site.btaЕкипът на "Смирен" пред БТА: Това е един различен филм - за човешките отношения, границите, прошката

В "Смирен" на хората ще им хареса автентичността и това, че всички актьори стоят много органично. Историята е много достоверна и, може би, близка до голяма част от тях, каза пред БТА Катя Тричкова. Тя е съпродуцент на новия български игрален филм, който на 10 февруари тръгва по кината.

"И както в живота има по-сериозни и по-леки неща, засягаме и важни теми - като прошката, за това да бъдеш искрен, да не лъжеш. Засягаме семейни взаимоотношения и отношението на един творец към неговата работа и какви граници може да премине. Така че вярвам, че всички тези пластове ще резонират в публиката", допълва Катя Тричкова.

В "Смирен" главният герой Васил (Христо Петков) е 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в нов филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка. Когато научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на животоспасяваща операция, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.

Още първия ден от работата по филма, разбрах, че това няма да е обикновен процес от тридесет снимачни дни, коментира Христо Петков. "С режисьора Светослав Драганов сме снимали много документални филми заедно. Най-интересното беше, че сега той искаше да работим малко като в документален филм. Имаше моменти, в които оставихме актьорите да импровизират. В същото време, филмът не е сниман изцяло в стилистиката на документалното кино. Трябваше да хващаме по игрален начин документални ситуации, които не са предвидени... Има кадри, направени от един единствен дубъл", коментира операторът Веселин Христов.

В дебютния игрален филм на документалиста Светослав Драганов, който е и сценарист заедно с Богомил Димитров и Невена Борисова, участват още Мирослава Гоговска, Mария Статулова, Детелин Бенчев, Яна Драганова, Атанас Бачорски, Сашка Братанова. Музиката е на Борис Чангъров и Себастиан Засмеле. Продуценти са Светослав Драганов, Катя Тричкова, Калин-Петер Нетцер, Оана Янку. 

Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров - изпълнителят на главната роля Христо Петков, режисьорът Светослав Драганов, операторът Веселин Христов и продуцентът Катя Тричкова:

Главният герой във филма се казва Васил, а един друг "Васил" вече е по екраните. На кадем ли е това име?

Катя Тричкова: (Смее се - бел. а.) Не се бях замисляла. Но мисля, че нашият Васил е създаден малко по-рано като име, и се надявам да е на кадем. Съгласих се да бъда продуцент, защото много вярвам в качествата на режисьора.

Смятам, че на хората ще им хареса тази автентичност, която ще намерят във филма. Всички актьори стоят много органично. Историята е много достоверна и, може би, близка до голяма част от тях. И както в живота има по-сериозни и по-леки неща, засягаме и важни теми - като прошката, за това да бъдеш искрен, да не лъжеш. Засягаме семейни взаимоотношения и отношението на един творец към неговата работа и какви граници може да премине. Така че вярвам, че всички тези пластове ще резонират в публиката.

Този филм огледало ли е на българско семейство?

Христо Петков: Едва ли. Макар че всяко едно семейство минава през такъв подобен период, със сигурност. Но тук нещата са в някаква фаза на развитие.

Мисля, че Светльо много добре го е показал и поглежда иронично към българското семейство по този начин. Разбира се, че има такива моменти, но въпросът е да минаваме през тях...

Светослав Драганов: Всяко семейство е и еднакво, и различно. Филмът не е огледало на семейството в България. В България мъжете сме по-ербап. Не знам дали така е по принцип, или само на външен вид са така нещата...

Катя Тричкова: Не мисля, че филмът е поучителен. Специално тук е избягано от този наратив. По-скоро е огледало на едно българско семейство, без да означава, че това е норма, която преобладава. Напротив, аз дори се надявам по-голямата част от българските семейства да са доста по-мили един към друг.

Г-н Петков, имаше ли трудности, които трябваше да преодолеете като човек и актьор заради ролята Ви в този филм?

Христо Петков: Не. По-скоро не бях наясно в какво точно влизам. Но още в първия ден от работата по филма разбрах, че това няма да е обикновен процес от тридесет снимачни дни. И по-скоро се оставих на течението, а Светльо достатъчно добре ме водеше, както и абсолютно всички, които участваха. По-скоро те ми помагаха, а аз се водех по тях...

Веселин Христов: Ние със Светльо сме снимали много документални филми заедно и всъщност най-интересното по работата беше, че той искаше да работим малко като в документален филм. Имаше моменти, в които оставихме актьорите да си импровизират... В същото време филмът не е сниман изцяло в стилистиката на документалното кино. Има по-статични кадри, с по-измислен мизансцен. И в тази стилистика да снимаш по по-документален начин беше доста предизвикателно. Трябваше да хващаме по игрален начин документални ситуации, които не са предвидени... Има кадри, направени от един единствен дубъл.

Г-н Христов, опитът от работата със Стефан Командарев помогна ли тук?

Веселин Христов: Смирен е много по-различен от филмите на Стефан. Нищо, че филмите на Стефан са в изцяло такава сурова документална стилистика. "Смирен" е заснет доста по-статично и доста по-обрано като движение на камерата. Като изключим камерата на главния герой, която е чисто документална. Във филма има два вида изображения - игралното, и това, което е през камерата на героя на Христо Петков, който е документалист и снима.

Доволни ли сте от крайния продукт?

Христо Петков: Честно казано, да. Аз съм фен на филма. Виждал съм няколко негови варианта, но мисля че този е най-хубавият, който остана.

Светослав Драганов: Аз съм доволен. Това мога да направя. Така стана. Може би може и по-добре, но засега е това.

Веселин Христов: Общо взето, това, което си мислехме, това се и получи. Не бих казал, че е имало изненади.

И накрая, защо „Смирен“?

Светослав Драганов: Защото му сменихме заглавието. Мотивите ми бяха лични. Когато направи някаква тъпотия, човек трябва, по някакъв начин, най-малкото да даде на заден, а не да продължава с тъпотиите... Малко да се усмири...

Катя Тричкова: Аз много повече харесвах предишното заглавие, което беше "Директор на водопад" - като метафора на един човек, който е директор на всичко и на нищо.

"Смирен" е по-скоро като ирония и като намигване за един човек, който се опитва да обуздае демоните си, да се помири със себе си, за да може да се помири с другите. Но за да извърви този път, той трябва да стане смирен. Ето защо заглавието е като намигане...