site.btaСътрудничество между институциите, медиите, гражданските организации в България и Северна Македония ще помогнат за справяне с говора на омразата, обяви Петрит Сарачини

Въпреки че и Северна Македония, и България имат ангажимент да се борят срещу езика на омразата, поради пропагандни и дезинформационни наративи, обществеността в Северна Македония остана с впечатлението, че това е само нейно задължение. Особено важно е да се насърчи сътрудничеството между медиите в двете страни, между гражданския сектор в двете държави, за да може по тази тема да има малко по-конструктивен подход.  Необходимо е сътрудничество между институциите, медиите и гражданския сектор в Република Северна Македония и България, това би могло да бъде от решаващо значение за справяне с щетите, причинени от говора на омразата и дезинформацията.  Без сътрудничество борбата с това явление, което има разрушителен характер, ще бъде много по-трудна, а това ще се отрази негативно на усилията за добросъседски отношения, както и на европейските перспективи на страната, каза Петрит Сарачини от Института за медии и анализи в Скопие по време на представянето на медийните анализи на на тема „Френското предложение: реч на омраза, дезинформация, медийна манипулации”.

Изданието съдържа анализи, които идентифицират характеристиките и елементите на речта на омразата, дезинформацията и медийната манипулация, преобладаващи в публичния дискурс по време на дебата по т. нар. френско предложение и как те се отразяват в сегашната комуникационна среда в страната, в контекста на предложена рамка за отваряне на преговорите за присъединяване към ЕС. 

Според Катерина Колозова, която сама стана жертва на реч на омразата, обществото в Северна Македония не е успяло да разбере същността на предложението и процедурата в ЕС по покана за преговори, а крайните оценки, че Европа е недемократична, а Северна Македония е жертва и не трябва да приема т.нар. френско предложение, погледнато отстрани дава една недобра представа за страната. „Кой е чувал за повторно предложение за преговори? Предложението беше нещо, за което държавите от ЕС са се договорили помежду си, а това, което ние трябваше да кажем е дали искаме да започнем преговори с ЕС”, посочи Колозова.  

 „Езикът на омразата избухна по време на разискванията по „френското предложение”. У нас често сме в състояние на активен вулкан, когато става дума за език на омразата. Тази реч на омразата изригва и прави силни експлозии, когато на дневен ред са дебати по теми, които вместо да обединяват и хомогенизират обществото около интересите на страната, предизвикват поляризация и разделение. От социалните мрежи, където речта на омразата доминира, тя се премести към институциите и в парламента бяхме свидетели на изключителното й присъствие в дебата, не беше спестена и на гостите в страната ни, които идваха за да ни убеждават, че нито езикът, нито идентичността ни са застрашени, и че въпросът е дали приемаме да започнем преговори с ЕС, а не дали и какво „фатално” бъдеще ни очаква.  Тази реч на омразата, основно опозицията успя да прехвърли и на улицата по време на протестите и бяхме на ръба на сериозни бунтове”, посочи Зоран Бояровски, анализирайки ситуацията по време на обсъждането на предложението за преговорна рамка и протестите срещу него. 

Албаноезичните медии в Република Северна Македония са представяли безпристрастно предложената преговорна рамка, обяснявайки, че това предложение е компромисно и безалтернативно, посочи проф. Сефер Тахири, който припомни начина, по който е бил представен в медиите инцидентът по време на протестите на площад "Скендербег" и призова за внимателна преценка при излъчване на изказвания с чувствителен характер, защото „те не само изопачават фактите, но могат да доведат до влошаване на и без това крехките междуетнически отношения  в страната”.