Армения и Азербайджан успяха да се споразумеят за основните принципи на мирния договор по между им, но все още „говорят на различни дипломатически езици“, обяви на 18 ноември арменският премиер Никол Пашинян. От десетилетия Ереван и Баку са в остър конфликт заради отцепническия регион Карабах, който азербайджанските сили си върнаха след светкавична операция през септември. Последва също толкова светкавично изселване на почти цялото 120-хилядно население от етнически арменци, живеещи в Карабах вече столетия наред.
Ден преди изявлението на Пашинян, на 17 ноември 2023 г. най-високопоставеният съдебен орган на ООН нареди на Азербайджан да позволи на избягалите през септември от Карабах етнически арменци да се завърнат, а на тези, които не са напуснали домовете си, да бъде гарантирана сигурност.
Пашинян обяви, цитиран от Ройтерс, че е бил постигнат известен напредък в преговорите за сключване на мирен договор. „Имаме добри и лоши новини за арменско-азербайджанския мирен процес“, каза Пашинян. „Добрите са, че основните принципи на мира с Азербайджан са договорени. Това стана с посредничеството на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в резултат на срещите ми с президента на Азербайджан в Брюксел. Най-важната от лошите новини е, че все още говорим на различни дипломатически езици и много често не се разбираме“, допълни арменският министър-председател.
Още на 23 октомври, когато Иран беше домакин на преговори между Армения и Азербайджан за установяване на мир в Южен Кавказ, ръководителят на иранската дипломация Хосейн Амирабдолахиан каза, че е „налице историческа възможност за всички страни в региона. Войната в Южен Кавказ приключи и е време за мир и сътрудничество“, цитира го Ройтерс. „Присъствието на външни страни в региона не само няма да реши проблемите, но и ще усложни ситуацията“, каза още Амирабдолахиан и според Ройтерс визира САЩ и ЕС, чиито ангажимент за постигане на мир подразни Русия. На преговорите в Техеран присъстваха също първите дипломати на Русия и Турция.
В Техеран всъщност беше първата среща на арменския външен министър Арарат Мирзоян с азербайджанският му колега Джейхун Байрамов след операцията на Баку в сепаратисткия регион на 19 септември 2023 г. Азербайджан си върна региона, признат от международната общност като част от неговата територия, който обаче, от 90-те години на миналия век се управляваше от арменски сепаратисти.
Три дни след срещата в Техеран Пашинян каза по време на форум в грузинската столица Тбилиси, че Армения се надява в близките месеци да сключи мирно споразумение с Азербайджан и да установи дипломатически отношения с Баку. Освен това Ереван се надява да отвори и границата си с Турция – близък съюзник на Азербайджан, за граждани на трети страни.
Арменпрес цитира Мирзоян на общата му пресконференция с унгарския му колега Петер Сиярто, че подписването на мирен договор е възможно, ако „недвусмислено и ясно се определят границите между двете страни въз основа на споразуменията от Алма Ата (днес Алмати) от 1991 г. и последните карти на СССР“. Мирзоян подчерта, че това се съдържа в изявлението на 5 октомври от петстранната среща в Гранада.
Междувременно говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, цитиран от Арменпрес, че мирът между Армения и Азербайджан продължава да бъде приоритет за САЩ, които са готови да домакинстват на следващ кръг мирни преговори между Ереван и Баку.
Успоредно с това обаче, още преди 19 септември Ереван започна да прави съгласувани опити да диверсифицира външната си политика от досегашната тежка зависимост от Москва, отбелязват анализатори, цитирани от Радио „Свободна Европа“. В навечерието на загубата на Карабах ситуацията в сферата на сигурността в Армения беше повече от несигурна, а необходимостта й от външна подкрепа – остра, пише РСЕ.
И макар че доскоро Ереван се стараеше да не взема демонстративно страна по въпроса за войната на Русия срещу Украйна, като нито критикува Москва, нито я подкрепя, Армения вече прави жестове към Киев, които раздразниха руското външно министерство. Съпругата на Пашинян Анна Хакобян занесе хуманитарна помощ в Киев, а арменските власти обявиха, че страната ще бъде домакин на съвместни военни учения със САЩ „Игъл партнър 2023“, започнали на 11 септември. В отговор арменският посланик в Москва беше извикан в МВнР и му беше заявено, че Армения подкрепя „нацисткия режим в Киев“, отбелязва РСЕ. Ученията, в които участваха 85 американски военни, се проведоха в условията на кампания с антируска риторика на два обекта близо до Ереван и продължиха до 20 септември. Според бившия американски военен аташе в Кавказ Боб Хамилтън, сега изследовател във Военния колеж в щата Пенсилвания, „всъщност ние нямаме такива интереси в Армения, което да оправдаят голямо военно партньорство“.
Пашинян стигна и по-далеч, заявявайки в интервю за италианския в. „Република“, че зависимостта на страната му от Русия е била „стратегическа грешка“. А председателят на арменския парламент Ален Симонян влезе в словесна схватка с говорителката на руското МВнР Мария Захарова, наричайки я „някаква секретарка“.
Симонян каза още, че Армения ще ратифицира Римския статут (договор от 1998 г., влязъл в сила 4 години по-късно, с който се създава Международният наказателен съд). По-късно стана ясно, че Армения става пълноправен член на МНС от 1 февруари 2024 г., като ще приеме юрисдикцията му със задна дата, считано от 10 май 2021 г. Русия обяви тази стъпка на Армения за неприятелски акт, тъй като през март МНС издаде заповед за ареста на руския държавен глава Владимир Путин заради депортирането на украински деца.
Тази поредица от ходове на Ереван е показателна за „опита за възстановяване на независимата арменска външна политика“, смята базираният в Ереван политически анализатор Микаел Золиян. „Не мисля, че това означава, че Армения е напът да стане нещо като прокси на Запада или че това е нещо, което ние искаме“, подчерта Золиян.
От друга страна, Москва заяви, че решението на Пашинян да не участва в срещата на върха на оглавяваната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) е поредният антируски ход на Армения, оркестриран от Запада. Според говорителката на МВнР Захарова, „очевидно Западът стои зад това. Западът, чийто планове в Украйна се провалиха, сега се вкопчва в Армения, за да я откъсне от Русия“, цитира Ройтерс Захарова.
РСЕ припомня, че арменците са поддържали близки отношения с Русия още от ранния етап на експанзията на Руската империя в Кавказ преди повече от два века. След разпадането на СССР Русия беше главният гарант за сигурността на Армения: Москва има военна база с няколко хиляди войници в Гюмри, близо до границата с Турция, а руски граничари охраняват границите на Армения с Турция и Иран. След края на втората Карабахска война през 2020 г. контингент от 2000 руски миротворци е разположен в Карабах.
"Но откакто Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г., арменците се почувстваха изоставени от съюзника си. Руските миротворци не бяха в състояние или не пожелаха да противостоят на многобройните усилия на Азербайджан да завземе нова територия или да подобрява позициите си", отбелязва РСЕ. "Азербайджан предприе и няколко офанзиви срещу самата Армения, а ОДКС не отговори на арменските настоявания за намеса", добавя РСЕ. На този фон, според Золиян, общо взето Армения няма какво да губи като се отдалечава от Русия.
Ереван диверсифицира външната си политика в няколко направления, отчита в анализ РСЕ. Активно работи с Индия като нов източник на оръжейни доставки, след като тези от Русия секнаха след февруари 2022 г.; укрепва отношенията си с южния си съсед Иран, който предлага помощта си за защита на арменската територия срещу потенциална азербайджанска атака; и най-очебийното – дава тласък на връзките си със западните държави. Ереван приветства пристигането на гранични наблюдатели от ЕС и нае бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за свой лобист. В тази си роля Расмусен се застъпва за американски гаранции за сигурност и европейска военна помощ, посочва РСЕ. И докато отношенията на Армения с Иран и Индия не тревожат Москва, връзките й със западни държави са по-деликатни. Според анализатора Золиян, „каквото и да върши Армения, ако то не е проруско, Русия го възприема като прозападно и антируско“.
На 12 септември, само седмица преди решаващата офанзива срещу Карабах, руският президент Путин каза, че неговата страна „няма проблеми с Армения“.
Бенямин Погосян – външнополитически изследовател в ереванския мозъчен тръст APRI Armenia, каза, че има усещането, че Армения няма никаква стратегия и по-скоро реагира на действия на Азербайджан, Запада и Русия. „Това, което е ясно обаче, е, че от началото на септември, по някакви причини правителството (в Ереван) реши да предприеме стъпки, за да дразни Русия“.
Според Николай Силаев от московския Държавен институт по международни отношения „изглежда Пашинян смята, че подобряването на отношенията със Запада изисква да върши нещо, което дразни Русия“. Силаев е на мнение, че Пашинян, който не е изкусен дипломат, в случая не прави дипломатически гафове, а следва съзнателно решение.
Золиян обръща внимание, че още преди азербайджанската операция арменците са били притеснени от движението на азербайджански сили към общата граница, от нови оръжейни доставки от Израел за Баку и от все по-нетърпеливата риторика на Баку. Анализаторът обяснява, че тъй като Армения отдавна е била смятана за съюзник на Русия, Азербайджан и Турция са използвали това, за да оправдават използването на сила и за всичко останало, което вършат.
Но ако Русия прецени, че Армения се отдалечава твърде много, тя разполага с няколко лоста за въздействие: Ереван е силно зависим от паричните преводи, изпращани от арменски работници в Русия и този поток може да бъде спрян; получава и почти всичкия си природен газ от Русия. Както обобщава Золиян, може да се окаже, че ако се отърват от руснаците ще е дори по-лошо, отколкото ако останат.
Руският анализатор Силаев посочва, че както изглежда, Пашинян иска да хвърли върху Русия вината за всички арменски провали и злодеяния. Затова руското правителство не иска да му дава допълнителни аргументи като оказва натиск върху арменците. И лостовете за натиск едва ли ще бъдат задействани, понеже „и думите са достатъчни“.
Независимо от всичко, след началото на руската война в Украйна се засилва усещането, че Кремъл губи влиянието си в Кавказ и някога прехваления си статут на суперсила в бившите светски републики, които Москва смяташе за бащиния.
Сегашното разочарование на Армения може да се превърне в повратен момент за страната с 2,8 милиона население, делегирала след рухването на СССР голяма част от контрола върху железниците си, енергийния сектор и границите си на Русия, коментира изданието „Политико“.
Арменският премиер отчита също, че след нашествието Украйна способностите на Русия са се променили, а и Москва не иска да си разваля отношенията с Азербаджан и Турция, чието стратегическо значение за Кремъл нарасна. „Моделът, според който, ако имаме проблеми със съседите, трябва да каним някой друг, независимо кой, да ни защитава, е много уязвим модел“, каза Пашинян.
Още преди септемврийската азербайджанска операция в Карабах Пашинян обвини Баку, че създава „хуманитарна криза“ в региона, блокирайки Лачинския коридор, свързващ Карабах с Армения. По силата на примирието от 2020 г. Лачинският коридор беше охраняван от руски миротворци, отбелязва „Политико“.
По същото време азербайджанското правителство настояваше карабахските арменци да сложат оръжие, да приемат доставки на стоки от първа необходимост от вътрешността на Азербайджан и това да бъдат управлявани от Баку.
В средата на ноември азербайджанското външно министерство обяви, че няма да участва в среща с арменския външен министър, планирана за 20 ноември във Вашингтон и впоседствие отменена, заради „едностранния подход на САЩ“, предаде Ройтерс. Баку протестира срещу изказването на зам.-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О`Брайън в комисията по външни работи на американския Конгрес. Там О`Брайън каза, че използването на сила от страна на Азербайджан през септември е принудило по-голямата част от стохилядното население от етнически арменци да избяга. Баку изтъкна, че американският дипломат не е споменал „незаконното разполагане на над 10 000 арменски войници в Карабах“ и посочи още, че повече от два месеца Армения така и не е отговорила на азербайджанските мирни предложения. В изявлението се казва също, че Вашингтон продължава да предлага подкрепа на Армения, „въпреки че тя е агресор и дестабилизираща сила в региона“.
Ереван, от своя страна, представи своя проект „Кръстопът на мира“, изготвен от арменското правителство. В проекта са залегнали принципите на суверенитет и юрисдикция, реципрочност и равенство, каза арменският първи дипломат Мирзоян на среща с белгийската му колега Хаджа Лабиб в Брюксел, предаде Арменпрес.
А днес арменската новинарска агенция съобщи, цитирайки изявление на говорителя на Държавния департамент Матю Милър пред журналисти, че САЩ са готови да съдействат за преговори между Ереван и Баку. "Ще кажа, че продължаваме да работим с ръководствата на двете страни и предлагаме да улесним постигането на достоен и траен мир, при който се зачитат правата на всички. Важно е Армения и Азербайджан пряко да обсъждат и решават въпроси в полза на региона. Бихме приветствали да участваме в улесняването на тези разговори. Виждаме, че други страни предлагат да допринесат за тези преговори. Смятаме, че е важно двете страни да разговарят лице в лице, за да постигнат трайно споразумение", заяви Милър.
/ПТА/
news.modal.text
