site.btaПрироден парк „Сините камъни“ съхранява богато биоразнообразие въпреки близостта си до град Сливен

Природен парк „Сините камъни“ съхранява богато биоразнообразие въпреки близостта си до град Сливен. Това каза в интервю за БТА зоологът Николай Долапчиев, който е главен асистент в Българската академия на науките (БАН). Той работи в два института на БАН - в Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания и в Института за космически изследвания и технологии.

На въпрос как съвместява работата си там, той разказва, че макар това да звучи като странна комбинация, връзката е логична. „Чрез дронове, посредством дистанционно наблюдение от въздуха, учените започват да изследват бозайници. Снимаме от въздуха елени, сърни, диви свине", разказа експертът. "Макар световната практика да е доказала ефективността на въздушното наблюдение на дивата фауна, този метод за дистанционно наблюдение на бозайници у нас едва прохожда.“

Въпреки непосредствената си близост до град Сливен, паркът е убежище на много диви животни, каза Николай Долапчиев. "Тук могат да се срещнат редки и защитени видове като благороден елен, дива котка и златка, а фотокапаните ни разкриват тайните на нощния живот на парка. Това показва, че дори близо до града природата може да се развива успешно, стига да ѝ се даде шанс и грижа“, смята зоологът.

Той разказа за наблюденията си върху биоразнообразието и методите за неговото документиране. "Фотокапаните са едни от най-надеждните средства, с които разполагаме," обясни Долапчиев. "Те ни позволяват да следим активността на животните, особено тези, които се движат нощем или избягват човешко присъствие".

Тринадесет животински вида са били установени чрез фотокапаните. Сред тях са благороден елен, сърна, златка, дива котка, белка, дива свиня, язовец, лисица, чакал, обикновен сънливец, таралеж, катерица и заек. В парка не се срещат вълк и мечка.

Сред най-често забелязваните видове в парка е сърната. "На практика няма място, където да поставим камера и да не заснемем сърна. Липсата на естествени хищници в района като вълци, допринася за стабилната ѝ популация", разказа Долапчиев. Според него най-голямата заплаха за сърните са бездомните кучета, които се скитат в парка.

По отношение на по-едрите животни, Долапчиев посочи, че в парка има най-малко десет екземпляра от вида благороден елен. "Изключително красив и величествен вид. За съжаление, има и регистриран случаи на бракониерство“.

Попитан за хищниците, които евентуално биха представлявали опасност за сърните и елените, експертът обясни: "В парка сърните и благородните елени нямат естествен враг. Основните хищници тук - чакали, лисици и язовци, се хранят предимно с дребни животни". Чакалите, например, имат хранителен спектър, съставен основно от дребни гризачи и малък процент зайци.

От по-дребните хищници той спомена лисицата, която също е обект на редовни наблюдения: "Много е полезна, защото се храни с гризачи, които хората често възприемат като вредители".

По думите му сред застрашените видове е дивата котка. "Най-голямата заплаха за дивата котка е хибридизацията с домашни котки. Получават се хибриди, при които често е трудно да се определи произходът. Въпреки това, имаме потвърдени регистрации на чистокръвни диви котки", каза зоологът.

За златката и белката, два сходни вида, също има интересни наблюдения: "Дълго време се смяташе, че белката живее в равнините, а златката – в планината. Но новите данни сочат, че и двете могат да обитават едни и същи сходни местообитания. Различаването им понякога е трудно, но с помощта на експерти можем да го направим".

Катериците са повсеместно срещани в парка, а сред по-редките видове, които предизвикват интерес, е обикновеният сънливец. "Заснехме го за първи път миналата година – както в ниските части на парка, така и около 900 метра надморска височина", разказа Николай Долапчиев.

Един от най-забележителните случаи в последните години, според Долапчиев, е появата на дива коза. "Колега от „Зелени балкани“ я засне преди две години. За съжаление, това си остава прецедент. Надяваме се този вид да се установи трайно в района", каза той.

Долапчиев подчерта, че дивите животни успешно се адаптират въпреки човешкото присъствие. „Нашата задача е да продължим наблюденията, да пазим тази природа и да образоваме хората за нейната стойност", отбеляза той.

Експертът съветва туристите да избират популярни туристически маршрути, както с оглед собствената си безопасност, така и за да не притесняват животните. Той препоръчва да се придвижват без да вдигат шум и, разбира се, да не оставят отпадъци.

Сред заплахите за дивите животни са бракониерството и замърсяването, посочи Николай Долапчиев. „Има много форми на бракониерство. Често се поставят примки по животинските пътеки, в които животните умират по много мъчителен начин, понякога от жажда или изтощение“, разказа той. По думите му бракониерите също познават добре животинските пътеки и често е откривал примки по места, на които той избира да сложи фотокапаните си. Допълни, че понякога техниката му става обект на кражби.

Освен бракониерството, замърсяването е сериозен проблем, каза зоологът. „Намираме изхвърлени бутилки, строителни отпадъци, тухли, дори на над 1000 метра надморска височина. Имало е случаи на изхвърлени автомобилни гуми.“ Той отбеляза, че подобни отпадъци са опасни и за животните, и за цялата екосистема.

Природозащитници са разтревожени от решения на Общински съвет – Сливен за създаване на селищни образувания в местностите Даулите и Карандила. Организирани бяха редица протести, като в бъдеще те възнамеряват да обжалват решенията в съда.

Въпреки всичко това в парка има много хора, които помагат за опазването му. „Има доброволци, които почистват, залесяват и се грижат за парка – не само на думи, а с действия“, каза Долапчиев и допълни, че тези усилия дават надежда за бъдещето на биоразнообразието в района.