site.btaНедялко Йорданов разказа живота си в стихове

Недялко Йорданов разказа живота си в стихове по време на официалната премиера на новата си книга „Не ми се тръгва". Поетът, драматург и режисьор представи едноименен моноспектакъл в театър „Сълза и смях" тази вечер.

В рамките на близо два часа и половина Недялко Йорданов представи както произведения от новата си книга, така и по-стари негови стихотворения. Моноспектакълът започна със стихотворението „Отново", написано от автора дни преди събитието. „Поетите трябва да остават млади в съзнанието на хората. Никога не съм мислил, че е възможно да бъда едно такова и хубаво, и идиотско изключение“, каза поетът преди да зачете „84“.

Йорданов се върна към спомените си от детството, като представи няколко стихотворения, посветени на родителите си. „Ще прочета едно стихотворение, което съм писал 19-годишен и което е посветено на баща ми, който беше осъден на смърт преди 9 септември. Едва се спаси. След това стана така, че фашистите не успяха да го убият, убиха го комунистите“, каза авторът. Той рецитира произведения като „Татко“, „На баща ми“, „Като на кино“, „Тайната“.

Поетът прочете стихове от пиесите си „Ние не вярваме в щъркели“ и „С надежда за утре“. Сред темите на спектакъла беше любовта. Недялко Йорданов представи стихотворенията „Невероятно е, че те обичам“, „Моето мъжко момиче“, „Остаряваме бавно“, „Не остарявай, любов“, „Остарявахме бавно“.

Пред публиката в „Сълза и смях“ Недялко Йорданов представи още стихове, посветени на синовете и внуците му, на морето, на България. Прозвучаха произведенията „Младежта си отива“, „На изпроводяк“, „Младежта се завръща“, „Госпожице, Любов“, „Дамата на сърцето ми“, „Какво доживяхме“, „До последно“. Авторът изпя песните „Някога, някога“, „Аз съм стар“ и „Душата ми вземи“. Моноспектакълът завърши със стихотворението „Не ми се тръгва“.