site.btaАкад. Тодор Николов: Homo sapiens се превръща в мощен геоложки фактор и вместо да търси активно пътища за намаляване последствията от геоложките бедствия, той сам ги предизвиква

BOBSTH 14:06:01 27-09-2019
AM1404BO.004
акад. Тодор Николов - интервю

Акад. Тодор Николов: Homo sapiens се превръща в мощен геоложки фактор
и вместо да търси активно пътища за намаляване последствията
от геоложките бедствия, той сам ги предизвиква


София, 27 септември /Пепа Витанова, БТА/
Homo sapiens се превръща в мощен геоложки фактор и вместо да търси активно пътища за намаляване последствията от геоложките бедствия, той сам ги предизвиква, каза в интервю за БТА световноизвестният български геолог акад.Тодор Николов.
По думите му над Земята реално тегнат големи заплахи и ако човек не съумее да се извиси над сегашното си поведение на лакомия и хищническо отношение към природната среда, то краят на Homo sapiens е без перспектива. Освен това, всички трябва да осъзнаем, че планетата не може да се товари непрекъснато с отпадъци, допълни той. В това направление трябват реални действия, а не непрекъснати конференции, които завършват с "фундаменталното" заключение: "трябва да спрем глобалното затопляне!", заяви акад. Николов.
В перспектива именно младите трябва да застанат начело в осветляването на този жизнено важен проблем, но това не може да измества възрастните, които всъщност утежняват решаването на проблема, каза световноизвестният български геолог.
Акад. Тодор Николов е роден през 1931 г. в с. Варана, Плевенско. Завършил е геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960 г.) и Франция (1968). Доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт при БАН. Действителен член (академик) на БАН. Доктор хонорис кауза на Университета "Пол Сабатие", Тулуза, Франция (1994). Член на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Научното му творчество обхваща над 340 труда, в т.ч. 10 монографии и книги, 2 университетски учебника. Работи в областта на геологията, палеонтологията и стратиграфията; теорията на еволюцията и палеоклиматологията.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Международен екип от астрономи наскоро откри нова звездна система, включваща планета, на която се предполага, че може да има вода. Това възражда мечтите за живот и на други космически дестинации.
Отговор: Астрономията е една от най-древните естествени науки (от 4-6-то хилядолетие пр.н.е.), а в нашето съвремие тя се развива с много интензивни темпове. Много въпроси се крият зад интереса към различните астрономически обекти и към Вселената изобщо.
Още след раждането си човек започва често да гледа към звездното небе, защото там някъде се крият източниците на нашето начало. И днес се вълнуваме как е възникнала Вселената, галактиките, планетите и т. н. Този интерес към звездното небе се засили особено с мечтите на човека да усвои други планети. Откритието на нова звездна система, включваща планета с наличие на вода, възбуди не само астрономите, но и мечтателите за полет към други светове. Прочетох доста информации за това ново астрономическо откритие, но никъде не видях да се отбелязва, че щом има вода на дадена планета, то това значи, че там има и живот.
Отдавна е установено и доказано, че за да възникне и да се развие живот на дадена планета са необходими (задължителни) следните условия: Първото условие, за да се появи живот на дадена планета, е свързано с нейната маса. Тя не трябва да надминава 1/20 от масата на централната звезда (Слънцето), нито да бъде по-малка от 0,001 процента. Ако планетата е по-голяма, скоростта на ядрените реакции в нейната вътрешност ще се увеличава експоненциално и това ще доведе до голямо повишение на температурата. При малка маса планетата ще бъде студена, със слаба гравитация и няма да може да развие и да задържи атмосфера. От гледна точка на масата в нашата Слънчева система само Земята и отчасти Марс отговарят на тези условия.
Второто условие е свързано с подходяща позиция в звездната система с оглед относително постоянна и оптимална радиация, получавана от Слънцето.
Третото условие изисква наличието на течна вода и на кислородна атмосфера.
Във Вселената съществуват безброй звездни системи с планети, които отговарят на посочените основни условия и върху които може да се развие живот. Това, че досега не са открити сигурни признаци на живот, освен на Земята, не е непременно сигурна подкрепа на мнението, че Земята е уникална планета.
Разбира се, човек ще продължи да търси доказателства за живот, за живи същества на други планети, но засега Земята остава нашия дом, а извънземните са вероятно на светлинни години от нас.

Въпрос: Как гледате на желанието на някои съвременни учени, бизнесмени и политици да внушат, че рано или късно ще дойде момент, в който човечеството ще трябва да напусне нашата планетата и да се засели на някоя друга?
Отговор: Този въпрос е свързан с вечната мечта на обикновения човек да намери не само по-добри условия за живот, но и на по-големи перспективи за осъществяване на своите жизнени планове. Що се отнася до бизнесмени и политици - те винаги имат стремеж за нови пространства, за да имат повече власт и повече печалби. В повечето случаи техните желания излизат даже извън пределите на нашата Галактика.
При разглеждане на такъв въпрос, свързан с мечти на хората да се разселят и да заселят нови места, трябва да разграничаваме неистовото желание за власт и печалби от желанието да видим нови светове. Мечтите на човека са сред най-възвишените му качества, те движат прогреса. Те могат да бъдат безгранични, но често са нощни бленувания.
Трябва да знаем, че животът на Земята зависи от еволюцията на Слънцето. Астрономите смятат, че то има потенциал да продължи да излъчва енергия поне още около 5 млрд. години. От гледна точка на тази прогноза животът на Земята реално има перспектива за съществуване поне още 4,5 млрд. години. Като биологически вид Homo sapiens има потенциал за съществуване поне още 5 -10 млн. години. Т. е. сигурно е, че краят на света няма да бъде утре. Ние трябва да осъзнаем, че сме продукт на милиарди години еволюция, защото както казва английския поет Джон Дън: "Човекът не е самотен остров, отхвърлен сам и неразбран". Ние сме част от един свят, положени на върха му (по незнайни!) причини. Искаме или не, но Homo sapiens няма право да рискува бъдещето на това светло и красиво създание - живия свят, със своите експерименти да се разсели на други планети. Защото това би било възможно като пътешествие с невероятни ракети, които той може да използва и за други (ужасни!) свои цели на Земята. Но остава абсолютно безперспективно като възможност за реализация в близките милиони години.
Необходимо е да знаем и да осъзнаем, че с подобни идеи (и опити) да населим (т.е. да завоюваме) други планети не бива да поставяме мислителя на Роден отново "пред вратите на Ада".

Въпрос: Каква е диагнозата за състоянието на Земята днес? Не се ли преиграва малко с апокалиптичните сценарии?
Отговор: Земята - нашата планета, е в нормално състояние, нейното сърце тупти както и преди много стотици милиони години, континентите леко се движат над това туптящо сърце, животът води своята вечна борба за съществуване. Земята има концентричен строеж. Тя се изгражда от отделни слоеве: ядро, мантия и литосфера, вкл. земната кора, които се различават с различна плътност. Много процеси и явления в земната кора са обусловени от процеси в недрата на планетата.
Мнението, че днес има повече природни катастрофи: земетресения, вулканизъм, наводнения, циклони и други подобни не е основателно. Динамиката на Земята е такава, каквато е била и преди стотици милион години; вариации може да има, но те не са толкова чести, за да очертаят трайни тенденции. В геоложката история на Земята са засилени динамични процеси (например епохи на активен вулканизъм), но те са естествени ритми в динамиката на планетата.
Образно казано, Земята е жива планета - неспокойна и непрекъснато променяща, която има своя динамика, обусловена от вътрешната й структура. Върху нея оказват влияние и редица орбитални и астрономически фактори. От друга страна, земната атмосфера също е силно динамична система. Основни фактори, които влияят върху най-горната част на Земята са геоложките процеси, които биват два типа: екзогенни, обусловени предимно от външни фактори, и ендогенни, свързани предимно с вътрешната земна динамика. Върху облика на Земята силно влияние оказват също ендогенните процеси и особено тектонските движения, земетресенията и вулканизма.
Опасни външни (екзогенни) процеси са: циклоните (ураганите), наводненията, поройните явления, свлачищата, срутищата, лавините, пропаданията над минни изработки, прослягването на грунта и др. Скоростта на тези явления е от няколко секунди или минути до няколко месеца, но резултатите почти винаги са катастрофални.
След появяването на Homo sapiens (нарекъл себе си "Разумен човек") картината на Земята започва да се променя. Постепенно човек се налага като един от най-динамичните и силни външни фактори, който оказва силно въздействие върху външната земна динамика.
Действително, днес силно се преиграва с апокалиптичните сценарии.
Все пак реалността е: ние живеем на динамична планета, върху която животът се е появил преди милиард години и неговата еволюция е довела до появата на т. нар. разумен човек. Нима безумието ще доведе до трагичен край? Да си припомним Павел Вежинов: "А навън славеите все тъй се заливаха с песни. Нямаха си проблеми, както не са имали преди да се появи човекът!"
В заключение на отговора на този въпрос бих искал да подчертая: Човек, независимо от неговия интелект, не може да спре действието на разглежданите естествени геоложки процеси, но при почти всички случаи ги подсилва. Поради това трябва да отбележим, че естествените природни катастрофи не са най-страшната страна на човешкото битие. Още повече, че големите геоложки и космически катастрофи са много редки събития. Освен това, днес са налице много средства, чрез които може да се избегнат или силно да се намалят последствията от тези катастрофи. По-страшни са незнанието и/или илюзията, че човечеството може да господства над всичко. За съжаление, обаче, Homo sapiens се превръща в мощен геоложки фактор. И вместо да търси активно пътища за намаляване последствията от геоложките бедствия, той сам ги предизвиква.
Отговорностите на човека остават - за това ни предупреждава Петър Караангов: "И не бягай от нищо, защото Земята е кръгла и няма къде да избягаш".

Въпрос: Застъпвате тезата, че глобалното затопляне е започнало още преди хилядолетия, а новото през последните десетилетия е засилващата се алчност и безотговорност на хората. Това ли е обяснението и за унищожаването на дъждовните гори?
Отговор: Един от проблемите, с изучаването на който се занимавам от дълги години, е свързан с историята (промените) на климатите в геоложкото минало на Земята. Но, всъщност, какво се разбира под термина "климат"? Първо, трябва да се разграничават понятията "време" и "климат". Времето е ежечасната и ежедневната проява на метеорологичните условия (атмосферно налягане, степен на слънцегреене, температура, вятър, облачност, влажност, валежи) в дадена област. Климатът е по-общ израз на времето и представлява дълготраен (статистически) режим на съчетание на различни метеорологични фактори в течение на голям период от време и на значителни пространства, обикновено в обсега на отделните земни хемисфери. По предложение на Световната метеорологична организация (СМО) е прието, че този период от време е средно около 30 години. За отделните области на Земята е характерен специфичен климат: тропичен, субтропичен, умерен, морски, континентален, сух, влажен, студен.
Науката има данни за климатите на Земята отпреди 3,5 - 4 млрд. години, при което с времето те стават все по-разнообразни и по-информативни. Геологията извлича тези данни от скалния летопис и от фосилните останки от древни организми. Така се очертава картината и динамиката на климатичните вариации.
В историята на Земята климатите са се променяли непрекъснато. Затова не можем да говорим за климат (ед. ч.), а за климати. Това затопляне, което наблюдаваме в нашата съвременност започва като ясна тенденция от холоцена, т.е. приблизително преди 10-11 хил. години. Именно още в началото на холоценската епоха се очертава цикъл на затопляне, който следват голямото застудяване и големите заледявания през плейстоценската епоха. Топлият цикъл през холоцена е силно проявен по цялата Земя, но в Северното полукълбо вътре в този цикъл, се проявява т. нар. малък ледников век (Little Ice Age) в интервала от 14-ти век до към средата на 19 век.
Този урок от геоложкия летопис ни показва, че етапите на глобалните затопляния са много по-тежки и по-неблагоприятни за живота, отколкото глобалните застудявания. Средната температура на земната повърхност (Ts) във времето от 2,5 млрд. години ВР до днес се е променяла в интервала от 12о до 22-25о С.
На форум (вероятно научен!), състоял се на 19.01.2018 г. в Давос, Швейцария, експерти-затоплисти очертават седемте най-големи заплахи за света през 2018 г. На първо място те поставят климатичните промени. Нито повече, нито по-малко. Но след това следват: природни катаклизми, кибератаки, кражби на лични данни и т. н. А надпреварата във въоръжаването, ядрените оръжия и други подобни? Противоречия запад-изток, бедни, богати? Нито дума за тези неща.
Някои може да кажат, че съм затоплист. Не! Стремя се да бъда реалист. Но се изумявам от т. нар. затоплисти, че поддържат една теза, която няма нищо с дълготрайните закономерности в колебанията на климатите на нашата планета. Но тази теза привлича колосални средства, плащани от много страни за емисиите на СО2 . Знае ли някой къде отиват тези средства?

Въпрос: Но има и нещо оптимистично: съвременните млади хора са загрижени за планетата. Те просто се раждат "зелени", "еко", притискат правителствата да спазват нормите за защита на природата. Може ли това да са опасенията за предизвестената смърт на Земята?
Отговор: Няма никаква предизвестена смърт на Земята. Тя е динамична, жива планета, люлка на живота вече милиарди години. Тя ще продължи да съществува като планета.
Но над Земята реално тегнат големи заплахи, за които стана дума по-горе. Ако човек не съумее да се извиси над сегашното си поведение на лакомия и хищническо отношение към природната среда, то краят на Homo sapiens е без перспектива.
Освен това, всички трябва да осъзнаем, че планетата не може да се товари непрекъснато с отпадъци. В това направление трябват реални действия, а не непрекъснати конференции, които завършват с "фундаменталното" заключение: "трябва да спрем глобалното затопляне!". За да засилят подкрепата си за този смешен лозунг (защото това е сходно на повика: да спрем въртенето на Земята!) тази година затоплисти сложиха начело на техните манифестации едно дете от Скандинавия, което да оглави техния поход. Това красиво, очарователно създание вече беше в Европейския парламент, в ООН и др. В перспектива именно младите трябва да застанат начело в осветляването на този жизнено важен проблем, но това не може да измества възрастните, които всъщност утежняват решаването на проблема.
Знаете ли, че често си мисля за Бог. Майка ми беше много набожна, но аз израснах в едно безбожно време. Но не само това - аз научих много неща за света и за неговото начало. Кой е бил в началото? Сигурно е имало нещо, някаква сила, която е дала началото на Големия (и велик) взрив. Нека всеки има свободата да избере отговора на този фундаментален въпрос. И ако Бог е над нас, нека представителите на различни религии, а те са велико множество, да се обединят за защита на живота върху прекрасната планета Земя. Иначе всички, когато говорим за глобални проблеми, затъваме в пустословия.
Трябва да осъзнаем и да мислим мъдро: човечеството никога няма да може да напусне Земята и да се разсели на други планети. То или ще просъществува тук, на нашата планета, или ще отбележи най-голямата катастрофа на живота върху Земята, след гибелта на Динозаврите. Защото някои днес имат същото поведение като гигантските влечуги през мезозойската ера. /АМ/