site.bta„Дойче алгемайне цайтунг“ и „Есор феминен“ пишат през 1935 г. за българските женски дружества, за фондовете за образование на жените и за борбата им за избирателни права

Вестниците „Дойче алгемайне цайтунг“ и „Есор феминен“ пишат през 1935 година за българските женски дружества, за фондовете за подпомагане на образованието на младите жени и за борбата им за избирателни права.
Идеята за създаването на първото женско дружество е на просветния учител и общественик Кръстьо Пишурка. През 1857 г. е основано първото женско дружество „Милосърдие“ с председател Елена Циганелска. След него се основават и други женски дружества. През 1869 г. са създадени  дружество „Майчина грижа“ в Стара Загора, дружество „Женска община“ във Велико Търново,  дружество „Развитие“ в Свищов, дружество „Майка“ в София, дружество „Съгласие“ в Елена,  дружество „Стопанка“ в Русе.  Писателката и драматург Анна Карима инициира създаването на Български женски съюз. От 10 до 14 юли 1901 г. в София се провежда учредителен конгрес на Българския женски съюз с участието на представителки от 27 дружества от цялата страна. За председател е избрана Екатерина Каравелова - съпруга на Петко Каравелов. Целите, които преследва организацията са “умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение”. 

В бюлетина на БТА "Преглед на чуждия през 1935 година четем: 

ГЕРМАНСКИ ПЕЧАТ

Българската жена на работа

В. „Дойче алгемайне цайтунг“ (10 февруари 1935 г.) В дописка от София пише: Неотдавна се откри домът на Българския женски съюз. На откриването присъства и царицата. Това говори за големия престиж, на който женският съюз се радва в страната. До преди 50 години жените живееха в България, тогава една забравена турска провинция, далеч от обществения живот без каквото и да било участие в него. Първото Българско женско дружество се основава в Лом през 1857 година.  Женски дружества се основават наскоро и в другите градове, особено в градчетата на националния полет за свобода, за да станат скоро средища на духовен и национален стремеж към възход. Към началото 20-и век има вече 20 женски дружества, които скоро почувствали нуждата да се обединят и така се създава Българският женски съюз. Между това българската жена бързо се развиваше. Отдавна бяха минали времената, когато главната задача бе да се премахне неграмотността на българката: сега българката бе вече постигнала едно учудващо образователно ниво. Началното искане на българската жена за морално и материално равенство скоро се насочи и към политическия живот. Под водителството на своята неуморима председателка г-жа Димитрана Иванова, българската жена почна, особено след войната, борба за избирателни права, но напразно. Българската жена не можа да получи дори и пасивното избирателно право за общините. Сега, когато в страната се подготвя съсловен парламент, Българският женски съюз се стреми да се оформи като една от професионалните организации, които ще служат за основа на новия парламент. Но наред с политическите си задачи, Българският женски съюз не забравя и своите социални такива. Той създаде първата по рода си Висша школа за социални науки и грижи. Всичко, разбира се, е в самото начало – липсват средства и организаторки за работа в страната. Но ако се погледне назад,  ще се види, че е създадено и постигнато извънредно много.   

ФРЕНСКИ ПЕЧАТ

Жената в България

В. „Есор феминен“ (29 март 1935 г.) Помества статия от г-жа Де Фожер за българката, в която между другото се пише: „Селянката е изобщо превъзходна съпруга и силно предана домакиня. Всичко чака на нейните ръце, но и когато хилядите домакински работи, грижите за децата, носенето на вода, прането и готвенето ѝ отнемат почти всичкото време, тя все пак намира още възможност да се грижи и за други неща. Тя бродира, плете, тя е похватна със своите десет пръста. Следва ли от това, че българската селянка не се интересува за своето образование? Ни най-малко! Тя е жадна да научи нещо, но поради миналото и някои традиции липсва ѝ инициативата на селянките в други страни. Тя е кротка и чака да ѝ се покаже какво трябва да върши. Но знаейки вече това, тя се старае с добра воля да постигне успех. И затова, дамски комитети, чиито центрове се намират в градовете, работят за културното повдигане на селото.“
Изтъквайки в какво се изразява дейността на тези комитети, г-жа Де Фожер продължава: „Да минем сега към града. Еманципацията на жената в пълния смисъл на думата е започнала малко преди Освобождението. Образували са се женски дружества за културна дейност. Образували са се фондове за подпомагане образованието на млади момичета. Понеже те са били интелигентни и прилежни тяхното образование е напредвало. През 1899 г. тези разни дружества имаха идеята да се организират в един съюз и две години след това се състоя конгресът, който трябваше да начертае линията на действията на предвидения съюз.“ 
Г-жа Де Фожер споменава след това за своето пребиваване във Варна през 1905 г., когато не всичко е било на нужната висота и когато влиянието на нихилистите от Русия се е чувствало не само по бреговете на Черно море, но даже и в София, и продължава: „ Но сега всичко е изчезнало и сърцето на българката е повече патриотично, отколкото революционно. Тя е въодушевена от желанието за социална борба, но социална борба на ясните идеи, на благотворителните институти в естествените рамки на нацията. Българските гражданки мечтаят по-малко, а повече действат и то с голяма интелектуална и социална плодовитост. Едва след войната българската жена схвана каква роля трябва да изпълни към държавата. Когато мъжете трябваше да воюват и когато те бяха изтощени от тежките изпитания, жените ги заместваха често вкъщи, в магазините или в бюрата. И това не остана без влияние върху тях. Борбата и изпитанието в полето на социалната дейност допринесоха за тяхното каляване, за отърсването им от опасни блянове. След сключването на мира те се опитаха да придобият политически и граждански права, равни на тези на мъжете, но за нещастие в тази област те не бяха задоволени. Това не даде повод да не се направи нищо. Дейността на българката се насочи към проучването и прилагането на социални, политически и стопански въпроси. От българските жени зависи да покажат с факти, че са достойни да притежават и упражняват онези права, които досега им се отказват. Бъдещето ще покаже дали те ще успеят.“  

Между 6 и 27 март 1938 година в България са произведени избори за 24-о Обикновено Народно събрание по нов избирателен закон, приет в началото на 1937 г. С него се  възстановява мажоритарната избирателна система и се забранява участието на политическите партии.  За първи път българските жени получават право да гласуват. 

В Бюлетина на БТА „Служебен преглед на чуждия печат“ през 1937 г. е публикувана дописка от американския вестник „Крисчън сайънс монитор“  в която се коментира:

 „ Цар Борис предприе една решителна стъпка към разширение на избирателните права и към възстановяването на едно привидно демократично управление. Той е одобрил новия закон, който предвижда един избран от народа парламент. С избирателни права ще се ползват всички пълнолетни мъже и омъжени жени. За пръв път жените се допущат да участват в законодателни избори. Естествено, мнозина българи не одобряват лишаването на неомъжените жени от избирателни права, което е сторено поради предположението, че омъжените жени са по-консервативни. 

Новият избирателен закон представлява един опит на царя да смекчи установената през 1934 г. от Военната революция диктатура, както и да засили обществената подкрепа на своя режим. Царят обаче, желае да се избегне появяването на сцената на старите партийни водачи. Новият закон е една компромисна и предпазлива стъпка. В едно писмо, отправено до царя, старите политици протестираха безуспешно срещу тоя закон.“   

Във вестник „Новости“ от Загреб в статия под заглавие „България преди изборите“ от 26 януари 1938 г. се коментира:

„Интересно е а се отбележи, че за предстоящите избори се кандидатират съвсем нови хора. Досега в цялата страна са поставили кандидатурите си над 2000 души, като се очаква броят им да достигне 3000. За отбелязване е, че и жените, чрез своя съюз , развиват твърде оживена дейност, апелирайки към избирателките  да гласуват само за ония кандидати, които обещават, че ще действат за даване на пълни права на жените в България."