Вчера тленните останки на Силвио Берлускони бяха кремирани, ден след траурната церемония, организирана с държавни почести в Миланската катедрала и превърнала се в истинско светско събитие с присъствието на италиански лидери, политици, спортисти, шоузвезди, настоящи и бивши партньорки на милиардера, на неговите пет деца, както и на чуждестранни държавни и правителствени глави. Според някои италианци това събитие дори е засенчило церемонията по коронясването на британския крал Чарлз Трети или погребението на кралица Елизабет Втора.
С това обаче темата за Берлускони не приключва и тепърва ще се говори за неговото наследство в политиката и бизнеса, което трябва да бъде поверено в най-подходящите ръце. А богатият откъм събития живот на Берлускони вероятно ще изкуши режисьори да създадат сериал, който дори може да е в няколко сезона, подобно на британската сага „Кралицата”.
Когато се говори за Берлускони, обикновено се споменава политика, бизнес, медии, спорт и съдебни дела. Но Берлускони остави сериозно наследство и в изкуството, било то като муза за разнородни творци, като колекционер, или като иновативен творец.
Берлускони като литературна муза
За Берлускони са изписани безчет книги. В България са преведени няколко от тях. „В сянката на Берлускони” на журналиста от сп. „Икономист” Дейвид Лейн (издателство „Ера”) се основава на години на задълбочен анализ на множество материали, свързани с милиардера. Книгата се базира и на интервюта с магистрати, адвокати и политици, говорещи за Берлускони. Творбата се спира и върху контактите на Берлускони с крайнодесни партии, върху носталгията по фашизма, връзките със сенчестата икономика и с хора от мафията, върху имущество, придобито по съмнителен начин. Книгата „Стратегията Б.: Берлускони разтълкуван за бъдните поколения” на Бепе Севернини (издателство „Колибри”), е опит за обяснение на политическото и медийното дълголетие на Берлускони, но също и отговор на въпроса защо това дълголетие се случва именно в Италия. Биографията „Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия” на прочутия американски журналист и биограф Алън Фрийдман (издателство „Сиела”), базираща се на 100 часа интервюта с милиардера, анализира многото трансформации на Берлускони – от шоумен през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до влиятелен политик на италианската и световната сцена. Това е и единствената разрешена от Берлускони негова биография.
В България е преведена и книгата на ескорт гърлата Патриция Д’Адарио „В легло с премиера” (издателство „Сиела”), в която тя разказва за своята скандална връзка с Берлускони, заради което си спечели доста ненавист и заплахи, както и обвинения в лъжа.
С това далеч не се изчерпват книгите за четирикратния премиер на Италия. В дългия списък от литературни творби, вдъхновени от него, попадат и: „Илюзорният балон: Опасният край на берлусконовия сън” на Курцио Малтезе (дава отговор на въпроса защо Италия, задвижвана първоначално от предприемаческия и иновативен гений на Берлускони, в даден момент спира в развитието си и сякаш е неспособна повече да планира бъдещето си), „Ad personam” на Марко Травальо (спираща се върху законите по мярка, разработени и приети по времето на Берлускони, така че да му бъдат спестени някои съдебни неволи), „Чисти ръце. Истинската история. От Марио Киеза до Силвио Берлускони” на Джани Барбачето, Питър Гомес и Марко Травальо (съдържа разкрития за 10 години от историята на уж обновената след операцията „Чисти ръце” политическа Италия), „Силвио Берлускони: Телевизия, власт и наследство” на Пол Гинсборг (показва защо на Берлускони трябва да се гледа като на сериозен играч в политиката и разглежда спецификата на италианския преход на един човек, който е създал себе си от нищото), „Богопомазаният” на Феручо Пиноти и Удо Гумпел (разкрива връзките на Берлускони с католическия свят), „Черният кавалер. Истинската история на Силвио Берлускони” на Паоло Биондани и Карло Порчеда (разказва за тъмната страна на Берлускони, за предполагаемите му връзки с Коза ностра и за това как парите могат да обяснят всичко в живота му, от успеха в бизнеса му и зараждането на телевизията до влизането в политиката и до съдебните неволи), „Една италианска история” на Джани Барбачето (която е опус за предприемаческия талант на Берлускони, написан преди парламентарните избори през 2001 г. сякаш по поръчка за него), „Истинският Берлускони. Мъжът, предприемачът, политикът” през погледа на Дарио Риволта, който е бил близък сътрудник на Берлускони и който за целите на книгата е интервюиран от Ерик Йозеф ( творба, даваща отговор на въпроса как Берлускони успя да съблазни милиони италианци и защо толкова много хора до последно вярваха в него), „Речи за свободата” (сборник с най-важните речи на Берлускони), „Б като баста” на Марко Травальо (книга за истините и фалшивите новини за Берлускони, написана към момента, в който той е бил на 81 години), „Казах ви го. Берлускони, видян през погледа на онзи, който го познаваше добре” на известния журналист Индро Монтанели (съдържаща статии на Монтанели, посветени на опасенията му, че Берлускони в крайна сметка парализира Италия), „Силвио Берлускони. Мъжът, лидерът, боецът” на Чарлз Хигинс (разказва за иноватора и визионера Берлускони), „Биография на Силвио Берлускони: Изследване на живота на един бивш италиански премиер, реномирана медийна фигура и бизнесмен милиардер” на Джеси Уудс (която е опит за безпристрастна биография на Берлускони), „Двадесет години по-късно. Параболата на берлусконизма” на Пиеро Иняци (представя началото на берлусконизма и как се развива той две десетилетия след 1994 г., когато се заражда), „Защо Силвио Берлускони заслужава доверие, уважение и възхищение” от Джон Райт (в Амазон този продукт е описан като книга пълна с бели страници, защото след години на изследване и проучване авторът не е успял да открие нищо в подкрепа на така формулираното си заглавие. Ето защо той приканва хората, които си купят този продукт, да използват 200-те му празни страници, за да отбелязват сами какво мислят за Берлускони или за каквото и да е друго нещо, което ги вълнува), „Силвио Берлускони: Биографията на един италиански медиен милиардер и възходът и падението на един полемиченн премиер” на колектив от издателство Юнайтед Лайбръри (книга, която не спестява нищо от живота на Берлускони, както за възходите му, така и за паденията му), „Мирисът на парите” на Елио Велтри и Марко Травальо (за произхода и тайните на богатството на Берлускони), „Когато Берлускони беше Берлускони” на Джиджи Монкалво (обрисува един винаги побеждаващ Берлускони, очароващ и не желаещ да спре пред каквото и да е препятствие), „Плячкосването на Рим: Как една хубава европейска страна с легендарна история и историческа култура беше превзета от мъж на име Силвио Берлускони” на Александър Стиле (обрисува възхода на Берлускони до върховете на властта на фона на портрет на съвременна Италия и всичко това съпоставено с проблемите на САЩ), „Родени под знака на змията. Изкуството по времето на Силвио Берлускони” на Лука Беатриче (анализ на ролята на Берлускони като иноватор на изказа и влиянието му върху един творчески период в Италия, в който смесването на жанровете и търсенето на себеизява са се превърнали в основи на нов начин на съществуване).
Към този списък от книги, който няма претенциите да е изчерпателен, на 22 юни ще се присъедини и новото издание на класическата биография на Берлускони „Силвио, истинският живот на Берлускони” на Паоло Гуцанти (книгата е допълнена със събитията от 2023 г. и помага на читателите да разберат какво е представлявал Берлускони за Италия, кой е бил той наистина, дали е човекът, който се е създал от нищото, тоест така нареченото италианско чудо, или е бил персонифицираното зло). А на 27 юни премиера ще има и книгата „Да бъде блажен. Панегирик на свръхиталианеца Силвио Берлускони” на Пиетранджело Бутафуоко (обрисуваща епичен, комичен и трагичен образ на един Берлускони, какъвто хората не са виждали).
Говорейки за книгите за Берлускони, не трябва да се пропуска и „Карима” на мароканката Руби или Карима ел Махруг, писана съвместно с журналистката Рафаела Козентино, и разказваща историята на момичето, заради познанството си с което Берлускони бе въвлечен от серия съдебни дела, а репутацията му опетнена.
Берлускони като вдъхновител за киноиндустрията
Освен книги, Берлускони беше муза и за киното. През 2018 г. се появиха двете части на пълнометражната продукция „Те” на Паоло Сорентино, разказващи живота на Берлускони в периода 2006 г. и 2010 г., когато скандалите не престават да го преследват. В ролята на Берлусони е Тони Сервило. Берлускони е обрисуван по един окарикатурен начин, като на места карикатурата е прекомерна.
През 2006 г. филмът „Каймана” на Нани Морети се фокусираше върху продуцентска компания на ръба на фалита, докато не попада на сценарий за Берлускони, интерпретиран в продукцията от Елио Де Капитани и представен като грубианин, който прави всичко, за да не изпусне юздите на властта.
Документалната продукция „Моят път: Берлускони според неговите собствени думи”, появила се през 2015 г., беше базирана на биографичната книга на Алън Фрийдман. Филмът е режисиран от Антонджулио Паници, като в него Берлускони отговаря на въпросите на Фрийдман.
„Силвио завинаги”, появил се през 2011 г. на Роберто Фаенца и Филипо Мачелони, също е документална лента, в която полемичният живот на Берлускони е разказан с гласа на актьора Нери Маркоре.
„Видеокрация – Просто се появи” от 2009 г. на Ерик Гандини се фокусира върху способността на Берлускони да монополизира образа на властта и да внася революционни промени в него.
Сериалът от три сезона „1992", "1993", "1994” на телевизия Скай, режисиран от Стефано Акорси, разказва за началото на политическата кариера на Берлускони, която е обаче като фон на паралелната история на служител в една от компаниите на милиардера, чиято съдба е променена от промените в живота на Берлускони. В продукцията ролята на Берлускони е поверена на Паоло Пиеробон.
„Гражданинът Берлускони” от 2003 г. на журналистите Андреа Кайрола и Сюзан Грей е документална продукция, разказваща за отношенията на Берлускони с медиите.
„Да живее Сапатеро” от 2005 г. на журналистката Сабина Гуцанти разказва как Берлускони е отстранил някои личности от телевизията, защото били непопулярни сред политическата класа, която критикували или иронизирали. Филмът е кръстен на испанския премиер Сапатеро, който веднага щом дойде на власт, реши директорът на държавната медийна компания да не се назначава на политически принцип, противно на случващото се в Италия.
„Дракила – Италия, която се тресе” от 2010 г. отново е дело на Сабина Гуцанти и се спира с ирония върху това как правителството на Берлускони се е справило с трагедията, породена от земетресението в Акуила през 2009 г.
„Белусконе. Една сицилианска история” от 2014 г. на Франко Мареско, получил специална награда на кинофестивала във Венеция през 2014 г., е документална лента, чието заглавие е комбинация от прилагателното bello за хубав и името на Берлускони. Продукцията анализира отношението на сицилианците към Берлускони, отношенията на Берлускони с различни представители на Сицилия, някои от които странни, а други, които е по-добре да не познаваш.
Берлускони като колекционер на картини
Милиардерът освен в имоти, медии, футбол, инвестира и в изкуство. Той имаше пинакотека във вилата си в Аркоре, в която се съхранява днес картината „Портрет на Иполито де Медичи” на Тициан, оценявана на почти 5 милиона евро и датираща от 1533 г. Там има и отлично копие на „Антеа” на Пармиджано и гола „Мона Лиза” от неизвестен автор, но наподобяваща много на Джокондата на Леонардо да Винчи в Лувъра. В галерията се съхранява и фрагмент от „Тиренската радост”, портрет на Айседора Дънкан от Плинио Номелини, който през 30-те години на миналия век решава да раздели творбата на две части.
Скандалите около Берлускони като извор на вдъхновение за карикатури, скулптури, инсталации и стрийт арт творби
Бурният любовен живот на Берлускони е в центъра на ироничните и пъстри творби на Джузепе Венециано, в които милиардерът е заобиколен от красиви момичета в не особено прилични пози. Едната от творбите от цикъла е озаглавена „Не съм светец” и е портрет на Берлускони с ореол, в който има рисунки на сцени от Камасутра. Друга картина от цикъла е наречена „Двадесети век” и в нея Берлускони е в компанията на Сталин, Мусолини и Хитлер в центъра на епична оргия.
През 2011 г. скулпторът Стефано Пиероти извайва серия от творби, посветени на Берлускони, като във всяка една от тях главата на милиардера е все по-напукана и сякаш все по-опетнена с кръв. Чрез тях той се опитва да развенчае мита за политика Берлускони и за властта като цяло. Но заради тях той получава заплахи.
През 2018 г. стрийт арт творецът Сиранте реализира стенопис, имитираща творбата „Картоиграчи” на Караваджо, в която лицата на главните герои са заменени с тези на Берлускони, Луиджи Ди Майо, по онова време лидер на антисистемното „Движение 5 звезди”, и Матео Салвини, лидера на крайнодясната партия „Лига”. През тази година тримата именно преговарят за ново правителство след победата на антисистемните и на десните на изборите.
По същия повод през 2018 г. стрийт арт артистът Ти Ви Бой създава карикатура, появила се на първата страница на в. „Фолио”, на която Берлускони и президентът на Италия Серджо Матаела се целуват.
През 2009 г. стрийт арт творецът Обей пък създава за списанието „Ролинг стоун” творба, на която Берлускони е нарисуван да разкъсва, захилен до ушите, италианското знаме, на което пише „Рок звезда на годината”. Карикатурата се появява на корицата на брой на изданието, посветен именно на Берлускони.
През 2003 г. перуанският артист Йота Кастро създава восъчна творба на Берлускони, наречена „Мусолини никога не е убивал никого”, вдъхновена от подобно изказване на милиардера. На нея восъчната фигура на Берлускони е обесена с главата надолу над знамето на ЕС. После Кастро създава и три скулптори, наречени „Петролен срам”, които са восъчни фигури на Берлускони, Тони Блеър Джордж Буш-младши, подаващи се от барели с петрол.
През 2010 г. косовският албанец Сислей Джафа създава огромна пясъчна фигура на Берлускони, наподобяващ Буда, която е изложена в центъра за съвременно изкуство „Рьода Стен” в Гьотеборг в Швеция. Друга негова творба, наречена „2705 целувки”, е вдъхновена от дните на власт на Берлускони, като всяка целувка отговаря иронично на един ден от управлението на милиардера.
През 1993 г. скулпторът Пиетро Кашела реализира мавзолей за семейство Берлускони в имението на магната в Аркоре. Това е бяла внушителна конструкция, вдъхновена от небесния свод, в която към този момент не е положен никой от семейство Берлускони, защото в Италия е забранено полагането на ковчези с тленни останки извън гробищните паркове.
Берлускони като архитектурен иноватор
Берлускони бележи с иновативната и оригиналната си мисъл и архитектурата. Това се случва с изграждането от неговата компания през 70-те години на миналия век на комплекса „Милано 2”, възприеман като „умен град”, построен 50 години преди появите на „умните градове” на други места по света, отбелязва Франс прес. В него има изобилие от зеленина, жилищни кооперации, магазини, банки, детски градини, училища, улици с по три платна - за автомобилите, пешеходците и велосипедистите. Комплексът е на площ от 700 000 квадратни метра.
Телевизионният шоумен Берлускони
В телевизията Берлускони наложи модела на развлекателните програми с красиви и поразголени момичета, на предаванията, в които темите от таблоидите се появиха на малкия екран, и на телевизионните игри.
/ГГ/
news.modal.text
