ЕС и САЩ сключиха търговско споразумение. Или не? Редица подробности все още са неясни. Кой изглежда ще излезе на върха?
Само няколко дни преди крайния срок 1 август, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се споразумяха за търговско споразумение, което да предотврати влизането в сила мита от 30 на сто върху вноса в САЩ, след срещата им в неделя. Дали фон дер Лайен предотврати по-лош сценарий или Тръмп „я изяде за закуска“, както се изрази винаги критичният унгарски премиер Виктор Орбан? Това пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Известни, известни и известни, неизвестни
Износът от ЕС вече ще се сблъска с единни, всеобхватни ставки от 15 на сто за повечето продукти – по-високи от митата преди Тръмп да се върне в Белия дом, но много по-ниски от 30 на сто, с които Тръмп заплаши по-рано Брюксел. Тарифите ще влязат в сила на 7 август - една седмица по-късно от първоначално обявения краен срок, според изпълнителна заповед, подписана от Тръмп вчера.
"ЕС ще премахне значителни мита, включително всички митнически ставки за американски промишлени стоки, като по този начин ще създаде огромни възможности за американските стоки да се конкурират и печелят в Европа", пише в изявление на Белия дом относно търговското споразумение.
От друга страна, в обяснителна бележка, публикувана след срещата, ЕК подчерта, че договорените подробности по сделката са само "ключови параметри" и представляват "първа стъпка в един процес".
В сделката се посочва, че тарифите от 15 на сто се прилагат за почти целия износ на ЕС, който понастоящем е обект на реципрочни тарифи, включително за автомобили и авточасти. Те в момента са обложени със ставки от 25 на сто. Това се отнася и за потенциални бъдещи тарифи за фармацевтични продукти и полупроводници.
Въпреки това, тарифите за вноса на самолети (включително и части), някои химикали, лекарства и суровини ще се върнат на нивата отпреди встъпването в длъжност на Тръмп като президент през януари (и двете страни са се договорили за нулеви ставки - бел. ред). ЕС обеща и по-добър достъп до пазарите на общността за американски рибни продукти и някои селскостопански стоки, като тук се споменават например кетчуп и бисквити.
Някои от по-фините детайли все още не са ясни. Според изявление на Белия дом, ЕС се е ангажирал и със значителни покупки на американска енергия и военна техника, като само първите от тях са потвърдени от Европейската комисия.
В изявлението се казва, че ЕС възнамерява да закупи втечнен природен газ (LNG) или петрол на стойност 700 милиарда евро (750 милиарда долара) през следващите три години, както и да насърчи инвестиции от европейски компании в САЩ на стойност около 550 милиарда евро (600 милиарда долара).
И докато Белият дом твърди, че митата за стомана, алуминий и мед трябва да останат на 50 на сто, Брюксел не е съгласен - "ЕС и САЩ ще установят тарифни квоти за износа на общността на исторически нива, намалявайки настоящите мита от 50 на сто", според ЕС.
Еврокомисията обяви, че споразумението не е правно обвързващо и ще има допълнителни преговори.
Колко лошо е?
Лидерите на ЕС не изразиха голямо удовлетворение от сделката, но повечето неохотно признаха, че това е може би най-добрата сделка, която може да се постигне в момента.
"Напълно съм сигурен, че тази сделка е по-добра от търговска война със САЩ", заяви еврокомисарят за търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в сряда, че Европейският съюз не е бил "достатъчно уплашен" в търговските преговори, обещавайки да бъде "твърд" в последващите разговори.
"Това не е краят", заяви Еманюел Макрон.
"Европа все още не се възприема достатъчно като сила. За да бъдеш свободен, трябва да се страхуваш. От нас не се страхуваха достатъчно", каза Макрон на министрите по време на заседание на кабинета, според участниците, но е признал, че сделката е запазила френския и европейския интерес във важни експортни сектори.
В Германия канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че постигнатият компромис ще окаже сериозно влияние върху експортно ориентираната икономика на Германия. "Германската икономика ще понесе значителни щети от тези тарифи", каза Мерц в понеделник. Макар че не е доволен, това е "най-доброто, което може да се постигне при дадените обстоятелства", каза той в защита на ЕК.
Италианският премиер Джорджа Мелони приветства споразумението. "Винаги съм смятала и продължавам да смятам, че ескалацията на търговията между Европа и САЩ би имала непредсказуеми и потенциално опустошителни последици", каза тя, но подчерта, че подробностите все още трябва да бъдат проучени. Междувременно вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни обеща, че правителството на страната ще помогне на фирмите, които ще бъдат засегнати от тарифите.
Португалският премиер Луиш Монтенегро заяви, че споразумението "носи предвидимост и стабилност, които са жизненоважни за португалския бизнес и икономика".
Словения е колеблива в официалния си отговор. Министерството на икономиката все още анализира съдържанието на споразумението, но също така подчерта значението на предвидимостта и стабилността, също и за важни сектори като автомобилната и фармацевтичната промишленост.
Победители, губещи и всичко между тях
Анализаторите са съгласни, че САЩ са излезли предимно като победител, тъй като например износителите на автомобили не са изправени пред големи мита, когато продават в ЕС. Американските потребители обаче може да се сблъскат с по-високи цени на вносните стоки, тъй като компаниите могат да прехвърлят допълнителните разходи върху тях.
Мерц предупреди, че и за САЩ не всичко ще бъде наред. "Ще видим и последиците от тази търговска политика в САЩ". Ще има не само по-висока инфлация, но и цялостно нарушаване на трансатлантическата търговия, добави канцлерът.
"Тези тарифи, по мое твърдо убеждение, не са в интерес и на САЩ", заяви Фридрих Мерц, допълвайки, че времето ще докаже това.
В стойностно изражение Германия е най-големият износител на стоки за САЩ, които са основен пазар за нейните автомобили, стомана и металорежещи машини. Износът на тези стоки възлиза на 161,2 милиарда евро през 2024 г.
След Германия са Ирландия и Италия, чийто стойност на износа през миналата година е бил съответно 72 милиарда евро и 64 милиарда евро, според статистическата служба на ЕС Евростат.
Франция е по-малко изложена на риск, въпреки че разполага с големи компании в аеронавтиката, хранително-вкусовата промишленост, виното и луксозните стоки, които рискуват да загубят пазари. Според Евростат, ЕС като цяло изнася 20 на сто от стоките си за САЩ.
Рисковете от ефектите от американските мита варират значително в зависимост от предлагането на пазара в САЩ:
В единия край на скалата е например Португалия. По-голямата част от нейния износ е концентрирана в ЕС, особено за Испания. Износът за САЩ представлява само 5 на сто от общия обем. Въпреки това португалското правителство обеща пълно сътрудничество за смекчаване на негативните ефекти от споразумението и за подкрепа на националните предприятия, особено в текстилния, обувния, винарския и металообработващия сектор.
Германия, и по-специално огромната ѝ автомобилна индустрия, е от другата страна на скалата, тъй като е най-големият износител за САЩ. Федерацията на германските индустрии (BDI) заяви, че дори мито от 15 на сто би имало огромно отрицателно въздействие върху експортно ориентираната промишленост на страната. Според браншовата Асоциация на германската автомобилна промишленост - Фау Де А (VDA) годишните разходи само за компаниите в германската автомобилна индустрия се оценяват на милиарди.
Ирландия заема специална позиция - Дъблин има най-големия търговски излишък сред държавите членки на ЕС и изнася повече от една четвърт от стоките си за САЩ. Това се дължи до голяма степен на факта, че американски фармацевтични компании са се установили там. Ирландия е домакин и на повечето европейски централи на американски технологични гиганти, като например "Епъл" (Apple), "Гугъл" (Google) и "Мета" (Meta), които са привлечени от благоприятната ирландска данъчна система.
Като цяло някои сектори са по-силно изложени на риск - по-специално хранително-вкусовата и винарската промишленост, какъвто е случаят с Испания, секторите на аеронавтиката и луксозните стоки на Франция, както и автомобилния сектор на Италия. Френско-италианският автомобилен производител "Стелантис" (Stellantis), и по-специално марките на групата "Фиат" (Fiat) "Пежо" (Peugeot), отложиха през април прогнозите си за годината поради тази несигурност.
Докато ЕС работи по уточняване на условията на търговската сделка, българските износители вече усещат последиците – и реагират със стратегия за диверсификация на търговията. Хайверът е показателен пример: страната вече е един от водещите производители на черен хайвер в Европа. Според Емил Арабаджиев, председател на Асоциацията на търговците на черен хайвер в България, страната изнася над 15 тона годишно. Той вярва, че по-високите цени няма да променят търсенето в САЩ, тъй като има недостиг на продукта, но диверсификацията към нови дестинации като Австралия, Канада и Испания внася спокойствие в бранша.
Може да е и по-лошо
За страната кандидат за член на ЕС Босна и Херцеговина от 7 август са в сила 30 на сто мита върху износа на всички нейни продукти. Външнотърговската търговска камара на Босна и Херцеговина оцени, че новите мита ще засегнат най-силно отбранителната промишленост на страната, която представлява над 60 на сто от износа ѝ за САЩ.
Въпреки че САЩ представляват само около 1 на сто от общата външна търговия на Босна и Херцеговина, косвените ефекти могат да бъдат значителни. Особено изложени на риск са компаниите от Босна и Херцеговина, чиито продукти достигат до САЩ чрез европейски купувачи, където повишените цени могат да намалят търсенето. Очаква се най-силно засегнатите сектори да бъдат металургичната и автомобилната промишленост, с потенциални последици за заетостта, разходите и инфлацията.
В правителството има инициативи за пълно премахване на тарифите върху американски продукти, главно като опит да се спечели благоразположението на администрацията на Тръмп.
Какви други споразумения съществуват?
САЩ може да са най-големият търговски партньор на ЕС, но Брюксел също така се стреми към редица други споразумения. Започването им обаче отнема време.
Понастоящем ЕС води преговори за сключване или актуализиране на сделки с (наред с други) Индия, Индонезия, Малайзия, Филипините, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Австралия, Сингапур или Тайланд.
Споразуменията за икономическо партньорство или асоцииране са в процес на приемане или ратифициране с: южноамериканския търговски блок МЕРКОСУР, Мексико и повече от дузина африкански държави.
Междинно споразумение с Чили влезе в сила на 1 февруари.
Споразумението с блока МЕРКОСУР, обединяващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, е най-голямото сред тях. Испания по-специално настоява за приемането на това споразумение, въпреки опасенията от европейския селскостопански сектор. "Нямаме друг избор. Абсолютно трябва да постигнем споразумение между двата търговски блока", каза испанският премиер Педро Санчес по време на посещение в Уругвай през юли.
След което следва Китай. Въпреки че са вторият по големина търговски партньор на ЕС по отношение на стоки, отношенията между Брюксел и Пекин стават все по-напрегнати. ЕС е обезпокоен от рекордния търговски дефицит от над 300 милиарда евро през последната година и от контрола на Китай върху износа на критично важни редкоземни елементи, използвани в производството на електродвигатели и сензори.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
