site.btaФауната в пограничните екосистеми и есетровите риби в Черно море са в центъра на европейски проекти с участието на учени от Солун

Опазването на околната среда е сред трайните приоритети на трансграничните програми на ЕС и опитът на Факултета по ветеринарна медицина на Солунския университет „Аристотел“ му позволява да намери своето място в проекти както на Балканите, така и в Черноморския регион.

Един подобен проект е BIO-INNOVATE, реализиран по програмата INTERREG Гърция – България и насочен към действия за опазване на биоразнообразието на фауната в планините по границата между Гърция и България. Бюджетът му е малко над 700 хиляди евро.

За него ни разказва проф. Александрос Теодоридис от Факултета по ветеринарна медицина на Солунския университет „Аристотел“, в който университетът е бил водещ партньор.

„Проектът се отнася до оценката на фауната и начертаването на практики за управление, които да защитят биоразнообразието в трансграничния планински регион. Става въпрос за планината Меникио в окръг Драма и също така за райони в Югозападна България. Проектът има за цел запазването на баланса между биоразнообразието и аграрните дейности в районите на гръцката община Просоцани и българската Гоце Делчев“, обяснява проф. Теодоридис. 

Целта на проекта е запазването на естествените ливади с минимална човешка намеса и управлението на общото разнообразие за осигуряване както на устойчивостта на екосистемата, така и на земеделските и животновъдните системи, които се развиват в региона. 

„Сътрудниците ни работиха по популациите на дивите коне, които се срещат в граничната зона в планината Меникио в община Просоцани, а колегите от България работиха по популацията на елените, които се срещат от българска страна. Става въпрос за благородни елени и лопатари“, каза Теодоридис пред БТА.

Учените от гръцка страна са си поставили за цел да проследят популациите на дивите коне в планината Меникио. За тази цел те са успели да поставят нашийници на два от конете, с помощта на които са проследили движението им в екосистемата.

Проектът е установил, че в района има две стада от диви коне, в които в момента има около 70-75 индивида.

Освен чисто научните резултати, проектът има част, ориентирана към обществото. Разработено е приложение за обогатена реалност, мобилни приложения, както и брошура, насочена към малки деца, която се разпространява на гръцки, български и английски език.

Друг проект, за който научихме в Солунския университет, е за опазване на популациите на есетровите риби в Черноморския басейн. Той е с бюджет от 1 150 000 евро.

„Вторият проект, в който участваме, е SturNet. Той е по програмата INTERREG за Черноморския басейн, в който участват различни страни, а координатор е Фондация „Опазване на биоразнообразието в България“ със седалище в Бургас. Този проект е в развитие, т.е. започна през 2024 г. и ще продължи 30 месеца“, разказва проф. Теодоридис.

Проектът има за цел да създаде една мрежа за защита и опазване на есетровите риби, с което да допринесе за устойчивостта на екосистемата в Черно море. 

В проекта са включени шест страни. Освен Фондация „Опазване на биоразнообразието в България“  и Солунският университет, в него участват един университет от Турция, неправителствени организации от Украйна и Молдова, както и един изследователски център от Румъния.

Проф. Теодоридис обясни, че „причината за изготвянето на проекта е, че есетрите, които са застрашени от изчезване видове, са изправени пред много заплахи. Тези заплахи се дължат на замърсяването на водите, унищожаването на водните пътища в екосистемите в Черно море, поминъка на рибарите. Незаконният риболов и незаконната търговия са още една причина, както и свръхуловът. В Черно море има и някои инвазивни видове, които застрашават есетрата“.

Целта на участниците в проекта е да локализират „горещите точки“ на възпроизводство и концентрация на есетрата, за да може те да бъдат защитени. В рамките на проекта ще бъде създаден дигитален инструмент за картиране, който ще бъде разположен на електронна платформа и заинтересованите ще могат да влизат в нея и да установяват концентрациите на есетровите популации. Друг резултат, заложен в проекта, е създаването на мрежа за сътрудничество между страните.