ОБЗОР

site.btaСилвио Берлускони - италианецът, който имаше от всичко по много и който беляза историята на Италия

Силвио Берлускони - италианецът, който имаше от всичко по много и който беляза историята на Италия
Силвио Берлускони - италианецът, който имаше от всичко по много и който беляза историята на Италия
Снимка: АП

Бившият четирикратен премиер на Италия Силвио Берлускони почина днес на 86-годишна възраст. В последно време той страдаше от хронична левкемия, заради която в края на март бе приет в болница в Милано и прекара там 45 дни. След това бе изписан и се смяташе, че се подобрява, но миналия петък той отново бе приет в клиниката "Сан Рафаеле" в Милано. Така се повтори ситуацията от март, когато Берлускони и папа Франциск се озоваха по едно и също време в болница, припомнят италиански издания. Тогава Франциск се възстанови бързо от бронхит. Сега той бе опериран от херния и възстановяването му в римска клиника върви отново много добре. Италианските медии обаче от няколко дни очакваха тъжната новина за Берлускони.  В профила си във Фейсбук италианският премиер Джорджа Мелони написа преди два дни: "Дръж се Силвио!", което наведе много журналисти на мисълта, че нещо не е наред. За сравнение при предишното приемане на Берлускони в болница през март, такава реакция от Мелони нямаше. В средата на май бившата втора съпруга на Берлескони Вероника Ларио пък наруши дългогодишното мълчание и заяви, че Берлускони преживява тежък момент, но се бори храбро, визирайки заболяването му.

Всички деца на Берлускони са били при него в клиниката, в която той почина. Стана ясно, че за него ще бъде организирано държавно погребение в Миланската катедрала.

Новината за кончината на Берулскони е водеща за всички италиански медии. "Берлускони промени света на политиката и на телевизията", отбелязва АНСА. "Отиде си една политическа фигура с тежест в италианската история", отбелязва в. "Република". "Сбогом на Берлускони, с него умира и Втората република", посочва "Стампа" и отбелязва, че сега въпросът е какво ще се случи с партията на Берлускони "Форца Италия" и с берлусконизма. Изданието припомня, че Берлускони е бил многопластова фигура, че е имал сякаш няколко живота, че е бил на върха, че после се е сринал и след това пак се е върнал. "Силвио Берлускони промени политиката на Италия", посочва "Кориере дела сера". "Край на една ера в италианската история", посочва Скай Ти Джи 24.  "Силвио Берлускони бе неизменно присъствие в обществения живот от 60 години насам", отбелязва РАИ Нюз. "Берлускони - един живот от предприемачеството и бизнеса до политиката, от шоу индустрията до спорта", обобщава Ти Джи ком 24. 

За журналистите да пишат и говорят за Берлускони по какъвто и да е въпрос наистина беше благодатна тема, тъй като тя позволяваше да се пише много за него. Защото когато се говори за Берлускони, няма как да не се отбележи, че той имаше от всичко по много, в която и да е област, до степен, че пишещият или говорещият за него се озоваваше в истински лабиринт или плетеница от детайли, независимо дали ставаше дума за неговите компании, за съдбата на политическата му партия "Форца Италия", за неговите  жени, за неговите деца, за скандалите, в които бе забъркан или пък за здравето му.  

На първо място 86-годишният Силвио Берлускони бе посветил много години на бизнеса и на политиката. Той имаше над 60-годишен стаж в бизнеса и 30-годишен стаж в политиката. 

Берлускони имаше много милиарди. В публикация на сп. "Форбс" от март престижното издание оценяваше състоянието на бившия премиер на 6,9 милиарда долара. 

Берлускони имаше много компании, като тук списъкът е неизчерпаем и включва и компаниите, поверени на децата му, в това число инвестиционния холдинг "Фининвест", съставен или свързан акционерно от такива компании като "Мондадори" (издателска дейност), "Алба Сервици Аеротранспорти" (авиокомпания за частни превози), "Медия Фор Юръп" (шобизнес и развлекателна индустрия), "Медиасет" (телевизионна компания в Италия), "Медуза филм" (филмова продуцентска компания), "Медиоланум" (компания за финансови услуги), "Банка Медиоланум" (банка), "Медиобанка" (банка), "Холдинг италиана куатродичезима" (инвестиционен холдинг), "БеЛ холдинг" (строителство и недвижими имоти), "Театро Манцони" (театър и театрална трупа в Милано) и много други. Първата компания на Берлускони е "Едилнорд", която се занимава с изграждане на жилищни комплекси и е основана от него през далечната 1963 г.

Берлускони беше собственик и на редица имения и имоти, сред които  най-известни са "Вила Сан Мартино" в Аркоре край Милано и "Вила Чертоза" в Порто Ротондо на остров Сардиния. Той имаше имоти в Рим, на езерото Комо, на остров Лампедуза и на много други места в Италия. 

Берлускони имаше общо 2 съпруги и 2 годеници в живота си -  Карла Елвира Лучия Дал'Олио (родена през 1940 г. и изключително дискретна законна съпруга номер едно); Мириам Рафаела Бартолони, известна с творческия псевдоним Вероника Ларио (родена през 1956 г. , актриса и законна съпруга номер две), Франческа Паскале (активистка на различни каузи, днес на ЛГБТ правата, родена през 1985 г., официална годеница след краха на брака на Берлускони с Вероника Ларио) и Марта Антония Фашина (депутатка, партийна активистка, родена през 1990 г., официална годеница на Берлускони след разпадането на годежа му с Франческа Паскале).

Берлускони оставя и много деца - общо 5 от двете си закони съпруги и това са 57-годишната Марина, 54-годишният Пиер Силвио, 39-годишната Барбара, 36-годишната Елеонора и 35-годишният Луиджи. Първите двама са от първия брак на Берлускони, а вторите трима от втория му брак. Марина е президент на холдинга "Фининвест", а Пиер Силвио също има водещи роли в бизнеса на Берлускони. Трите по-малки деца на милиардера пък са съдружници в "Холдинг италиана куатродичезима".

От тези общо 5 деца Берлускони има истинска сюрия от внуци и това са: Габриеле и Силвио (синовете на Марина Берлускони от брака й с Маурицио Ванадия, който е балетист в Миланската скала), Лукреция Витория, Лоренцо Матия и София Валентина (трите деца от брака на Пиер Силвио Берлускони с  модела и предприемачка Еманула Мусида и от годежа му с телевизионната водеща Силвия Тофанин), Алесандро, Едуардо, Леоне, Франческо Амос и Еторе Куинто (петте деца на Барбара Берлускони от връзките й с финансиста Джорджо Валагуца и строителния предприемач Лоренцо Гуериери), Рикардо, Флора и Артемизия (трите деца на Елеонора Берлускони от връзката й с английския модел Гай Бинс) и Емануеле Силвио и Томазо Фабио (двете деца от брака на Луиджи Берлускони с адвокатката и специалист по връзки с обществеността Федерика Фумигали). Като това изобилие от внуци обърква дори италианските журналисти, които често пъти не успяват да докарат точната им бройка. Бившият премиер има и един правнучка - двугодишната Оливия, която е внучка на сина му Пиер Силвио.

Берлускони притежаваше два футболни клуба. В продължение на над 30 години (от 1986 до 2017 г.) той бе собственик на "Милан" и за мнозина негови фенове именно по време на неговото ръководство клубът стана най-успешния във футболната история на страната. Берлускони постигна това, като инвестира в нови играчи, увеличи рекламата и привлече известни треньори. В крайна сметка той го продаде на китайски инвеститори. През 2018 г. Берлускони купи футболния клуб "Монца".

Партията "Форца Италия", която Берлускони основа преди 30 години, имаше също много животи. През 2008 г. тя се вля в десноцентристкия проект "Народ на свободата", но през 2013 г. Берлускони обяви нейното възраждане под старото й име, но с нов облик. Година преди това обаче от "Народ на свободата" отпаднаха видни личности, като Джорджа Мелони и Иняцио Ла Руса, които създадоха партията "Италиански братя", днес първа политическа сила в италианското дясно пространство и оглавяваща управляващата дясна коалиция от края на октомври миналата година, след като спечели предсрочните избори през септември миналата година.

Начело на "Форца Италия" и в различни коалиции Берлускони успя да бъде и много пъти премиер на Италия. Той оглавяваше общо четири кабинета, което е рекорд за страната, в която правителствата се менят често. Правителството "Берлускони 1" управлява от май 1994 г. до януари 1995 г.,  правителството "Берлускони 2" е на власт от юни 2001 г. до април 2005 г., правителството "Берлускони 3" управлява от април 2005 г. до май 2006 г., а правителството "Берлускони 4" е на власт от 2008 г. до 2011 г. Общо Берлускони е бил премиер на Италия за 9 години.

Съдебните дела, в които беше въвлечен Берлускони, също бяха страшно много и затова говори и фактът, че в Уикипедия има отделна страница, посветена на темата. Най-често обвиненията срещу него бяха за финансови нарушения, избягване на данъци, корупция, подкупване на депутати, на свидетели и на съдии, лъжесвидетелстване. Самият Берлускони веднъж сподели, че за 20 години той се е явявал 2500 пъти в съда във връзка с 106 дела и е похарчил за съдебни разходи над 200 милиона евро. В повечето случай делата приключиха заради изтекла давност, оневиняване на първа или по-горна инстанция, липса да доказателства за извършено престъпление, амнистиране. Берлускони обаче през 2013 г. бе осъден на 4 години затвор заради данъчни измами, счетоводна фалшификация и неправомерно присвояване на средства по дело, свързано с компанията "Медиасет". От 4-те години 3 бяха опростени по силата на амнистия, а 1 година ефективна присъда бе заменена с общественополезен труд. Но в продължение на няколко години на Берлускони бе забранено да се кандидатира за избираема длъжност като част от присъдата. След като и тази забрана отпадна, той се яви на евроизборите през 2019 г. и бе избран за евродепутат, като така стана най-възрастният европарламентарист. На изборите миналата година той се завърна и в италианския парламент, след като бе избран за сенатор.

Най-медиатизираното дело срещу Берлускони бе процесът "Руби" по обвинения за злоупотреба със служебно положение и заплащане за секс с непълнолетно лице. В основата на делото бе познанството му с мароканката Руби. След като на първа инстанция Берлускони получи присъда от 7 години затвор, на по-горна инстанция по това дело той бе оневинен, тъй като бе преценено, че двете деяния, заради които бе съден, не представляват престъпление. От това дело произтекоха още две дела. Като по второто от тях - "Руби 3" Берлускони бе съден за подкупване на свидетели по делата "Руби" и "Руби 2". По делото "Руби 2" съратници на Берлускони пък получиха присъди, докато  "Руби 3" приключи с оневиняване на всички, в това число и Берлускони и мароканската танцьорка Руби, която бе в основата на целия съдебен сериал "Руби".

Берлускони имаше и много здравословни проблеми. През 1997 г. той беше опериран от рак на простатата. През 2016 г. той претърпя тежка сърдечна операция и има изкуствена клапа. През 2019 г. той бе опериран заради чревно запушване. През септември 2020 г. Берлускони изкара тежък Ковид. През април 2021 г. той беше в болница за три седмици заради последиците от Ковид заразата. През януари 2022 г. той беше в болница за инфекция на пикочните пътища. 

Бившият премиер има и цяло изобилие от прякори -  Безсмъртния заради политическото му дълголетие, Каймана, даден му от критиците му заради всички негативни конотации, които биха могли да се направят между Берлусони  и кайманите, Кавалера заради това, че през 70-те години той стана Кавалер на Ордена на труда -  звание, от което се отказа заради единствената осъдителна присъда срещу него. По-интимен прякор на Берлускони беше Папи, даден му от щерката на семейни приятели - едно познанството, което пък му коства втория му брак. 

С Берлускони се свързва и понятието бунга-бунга, обрисуващо партитата в неговите имения, за които се говори, че са били пълни с песни, танци, секс с млади жени, подаряване на пари и апартаменти в замяна на сексуални услуги и корупция. Самият Берлускони отрича всичко това и казва, че става дума за елегантни соарета. 

Берлускони е свързван и с много скандали заради познанството му с млади жени. Сред тези дами са Ноеми Летиция, дъщеря на приятелско семейство, на която Берлускони подарявал скъпи подаръци и я канел във вилите си, което му коства втория му брак; Патриция Д'Адарио, ескорт гърла, която публикува книга с разкази за сексуални вечеринки с Берлускони; Карима ел Махруг или Руби, мароканската танцьорка, забъркала Берлускони в серията от делата "Руби", за която той твърди, че нито му е била сексуална приятелка, нито пък той е подозирал, че е била непълнолетна, когато са се запознали и за която той казва, че си е  мислел първоначално, че е била роднина на египетския президент Хосни Мубарак; Никол Минети, дентална асистентка, погрижила се за зъбите на Берлускони след нападение срещу него в Милано, а после станала депутат, след което бе осъдена по едно от делата от съдебната сага "Руби".

Много дами в последно време нараниха с действията си Берлускони. Мара Карфаня, бившият модел, телевизионна звезда и актриса, която стана член на "Форца Италия", бързо се издигна до депутат и министър на равните възможности в четвъртото правителство на Берлускони, миналата година обяви официално, че напуска партията на милиардера. Причината бе, че тя е допринесла за падането на правителството на Марио Драги, в която "Форца Италия" присъстваше с няколко министри, в това число и самата Карфаня, заела поста на министър на териториалната кохезия  и на Юга. Това обиди страшно много Берлускони, който едно време дори беше заявил, че ако не е бил женен за втората си съпруга, веднага би се оженил за Карфаня. Подобна бе и траекторията на Мария Стела Джелмини, министърка на образованието в четвъртото правителство на Берлускони, а после министър и на регионалните въпроси в правителството на Драги. Тя също напусна партията на Берлускони с гръм и трясък със същите мотиви като тези на Карфаня. Руби и Ноеми Летиция пък в рамките на няколко месеца пред различни медии заявиха, че съжаляват изобщо, че са познавали Берлускони и че са стъпвали в домовете му, защото впоследствие са били напълно очернени от медиите. Това отново беше удар за Берлускони. Франческа Паскале след разтрогване на годежа си с Берлускони побърза да се хвърли в обятията на певицата Паола Турчи, с която сключи граждански  съюз миналото лято. Неотдавна тя упрекна Берлускони, че се е съюзил с крайнодесни партии, като тази на Джорджа Мелони, които потъпкват правата на ЛГБТ общността, на която Паскале е активистка.

Самата Джорджа Мелони - министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони, отцепила се от партията му, за да създаде партията "Италиански братя", а днес и премиер, разочарова Берлускони в последно време. Двамата имаха разногласия по някои въпроси, най-вече относно Украйна. Берлускони, който едно време беше близък приятел с Владимир Путин, направи няколко изказвания срещу украинския президент Володимир Зеленски и се опита да търси логическо обяснение на действия на руския президент. Той разбира се осъди войната в Украйна, но заяви, че Путин е предприел инвазията, след като е бил помолен от представители на Донбас, оплакали се от нарушения на Минските договори. Всичко това навлече критики на Берлускони и от европейските партньори на Италия, и от украински представители. Самата Мелони, която по украинския въпрос е на страната на Запада и е твърдо срещу Русия, не повери при разпределянето на ключовите постове във властта, пост на Берлускони. Позицията на външен министър беше поверена на неговия съратник Антонио Таяни, който в последно време преповтаря думите на Мелони по всички ключови теми. Самият Берлускони дори не успя да стане председател на Сената, за което бленуваше, като се смята, че и тук влияние е имала позицията му по украинския въпрос.

Относно войната в Украйна Берлускони имаше амбиции да стане посредник в постигане на мир, на няколко пъти казаха негови приближени, но това така и не се случи. Никой не му възложи подобна мисия и той няма да остане в историята с това финално постижение. Но говорейки за Берлускони, мнозина тези дни си спомнят пророчеството му отпреди около осем години. Година след анексията на Крим от Москва и началото на конфликта в Донбас, Берлускони написа открито писмо, в което предупреждаваше, че изолирането на Русия от страна на Запада ще я тласне към Китай. Тогава той препоръчваше на Запада  да привлече на своя страна Русия, за да посрещнат заедно фундаментални предизвикателства, сред които едното е икономическото предизвикателство, произтичащо от възхода на някои сили в Азия, сред които и Китай. Осем години по-късно Русия и Китай са по-близки от когато и да е било, демонстрират стратегическо партньорство и мнозина западни лидери гледат вече на Пекин като на възможен посредник за постигане на мир в Украйна. 

Берлускони беше противоречива личност в италианската политика и на международната сцена. Миналата година, когато се заговори, че той би могъл да стане президент на Италия, това предизвика обществено брожение заради съдебните му неволи и  секс скандалите, в които се оказа забъркан и в крайна сметка десницата не посмя да издигне официално кандидатурата му.  Но за италианците Берлускони ще остане и онзи лидер, който те асоциират с време на просперитет за страната и на популярност за Италия на международната политическа сцена. Берлускони години наред бе незаменим фактор в италианския политически и обществен пейзаж. Той може и да дразни някои италианци, може и да поражда все още съмнения у някои относно произхода на богатството му, но безспорна си остава интуицията му да напипва печелившата жилка. Както се случи с "Милан", както се случи с италианската телевизионна индустрия, откакто той се намеси в този отрасъл, както се случи и с успеха на Мелони и на нейните "Италиански братя", за който в края на миналата година Берлускони намекна, че се дължи на това, че преди 30 години именно той е създал една нова десноцентристка сила.

Часове след кончината на Берлускони вече се правят спекулации кой ще го замени на поста на лидер на "Форца Италия" и засега като най-подходящ се очертава Антонио Таяни. Външният министър на Италия беше този, който винаги се опитваше да изглади  споровете, породени от думите на Берлускони за Украйна или за Зеленски. Той непрестанно изтъкваше евроатлантизма на Италия и постави на едно от челните места в дневния ред на ЕС темата за миграцията, засегнала остро страната му. Ако Таяни стане лидер на "Форца Италия", той ще има тежката задача да я върне отново на челна позиция в допитванията. Сега тя има под 10-процентна подкрепа и вече не е двигател на дясната коалиция, задвижвана от партията на Мелони.

Що се касае до наследството на Берлускони, то то ще бъде разпределено между петте му деца и многото му внуци. Въпросът е какво ще получи настоящата му годеница Марта Фашина. Тя сключи с Берлускони символичен брак миналия март, тоест това не беше законова церемония, а церемония по вричане във вярност, въпреки че Фашина носеше на нея сватбена рокля  и двамата с Берлускони разрязаха заедно сватбена торта.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:48 на 16.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация