порт и формата на стъпаловиден цилиндър с дължина 14,6 метра, като най-широката ѝ задна част е с диаметър 4,25 метра. След рекордните 23 дни на борда на „Салют-1“ през юни 1971 г., първият тричленен екипаж загива при завръщането си на Земята, когато техният „Союз“, който по това време не разполага с поддържаща система за индивидуални скафандри, непредвидено губи въздуха си.

„Салют-2“ (изстрелян през 1973 г.) претърпява експлозия, след като е изведена в орбита, и никога не е обитавана. „Салют“ 3 и 5 (съответно през 1974 и 1976 г.) са военни космически станции, докато „Салют-4“ (1974 г.) е предназначена основно за научни цели. Научните „Салют“ 6 и 7 (съответно 1977 и 1982 г.) са с усъвършенстван дизайн, който включва нова система за презареждане и по-добри жилищни помещения, сочи „Британика“.

„Салют-7“ е изстреляна в околоземна орбита през април 1982 г. На 24 юни 1982 г. французинът Жан-Лу Кретиен става първият западен космонавт, участвал в полет на „Салют-7“ в рамките на едноседмичната мисия „Първи полет на хора“. През юли 1984 г. за първи път в света в открития космос излиза жена-космонавт – Светлана Савицкая, от орбиталния комплекс „Салют-7“ за 3 ч. и 35 мин.

Опитът, натрупан в програмата „Салют“, полага основите за разработването и експлоатацията на модулната космическа станция „Мир“ от следващо поколение.

 Какво откриваме на страниците на бюлетина на БТА „Международна информация“ за последния полет на „Салют-7“ и за разбиването ѝ над Аржентина:

Москва, 6 февруари 1991 г. /БТА/ Днес в 14 часа московско време максималната височина на орбитата на комплекса „Салют-7“ – „Космос 1686“ е била 173 км, а минималната – 160 км, предаде ТАСС. В съобщението се посочва, че на седми февруари между 4 и 11:30 часа московско време комплексът ще навлезе в плътния слой на земната атмосфера.

***

Останките от съветския орбитален комплекс паднаха на Земята

Москва, 7 февруари 1991 г. /БТА/ Орбиталният комплекс „Салют-7“ – „Космос 1686“ навлезе в плътните слоеве на земната атмосфера над Южна Америка в 6:47 часа московско време и прекрати съществуването си, предаде ТАСС. Части от станцията обаче не изгорели и продължили към земята със скорост 27 хиляди км/ч.

Както съобщи ТАСС по-късно от Буенос Айрес, позовавайки се на аржентинската осведомителна агенция Телам, едно парче от космическия апарат е паднало на 20 км от град Калета Оливия, на 1500 км южно от столицата. Падането на други парчета от орбиталния комплекс било наблюдавано от астрономическата обсерватория в град Росарио в Североизточна Аржентина. Служителите в обсерваторията преброили около 40 яркосветещи обекта, сред които се откроявало огнено кълбо с оранжев цвят.

Агенцията отбелязва, че няма съобщения за човешки жертви или разрушения.

***

Тази боклукчийска кофа – космосът

Лондон, 7 февруари 1991 г. /БТА/ Въпреки 40-те си тона, изоставеният съветски орбитален комплекс „Салют-7“ – „Космос 1686“, който падна днес в аржентинските Анди, бе само един от над 3,5-те милиона отломъка, носещи се в околоземна орбита. Това са тленните останки от над 3600 изкуствени спътници и други космически апарати, изведени в орбита от началото на космическата ера през 1957 г.

Според авиокосмически експерти, цитирани от Ройтер, тези отпадъци представляват незначителна опасност за земното население. Повечето от тях изгарят при навлизане в земната атмосфера, а шансът на „оцелелите“ да паднат в населено място е малък поради огромната площ на пустините и океаните. „Салют-7“ е едва третият космически апарат в историята заедно с американския „Скайлаб“ и съветския спътник с ядрен реактор „Космос-954“, от който на земята са паднали по-големи парчета.

Експертите обаче са разтревожени от опасността космическият „боклук“ да задръсти до такава степен околоземното пространство, че да застраши сигурността на полетите още към средата на идния век.

Както заяви пред Ройтер Уолтър Флъри – ръководител на Отдела за анализ на полетите при Европейския център за космически операции, метален къс с големина на грахово зърно, движещ се с „достатъчно голяма“ скорост, може да разбие цял изкуствен спътник. Отломък с размер от един до шест сантиметра може да пробие дупка в орбитална станция и да предизвика пожар или спадане на налягането в помещенията ѝ.

***

Москва, 8 февруари 1991 г. /БТА/ Съветската страна е готова да изпрати свои представители на мястото, където са паднали неизгорелите остатъци от орбиталния комплекс „Салют-7“. Това заяви в разговор с кореспондент на ТАСС заместник-генералният директор на Научно-производственото обединение по експериментално машиностроене Владимир Пало. В Съветския съюз е създадена специална комисия, която е готова да провери всичко, станало на мястото на падането на станцията, и при необходимост да възстанови щетите, подчерта Владимир Пало. Той отбеляза също, че на борда на съветския комплекс не е имало никакви радиоактивни или други вредни вещества.

***

Хавана, 10 февруари 1991 г. /БТА/ Големи парчета от съветския орбитален комплекс „Салют-7“ са били намерени вчера на около 20 км от аржентинската столица Буенос Айрес. Една от отломките с цилиндрична форма, паднала в околностите на град Чаняр, имала диаметър 3,5 м. ТАСС отбелязва, че съветските специалисти направили всичко, за да се насочи падащата станция към водите на Атлантическия океан и да се избегне остатъци от нея да се разбият на сушата. Но поради недостатъчното гориво и ограничените възможности да се направлява апаратът, замислената маневра не могла да бъде извършена.

За съдбата на „Салют-7“ се заговаря отново шест години след падането ѝ на земята, когато товарен кораб се сблъсква с наследничката и орбиталната станция „Мир“. На 25 юни 1997 г. при опит за скачване с орбиталния комплекс „Мир“ транспортният кораб „Прогрес М-34“ се блъска в модула „Спектър“. Засечени са седем удара на кораба в станцията. Модулът се разхерметизира, а слънчевите му батерии излизат извън строя. Тримата космонавти на борда успяват навреме да затворят преходния люк и не са пострадали.

В „Мир“ са използвани най-добрите постижения на орбиталните станции „Салют“, като тя е създадена на основата на „Салют-7“:

Кейп Канаверъл, 26 юни 1997 г. /БТА/ Проблемите на станция „Мир“ може да започнат тепърва, прогнозират космически експерти във връзка със сблъсъка с товарния кораб.

„Руснаците имат вече подобен опит; през 1985 г. те буквално върнаха към живот станцията „Салют-7“, припомня Филип Кларк, издател на „Джейнс Спейс Дайректъри“.

Ако бъде изоставена в космическото пространство, „Мир“ вероятно би паднала на Земята след 4–5 години. Орбитата ѝ минава над едни от най-гъсто населените части на земята.

Американска совалка би могла да помогне за безопасното премахване на „Мир“ в случай на необходимост преди части от нея да се стоварят върху моравата пред Белия дом, смята Кларк.

При навлизането в атмосферата през 1991 г. на руската космическа станция „Салют-7“, която бе пет пъти по-малка от „Мир“, парчета от нея се посипаха над Южна Америка, без обаче да причинят жертви или щети, припомня Ройтер.

***

Какво представлява „Мир“

Москва, 17 юли 1997 г. /БТА/ „Орбиталната станция „Мир“, която бе изведена в орбита на 20 февруари 1986 г., е създадена на основата на конструкцията на станцията „Салют“, която бе снабдена с нова система за съединяване с други космически апарати с шест гнезда за скачване. Станцията бе проектирана като стожер за изграждането на постоянно действащ пилотиран комплекс със специални орбитални модули с научно и стопанско предназначение. Максималната маса на станцията е около 40 тона, а максималната дължина – около 40 метра. Общото тегло на сегашния орбитален комплекс „Мир“ е 124 тона, като 9,5 на сто от него се падат на научната апаратура. „Мир“ има пет модула – „Квант“, „Квант-2“, „Кристал“, „Спектър“ и „Природа“. Досега на станцията са работили 23 екипажа, уточнява ИТАР-ТАСС.

Първоначално създателите на „Мир“ предвиждаха станцията да остане на орбита пет години, след което да бъде заменена с нова. Но поради недостиг на средства, построяването на нова станция се забави. На „Мир“ редовно се извършват работи за удължаване на живота на станцията. Въпреки постоянните обновления, това дава своите отрицателни резултати. За цялото време, откакто съществува орбиталният комплекс, на него са регистрирани 1439 неизправности, 60 от които досега не са отстранени“, отбелязва ИТАР-ТАСС.