site.btaКрасимир Недев: Идеята за заедност е по-голяма от това, което ще се случи с проекта за разширението на сградата на Националната библиотека

BOBSTH 12:34:01 17-12-2019
AM1231BO.001
Национална библиотека - Красимир Недев - интервю

Красимир Недев: Идеята за заедност е по-голяма от това,
което ще се случи с проекта за разширението
на сградата на Националната библиотека


София, 17 декември /Йоана Александрова, БТА/
Идеята за заедност е по-голяма от това, което ще се случи с проекта за разширението на сградата на Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" , каза в интервю за БТА адвокатът, журналист и общественик Красимир Недев, който е и член на Обществения съвет към библиотеката.
Миналата седмица Общественият съвет към Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" съобщи, че се обявява конкурс за идеен проект за разширението на сградата на библиотеката.
Членовете на съвета предлагат да се покрие част от градината зад сградата при запазване на растителността, като там бъдат преместени читалните и обособени пространства за културни и образователни събития, както и Музей на книгата. Смятам, че ние като нация имаме крещяща нужда от този акт и това е нещо абсолютно наложително, разказа пред БТА Недев. Това е поглед в бъдещето и уникален шанс за историческа промяна в съзнанието на хората, общонародно дело, обединение, допълни той.
Сградата на Националната библиотека е построена през 40-те години на миналия век. Проектът от 1939 г. е предвиждал втори етап на строежа, планиран 25 години след завършването на първия етап. През 1971 г. е взето решение за разширяването, но по-късно е било отменено.
"Днес сградата на Националната библиотека не може да осигури адекватни условия и достатъчно пространство за съхранение на близо шестте милиона книги и архивни документи, с които разполага. Предложението за закрита градина за читалните на Националната библиотека би решило проблемите със съхранението и достъпа до всички книги при условия, по-близки до световните стандарти, ще бъде гарантирано и място за бъдещите попълнения в библиотеката, ще бъдат изградени модерни читални и пространства за културни събития, както и Музей на книгата", разказа още Красимир Недев.
Възхищаваме се и почитаме нашите светли възрожденци и будители. Е, съдбата ни дава невероятния шанс ние самите, в 21 век, да дадем част от себе си в полза на благородна и смислена кауза, допълни той.

Следва цялото интервю:

Въпрос: При какви условия се съхранява националната ни памет в момента?
Отговор: Знанието ни се пази в различни библиотечни единици - книги, партитури, ръкописи, артефакти. В момента в хранилищата на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на площ от 1 квадратен метър се помещават 700 библиотечни единици, включително и такива разположени на земята. Световните стандарти за книгохранилища са не повече от 280-300 тома на квадратен метър. Тъй като основната сграда на Националната библиотека не побира наличния архив, 3 000 000 единици от него е разпръснат в хранилища в околностите на София.
Ежегодно в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" постъпват по около 60 000-70 000 библиотечни единици. Това означава, че за следващите 30 години се очакват още поне около 2 000 000 библиотечни единици. При тези условия сегашната сграда на Националната библиотека не може да функционира едновременно като архив и като активен културен институт.
Идеята за разширението на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е един грандиозен проект. Смятам, че ние като нация имаме крещяща нужда от този акт и това е нещо абсолютно наложително. Всички българи трябва да се обединим около тази инициатива. Да не забравяме факта, че все пак сме дали на света азбука, на която пишат над 300 милиона души на планетата.
С разширяването на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" искаме да създадем достойно и адекватно на съвременните изисквания хранилище на националната ни памет, както и да изградим модерен културен център какъвто следва да има всяка една държава с богата култура и история като нашата. Инвестираме в паметта, която продуцира бъдещето ни. Библиотеките са като родителите ни - приемаме ги за даденост, сякаш са вечни и неподатливи на времето и не ни се иска да повярваме в тяхната уязвимост. Но библиотеките, досущ като родителите ни в преклонна възраст, искат грижа - истинска и отдадена. Този казус не бива да бъде разглеждан само като политическа и държавна отговорност. Иска ми се, така както преди 140 години, когато е учредена нашата библиотека и по-късно през 1939-1940 г., когато се строи сегашната сграда, населението да се активизира. Българският народ е нужно да се запали по тази идея и да насочи мощната си енергия в реализирането й. Нека тя се превърне в национална кауза.
Ние като българи трябва да сме горди с историята и културата си и да направим всичко възможно те бъдат предадени на следващите поколения, за да съществуваме като нация и в бъднините. Нека да завещаем на наследниците си достойнството на този славен народ, с което те да се гордеят. Това е поглед в бъдещето и уникален шанс за историческа промяна в съзнанието на хората, общонародно дело, обединение. Възхищаваме се и почитаме нашите светли възрожденци и будители. Е, съдбата ни дава невероятния шанс ние самите, в 21 век, да дадем част от себе си в полза на благородна и смислена кауза.

Въпрос: Вие сте член на Обществения съвет към Националната библиотека. Разкажете малко повече за него.
Отговор: Общественият съвет към Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе сформиран преди около две години по инициатива на сегашния директор на библиотеката доц. Красимира Александрова. Това е структура напълно свободна откъм ограничения. Нейни членове са личности, които са съмишленици на каузата на Националната библиотека - тя да бъде лицето на книжовността и духовността на нашата държава и нация. Едно от най-явните лица в Обществения съвет е акад. Антон Дончев, който подкрепя с душата и сърцето си нашите идеи. Много от тях са родени в разговори с него. В съвета членуват хора от различни области на живота, които имат отношение към книгата. Това е общото между нас - ние милеем за тези уникални документи, които съхраняваме и стремежът да ги запазим за идните поколения.
Като гражданин, искам да подчертая мисията, с която се е заело настоящето ръководство на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", а именно да я съживи като активно функциониращ културен институт. Целта на Обществения съвет към библиотеката и нейното ръководство е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" да се превърне в голям културен и комуникационен център, като паралелно с това да бъде запазена основната й функция - съхранение на знание.

Въпрос: Навреме ли се появява идеята за разширението и модернизацията на сградата на най-голямата културна институция у нас?
Отговор: По-добре късно, отколкото никога. Винаги съм си представял човешката история като спирала на знанието. Епохата, в която живеем е изключително динамична и като, че ли намираме време и средства за всичко друго, но не и за съхранението на духовността и културата си. За съжаление, у нас библиотеките като културни пространства са силно подценени. Съвременният човек предпочита да използва по-лесния достъп до дигитална информация, отколкото да търси в библиотеките. Коварна измама е, че в интернет има знание за всичко. Да, разбира се, тази световна платформа за споделяне на информация съдържа огромна база данни и точно в това е уловката - там няма подредба, съществува хаос, в който човек се изгубва, ако не притежава съзнание и умения за избирателно отсяване.
Предимството на библиотеките от една страна е, че те предоставят достъп до подредено знание и от друга, че са пространства за реална социализация и общуване. Все неща, които са дефицитни и все повече биват ценени високо от развитите общества. Осъзнавайки важността от стимулирането на тези процеси, ръководството и Общественият съвет към Националната библиотека взе единодушно решение да обяви конкурс за идеен проект за разширяване на сградата на библиотеката. Членовете на съвета предлагат да се покрие част от градината зад сградата при запазване на растителността, като там бъдат преместени читалните и обособени пространства за културни и образователни събития, както и Музей на книгата.
За участие в конкурса са поканени архитекти, включително и ландшафтни архитекти, защото особен акцент ще бъде запазването на растителността, която да се впише в разширението. Съветът ще се обърне и към университети, творчески съюзи и природозащитни организации, студенти и преподаватели да се включат със свои идеи. Искаме цялата общественост да се чувства ангажирана с реализирането на този проект.
Плануваме след като се състои конкурсът, Общественият съвет да предложи на държавата, Столична община и обществеността проектите за обсъждане и да предприеме инициативи за набиране на средства от различни източници за изграждането на закрита градина - от държавния бюджет, чрез различни програмни и проектни финансирания, с подкрепата на бизнеса и дарения от родолюбиви българи. Но не това е най-важното. Основната мисия е събуждането на българите. Всеки, който се чувства активен и млад по дух трябва да вижда своето място там.

Въпрос: Защо е важно да бъде предприета тази инициатива?
Отговор: С обявяването на инициативата ние искаме да постигнем нещо повече от просто практическото разширение на сградата на Националната библиотека, което така или иначе е наложително. По-важната цел е осъзнаването на важността от тази идея и обединеното на хората около реализирането й. Щом българският народ е имал воля да намери средства и сили да построи свой национален храм на духовността и културата по време на война, значи би могъл да се пребори и сега. Ние като нация следва да си да дадем сметка за това и да се обединим емоционално и психически около съхранението и развитието на културата на българския хилядолетен народ. Всеки трябва да се почувства част от тази кауза. Идеята за заедност е по-голяма от това, което ще се случи. /Йоана Александрова//АМ/