site.btaСъбитията в българската история стават по-популярни, когато преминат през литературен формат, смята кюстендилският автор Калин Василев

Връзката между литературата и паметта е много съществена, тъй като някои от събитията в българската история стават по-популярни и оставят по-трайни следи в съзнанието на хората, когато преминат през литературен формат, каза в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил писателят Кален Василев, който гостува по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „Литература и памет", посветен на 50-годишната от основаването на Националния литературен музей.

„Най-фундаменталният пример за това е романът „Под игото", който художествено и исторически описва Априлското въстание - момент, който присъства дълбоко в съзнанието на българина, което не може да се каже за много други исторически събития в миналото на нашия народ", каза Василев. Според него една част от литературната програма на учениците в горните класове е да научават дори историческите събития през литературните произведения на големите ни автори.

Когато говорим за художествени произведения, те със сигурност оставят отпечатъка, мнението и душата на автора, така че стават и особено субективни. Това е съвсем естествено, защото те нямат ролята да предават историческите събития. Понякога дори в тях има и пропаганден характер, коментира Калин Василев.

Според него в момента българската литература и като качество, и като количество е на много високо ниво и не случайно имаме носител на наградата „Букър" в лицето на Георги Господинов. Имаме и множество автори, чиито произведения стават база за филми – Теодора Димова, Алек Попов, които много правдиво и талантливо предават съвремието, в което живеем, добави той.

„Ако не се изроди изкуственият интелект, следващите поколения ще могат да видят какво сме създавали ние и като събития, и като емоция", посочи Василев.

Той смята, че ситуацията, в която живеем, сякаш е без гръбнак. Стремежът на политическия елит е доколкото е възможно да се угоди на по-голяма маса от обществото, така че да не се връщат събитията като негативен бумеранг обратно към тях, каза той.

Калин Василев е роден през 1985 г. в Кюстендил. Печели конкурсa „Романът на бъдещето", част от кампанията „Голямото четене" на БНТ, второ място на конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine (2008; 2015), първо място за кратка проза на списание "Едно" (2007). Награден е и от Travel.bg за пътеписите „Момичето от Оушън" (2008) и „Manhattan, NY" (2010). Номиниран е в категория „Проза" на IV Национален литературен конкурс на издателство "„Хермес" (2010). Получава почетния медал на Югозападния университет „Неофит Рилски" за високи резултати в литературата. През 2015 г. печели второ място на конкурса „Рашко Сугарев".

Автор на четири сборника с разкази - „Опити за любов и щастие" (2012), след като през същата година печели Националния литературен конкурс на издателство„Хермес". С дебютната си книга печели конкурсите „Светлоструй" (2012) и „Южна пролет" (2013) за белетристика. Вторият му сборник с разкази „Авангардни безделници" (2014 г.) е отличен в съревнованието „Голямата книга на малкия град" и награден от сдружение „Книги без граници" (2015). Автор е и на сборниците „Прости съвети за прост живот" и „Персони". Предстои излизането на петия му сборник „Семеен, с една тъща". Калин Василев е автор и на две фотоизложби макрофотография.