Конституционните промени няма да са последното искане, отправено към Северна Македония, защото ЕС ще иска държавата да прави реформи и те трябва да бъдат във фокуса, каза посланикът на ЕС в Северна Македония Дейвид Гиър в интервю за телевизия Телма.
Гиър припомни, че постигнатият преди година компромис и преговорната рамка на Северна Македония с ЕС е била възможност, след 18 месеца вето страната да продължи напред.
„Мисля, че това беше много положително развитие. Разбира се, по време на дебата през юли миналата година имаше много емоции, имаше много объркване, дори ужас: какво означава това за нас? Ще повлияе ли това на нашата идентичност? Но да погледнем въпросите, някои тогава ги задаваха искрено, други, според мен, по-цинично, а някои и манипулативно. Ще загубим ли езика си? Нищо подобно. В преговорната рамка е македонският език, без никакви уточнения за него. Това е основата, на която ще вървят преговорите. Основното е, че тук има много по-дълбок проблем- политическата поляризацията в самата страна. Процесът на присъединяване към ЕС изисква партиите от двете страни на политическата разделителна линия да се обединят по отношение на реформите. Всички те казват, че са политически ангажирани с присъединяването към ЕС, но това трябва да се превърне в договор за съвместна работа за постигането на тази цел. Въпросът е дали страната може да бъде единна по отношение на програмата за реформи на ЕС, да се намали политическата пропаст, за да продължи решително напред”, каза Гиър.
Той посочи като пример Хърватия и Словения, където политическите партии, въпреки разделението си в много области са работили заедно за постигане на обща цел - членство в ЕС и „същото трябва да се приложи и по отношение на конституционните промени” в Северна Македония.
„Но това е само началото, защото след това всяка стъпка от пътя трябва да бъде със споделен ангажимент, за да се продължи напред”, посочи Гиър.
На въпрос дали е оптимист, че промените в конституцията ще се случат до ноември, когато приключва скрининг-процесът, той посочи, че конституционните промени са отговорност и решение на всеки един депутат в парламента на Северна Македония.
„Трябва да се погледне голямата картина, да се види какъв е националният интерес и на базата на това да вземат решение. Ако гледат по този начин съм оптимист, че можем да продължим напред”, каза Гиър.
Според него диалогът е онова, което може да сближи диаметрално противоположните позиции на управляващите и опозицията, на базата на националния интерес и припомни, че войната в Украйна е влял нова динамика по отношението на разширяването на ЕС, а „политическият момент не бива да се пропуска”.
„Важно е да не се говори общо, а да се погледне онова, което е на масата по отношение на конституционните промени. А то е да се включат хората, които се определят като българи и някои други общности, в Конституцията. Страната ви има добро досие за междуетническите отношения и можем да аргументираме това решение като експлицитно на това, което вече е вписано в Конституцията (изброените части от народи в основния закон). Разбира се това е суверенно решение, но бих искал да подтикна диалога”, каза Гиър.
Гиър посочи, че не смята, че европейските държави искат повторно да отварят вече постигнатия в преговорната рамка договор, нито България би искала ревизирането му, а ключът е в политическите партии в Северна Македония, които трябва да преценят дали има решение, което да даде възможност на страната да продължи с преговорите, което е в интерес на гражданите.
На въпрос дали включването на конституционните промени в преговорната рамка е отворило "кутията на Пандора" за ЕС, чрез включването на билатерални въпроси в нея, Гиър посочи, че държава, която иска да се присъедини към ЕС трябва да има добросъседски отношения и те присъстват в преговорната рамка на всяка държава.
"Какво значи това? Да няма дискриминация към общностите в държавата, които принадлежат към други народи, и генерално да имате добри отношения с вашите съседи. Става дума за постигане на видими резултати и гаранции, че договорите, като този от Преспа и този за добросъседство и приятелство с България трябва искрено да бъдат имплементирани. Това е различно от билатералните въпроси, които се отнасят до историята и интерпретацията на културата и идентичността, които не трябва да бъдат част от този процес", каза Гиър, допълвайки, че същността на преговорите са реформите във всички области.
По думите му, опитът с други държави показва, че често в началото на преговорния процес билатералните въпроси изглеждат много значими и трудни за решаване, но когато фокусът се премести върху реформите, те започват да изглеждат по-лесни на фона на тежкия процес на реформите.
На въпрос какво би се случило, ако конституционните промени в страната не се случат, Гиър посочи, че процесът, който страната е започнала със скрининга и следващата стъпка с втората междуправителствена конференция, ще спре.
„Вие сте, както ви наричаме, партньор в преговорите със Сърбия, Черна гора, Албания. За вас този процес ще спре, за другите ще видим, ще зависи от напредъка им в реформите. Това не означава, че ЕС ще изчезне. Ще продължим да присъстваме, ще продължим да подкрепяме държавата, ще продължим да инвестираме. Това не означава, че не трябва да продължавате с реформите, защото все пак това е най-бързият път към ЕС. Но мисля, че този начин е много по-труден и се връщаме към това, което казах за инерцията, това, от което се страхуваме, е, че тази инерция може да бъде изгубена, тази възможност за постигане на решителен напредък може да бъде изгубена“, посочи той.
/БЗ/
news.modal.text
