В момент, когато войната на Русия срещу Украйна продължава вече над 500 дни, единството на НАТО ще бъде изправено пред ново изпитание утре, когато лидерите на държавите членки на алианса се съберат на годишната си среща на върха. Един от важните въпроси преди форума във Вилнюс (11-12 юли) е дали най-големият военен съюз в света ще успее да постигне споразумение за приемането на Швеция за 32-ри член.
Военните разходи на алианса изостават от дългосрочните цели, неспособността да се постигне компромис около това кой да бъде следващият генерален секретар наложи удължаване на мандата на настоящия ръководител Йенс Столтенберг начело на организацията с още година. Може би най-трудният въпрос е как да се постъпи с кандидатурата на Украйна да стане част от пакта. Някои твърдят, че приемането на Украйна ще изпълни даденото преди години обещание и че ще бъде необходима стъпка за възпиране на руска агресия в Източна Европа. Други се боят, че това ще бъде сметнато за провокация и може да доведе до още по-голям конфликт, отбеляза Асошиейтед прес.
През 2008 г. лидерите на НАТО обещаха, че Украйна един ден ще стане член, но оттогава почти никакви стъпки не бяха предприети в тази насока. Русия окупира части от съседната си страна през 2014 г., а след това се опита да превземе столицата ѝ с нахлуването през 2022 г.
Президентът на САЩ Джо Байдън попари надеждите на Украйна за бързо присъединяване, заявявайки в интервю за Си Ен Ен, че "тя не е готова за членство в НАТО" и че присъединяването изисква "изпълнение на всичките критерии от демократизация до редица други въпроси". Той обаче добави, че "Съединените щати са готови да гарантират (на Украйна)... сигурност, подобна на тази, която осигуряваме на Израел." Президентът допълни, че това включва "предоставяне на необходимото им оръжие, способности да се защитават сами".
Препирните между съюзнически държави не са нещо рядко срещано и сегашните спорове в западния лагер бледнеят пред тези по времето на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Но настоящите предизвикателства се случват момент, когато Байдън и неговите колеги опитват всячески да демонстрират хармония. Руският президент Владимир Путин няма да се поколебае да използва евентуални разделения сред съюзниците в опита си да получи териториални придобивки в Украйна. Самият той е изправен пред политически предизвикателства у дома, най-вече с мимолетния бунт на наемническата групировка "Вагнер". До известна степен войната в Украйна вля нова живителна сила в Организацията на Северноатлантическия договор, създадена през Студената война да бъде крепост срещу Москва. Държавите членки предоставиха военна техника на Украйна, за да подпомогнат контранастъплението ѝ, а Финландия сложи край на историята си на неутрална държава и стана 31-вият член на НАТО, отбеляза АП.
В светлините на прожекторите във Вилнюс ще бъде и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, основното препятствие пред това Швеция да влезе в НАТО. Ердоган обвинява Швеция, че е твърде снизходителна към антиислямските демонстрации и войнствените кюрдски групировки, които от години водят бунт в Турция. Швеция неотдавна промени антитерористичното си законодателство и отмени наложеното на Турция оръжейно ембарго. Но миналата седмица мъж изгори екземпляр от Корана пред джамия в Стокхолм и Ердоган даде да се разбере, че това ще бъде още една пречка за членството на Швеция.
Поне един от трънливите въпроси отпадна от дневния ред на срещата. Вместо да търсят консенсус за нов началник на НАТО, членовете се споразумяха да удължат мандата на сегашния генерален секретар Йенс Столтенберг, който е на поста от 2014 година. Така неговият мандат бе удължен за четвърти път с една година.
Повечето членове искаха жена да оглави организацията и датската министър-председателка Мете Фредериксен бе смятана за фаворит. Но Полша настоя за кандидат от балтийските държави, тъй като организацията бе ръководена от двама представители на северните държави (Столтенберг е норвежец, а предшественикът му Андерс Фог Расмусен е датчанин). Други са скептични към евентуална номинация от балтийските страни, чиито лидери обикновено са по-провокативни в подхода си към Русия, в това число подкрепят желанието на Украйна за бързо присъединяване към НАТО.
Украинският президент Володимир Зеленски се надява на форума във Вилнюс да получи ясен сигнал, че един ден неговата страна ще стане част от алианса. Срещата във Вилнюс ще се състои малко повече от месец след началото на контраофанзивата на украинските сили на фронта, чиито резултати засега са скромни заради липсата на авиация и артилерийски боеприпаси, отбеляза Франс прес.
След като прие вчера полския президент Анджей Дуда в Луцк в Западна Украйна, Зеленски заяви, че двамата лидери са се споразумели "да работят заедно за това да получат възможно по-добър резултат за Украйна" на срещата. Полша един от основните поддръжници на Киев и смята, че ако не получи възможност за бързо присъединяване, то Украйна трябва да получи поне гаранции за сигурност от членовете на НАТО. Зеленски призна, че тази перспектива е слабо вероятна преди края на войната с Русия. Байдън също се оказа непоколебим по въпроса и в интервюто си за Си Ен Ен каза, че няма единство за приемането на Киев в разгара на войната с Русия.
От началото на руското нашествие на 24 февруари 2022 г. по данни на ООН са загинали 9000 цивилни, в това число 500 деца.
/ПТА/
news.modal.text
