Обзор

site.btaУправлението на отпадъци в Загреб - екологичен и политически проблем

Управлението на отпадъци в Загреб - екологичен и политически проблем
Управлението на отпадъци в Загреб - екологичен и политически проблем
Протест на "Зелена акция" в Загреб/ Снимка: "Зелена акция"

Управлението на отпадъците в Загреб се превърна в гореща тема на обществени и политически обсъждания в последните месеци.

В края на миналата година имаше две свличания на отпадъци в загребското сметище “Якушевац”, при едно от които сериозно пострадаха и служители на хърватската компания за превоз на отпадъци “Чистота”. Това постави управлението на отпадъците в хърватската столица на първо място в дневния ред на градските власти и предизвика обществени обсъждания относно възможните решения. 

Градските власти имат план, но екологични организации се съмняват дали той е най-доброто решение.

Проблемът Якушевац

На 11 ноември стана първото свличане на отпадъци на загребското сметище “Якушевац”. Последва още едно свличане на 4 декември, при което бяха ранени трима души, като ръката на единия беше ампутирана. Инцидентът предизвика протести на жителите, които открай време се оплакват от миризмите от сметището, както и на опозицията, която поиска оставката на кмета на Загреб Томислав Томашевич. Сметището бе затворено за няколко дни, но липсата на алтернатива принуди градските власти да върнат “Якушевац” в експлоатация макар и с две затворени секции.

“Това е десетилетен проблем. Има грешка в дизайна на “Якушевац” и затова той не функционира напълно изрядно”, коментира пред БТА Енес Черимагич, правен експерт от хърватската неправителствена организация “Зелена акция”. 

“Якушевац” е сметище за смесени битови отпадъци и не разполага с технология или пространство за сортиране и обработка на отпадъци. Сметището няма капацитета да се впише в целите на Европейския съюз за намаляване на смесения отпадък. 

Количеството на събраните смесени битови отпадъци в Загреб е намаляло от 170 000 тона преди до 130 000 тона в последната година, което представлява разлика от 25 процента, отбеляза пред хърватската национална телевизия ХТР заместник-кметът на столицата Лука Корлает. Сортираните отпадъци, като пластмаса, хартия и био отпадъци съответно се увеличават, а към момента Хърватия не разполага с технология за обработката им, затова те се предават на частни компании за обработка на отпадъци.

“Затова имаме проект за Център за управление на отпадъците в Ресник”, допълни Корлает.

Кметът на Загреб Томислав Томашевич представи в началото на годината проект за изграждане на център за управление на отпадъци в село Ресник, на около 200 км от столицата. В центъра ще се обработва смесен битов отпадък, който ще се изгаря контролирано и ще се произвежда гориво. Проектът ще струва между 137 и 146 милиона евро. Очаква се до 2028 г. “Ресник" да бъде готов, а “Якушевац” да бъде окончателно затворен.

Центърът обаче няма да разполага със собствен инсинератор за изгаряне на отпадъци, което увеличава разходите и поставя под въпрос устойчивостта на това решение.

“В Хърватия не съществува инсинератор за изгаряне на отпадъци, съответно отпадъците ще бъдат изгаряни по неадекватен начин (в сгради, които не са предназначени за това), възможно е да се изнася в други страни, които също имат проблем с изгарянето на отпадъци (като Босна и Херцеговина и Сърбия). А местната общност се противопоставя на построяването на инсинератор”, обяснява Черимагич.

В четвъртък кметът на Загреб Томислав Томашевич трябваше да представи доклад за изграждането на новия център за управление на отпадъци, който ще функционира и като електроцентрала. Темата все пак отпадна от дневния ред, но градският парламент прие заключение на опозиционната Социалдемократична партия на Хърватия, което задължава кмета да представи в срок от 120 дни доклад за дейностите около изграждането на електроцентралата, която партията приема като част от цялостното решение за управление на отпадъците в Загреб, отбелязва ХРТ.

Защо Центърът за управление на отпадъци в Ресник не е екологично устойчива алтернатива

Изгарянето на отпадъци, макар и сортирани, носи известни рискове за околната среда и човешкото здраве според експертите. Въпреки че изграждането на центрове за събиране и контролирано изгаряне на смесени битови отпадъци за производство на енергия е устойчиво икономическо решение, то със сигурност не е напълно екосъобразно. Най-вероятно ще излезе и по-скъпо заради новия данък на Европейския съюз върху въглеродните емисии, които неминуемо ще се повишат при експлоатацията на този метод.

Затова организацията “Зелена акция” предлага един едновременно устойчив и екосъобразен вариант.

Решението на “Зелена акция” е от смесения отпадък да се отдели по-голям процент на използваеми суровини - минимално 70 процента, а по-късно да се инвестира в технология за разделяне на боклука, с която да се извличат използваеми суровини до 90 процента. Отделеният отпадък ще представлява рециклируеми суровини с чистота до 95 процента. Той ще се обработва, като част от него може да се използва в строителната индустрия, като има данни, че съществува търсене на такъв тип материали в тази индустрия. Неизползваемият отпадък ще бъде изпращан в центровете за управление на отпадъци. 

“Избягват се вредните последици от изгарянето на отпадъци, избягва се загубата на ресурси и суровини, които се губят при изгаряне. А това са ресурси, които могат да се използват отново при производство в съответствие с нормите на кръговата икономика. Допълнителен плюс е, че се избягва проблемът с токсичните отпадъци, които се създават при изгаряне на битовите отпадъци, съответно пепелта, която не може да изчезне”, отбелязва Черимагич.

Отпадъците, които не могат да се рециклират и използват отново, няма да изпускат миризми или да имат вреда за околната среда.

Изпълнението на това предложение би могло да реши още един проблем - притесненията на жителите на Ресник, които вярват, че изграждането на новия център за управление на отпадъци ще повлияе на чистотата на въздуха в селото и съответно на здравето им.

Според "Зелена акция" финансирането на този “по-зелен” вариант не би трябвало да излезе по-скъпо, но се поставя въпросът кой всъщност ще плати за по-екологичен Загреб.

Екологичен или политически проблем

При второто свличане на отпадъци на “Якушевац” кметът Томашевич поиска спешна среща с правителството, за да бъде обсъдено затварянето на сметището. Премиерът Андрей Пленкович обаче коментира, че правителството не носи отговорност за инцидента и не разбира защо е поискана спешната среща.

Стана ясно се, че правителството няма да плати изграждането на алтернатива на “Якушевац”, а градските власти трябва да кандидатстват за европейски средства или да се самофинансират.

“Въпросът с управлението на отпадъци в Загреб е значително политизиран, а напрежение около решаването на този проблем всяват онези политически фигури, които създадоха този проблем - партиите, които бяха на власт преди, които не предложиха конструктивно решение за проблема и не допринасят за качеството на общественото обсъждане”, посочва Черимагич.

Трудно е да се прогнозира съдбата на “Якушевац” и дали ще издържи “товара” на загребските отпадъци до 2028 г., допълва той. Дори загребската администрация не може да отговори на този въпрос, но проблемът не може да остане изцяло местен, той неминуемо се превръща и в национален, защото “Загреб генерира най-много отпадъци в Хърватия като най-голямото населено място”.

“Правителството води “вредна” политика, заради политическите сметки с градската власт в Загреб, които са част от друга политическа група. Но това е недопустимо - трябва да се намери решение, отговарящо на обществения интерес, решение, което ще се постигне на основата на споразумение, без значение кой към коя политическа група принадлежи”, заключи правният експерт на “Зелена акция”.

/СУ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:31 на 16.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация